За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 41

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

21. БУДИСТКИТЕ МАНАСТИРИ

През 1864 г. Блаватска накрая достигнала своята цел – аш-рама на Учителя си, но тя е била в Тибет и по-рано. Критикувайки брошурата на Артур Лийли „Буда и ранният будизъм“, тя пише: „В различно време аз живях и в Малкия, и в Големия Тибет и общо прекарах там повече от седем години. Никога обаче, нито устно, нито писмено, не съм твърдяла, че съм прекарала седем години в някакъв манастир. Аз само казвах, а и сега повтарям, че съм посещавала Шигадзе и съм живяла на територията на Таши Лунпо, където още нито един европеец не е стъпвал...“1 [4, т. XIX, стр. 292]

1 По-късно за тези области пише Н. К. Рьорих в „Сърцето на Азия“: „От древни времена само в няколко особено просветени манастира са били учредявани школи на Шамбала. В Тибет главното място за почитане на Шамбала се смята Таши Лунпо, а таши-ламите са били разпространители на Калачакра и винаги са били най-близо до духа на учението на Шамбала. Таши-ламите дават т. нар. разрешения за посещение на Шамбала.“ „Близо до областта Шигадзе, на живописните брегове на Брамапутра и по посока на свещеното езеро Манасаровар, доскоро са съществували ашрамите на хималайските Махатми... Тук все още живеят престарели хора, които помнят личните си срещи с Махатмите. Те ги наричат „Азари“ и „Кутхумпа“. Някои жители помнят, че тук е била, както те се изразяват, религиозната школа, основана от Махатмите на Индия.“

„На всичко отгоре, той пише: „Тя сега казва, че никога не е била тибетска монахиня“!!! Кога съм твърдяла нещо по-абсурдно? Кога съм споменавала подобно нещо, макар и веднъж? В Тибет истинската „ани“ (монахиня) дава обет никога да не напуска манастира, освен ако заминава на поклонение.

Аз никога не съм получавала инструкции от монасите под „манастирски покрив“... Ако исках, можех да живея в мъжки ламаистки манастир, както това правят хиляди мъже и жени, които не са дали обет, и можех да получа инструкции там. Всеки може да се добере до Дарджилинг и само на няколко мили от него да се учи при тибетските монаси под „манастирски покрив“. Аз обаче никога не съм се стремяла към това по простата причина, че никой от Махатмите, чиито имена са известни на Запад, не е бил монах... „ [4, т. XX, стр. 180]

През 1927 г. един от най-големите изследователи на Тибет и неговата философия – У. И. Евънс-Ванс, потвърдил информациите за пребиваването на Блаватска в тази страна. В предговора към своя превод на „Тибетска книга на мъртвите“ той пише: „Колкото до езотеричното значение на 49-ия ден на Бардо, четете за това в „Тайната доктрина“ на Е. П. Блаватска (Лондон, 1888, т. I, стр. 238, 411; т. II, стр. 617, 628). Покойният лама Кази Дева Самдуп предполагаше, че въпреки недоброжелателната критика в трудовете на Елена Блаватска, съществуват безспорни доказателства, че тя е била добре запозната с висшите ламаистки учения, информация за които се дава само на посветените.“ [23, стр. 7]

В „Разбулената Изида“ Блаватска включва кратък, но много интересен очерк за будистките манастири в Монголия, Тибет и Непал. Нека да приведем няколко откъса от него:

„В Западен и Източен Тибет, както и на всички други места, където будизмът е преобладаваща религия, на практика съществуват две религии (същото може да се каже и за браманизма): популярна форма и тайна, философска. Към последната се придържат членовете на сектата Sutrantika (от думите Sutra – указания, правила, и antika – близки).

Действително, те доста близко предават духа на първоначалното учение на Буда, посочвайки необходимостта от интуитивното му възприемане, от което се правят съответните изводи. Тези хора не прокламират своите възгледи и не се стремят публично да ги разпространяват.

„Всичко съставно подлежи на разрушаване“ – това са били последните думи, излезли от устата на умиращия Гуатама, който (седейки под дървото Sal) ce подготвял да премине в Нирвана. „Само Духът – Единният и Първичният, само неговите лъчи са безсмъртни, безгранични и неразрушими. Пазете се от илюзията на материята.“ Будизмът е бил широко разпространен из цяла Азия и дори зад нейните предели от цар Дхарма Ашока. Той е бил внук на царя-чудотворец Чандрагупта, който освободил Пенджаб от войските на Александър Македонски. Дхарма Ашока е най-великият от царете на династията Мауря. Бидейки в началото на живота си разпуснат човек и атеист, той по-късно станал „Приадази“ – „любимец на боговете“, и по човеколюбиви действия нито един земен властелин не може да се сравнява с него. Паметта за него от векове живее в сърцата на всички будисти и е увековечена в неговите укази, издълбани върху колоните и скалите на различни езици в Аллахабад, Дели, Гурджарат, Пешавар, Орис и на други места. Неговият знаменит дядо обединил под своя скиптър цяла Индия. С усилията на поддържаните от него апостоли религията на Гаутама се разпространила със свръхестествена скорост по всички страни. Тази нова философия била приета в Джандхара, Кабул и дори от много от сатрапите на Александър Македонски. За будизма на Непал може да се каже, че той по-малко от всички други будистки течения се е отклонил от първоначалната древна вяра, а ламаизмът на Монголия и Тибет (пряко разклонение на Непалския будизъм) може да се смята за най-чиста форма на будизма, защото отново трябва да повторя – това, което сега виждаме в ламаизма, е само неговият външен ритуал.

Упасаките и упасиките – мъже и жени, полумонаси и полумирски хора – също кактои и самите монаси-лами са длъжни строго да спазват всички предписания на Буда, както и да изучават Мейпо (магията) и другите психологични феномени. Тези от тях, които извършат един от „петте гряха“, загубват правото да останат в общината. Най-важните от тези изисквания са следните: никога не проклинай, независимо от основанията си, защото всяко проклятие се връща върху този, който го е излъчил, а често и върху невинните му роднини, които живеят с него; обичай ближния и дори най-злите си врагове; бъди готов да отдадеш живота си за ближния и дори за животните, затова не използвай оръжие за самозащита; стреми се към най-великата победа – победата над самия себе си; избягвай всички пороци, проявявай добродетелите, особено смирението и добротата; показвай послушание по отношение на наставниците, уважавай и полагай грижи за родителите, старите хора, учените, добродетелните и светите хора; предоставяй храна и подслон на хора и животни; сади дръвчета край пътищата и прави кладенци за пътешествениците. Това са моралните задължения на будистите. Всяка ани или бикшуни (монахиня) се подчинява на тези закони...“ [2, т. II, стр. 607 – 608]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 41

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред