За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 39

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Хамса и Иисус са били смъртни хора, но термините „Хамса“ и „Христос“ в тяхното скрито вътрешно значение са идентични – те изразяват Nous, Божествения Дух, скрит в човека. Учението на друзите, което утвърждава двойнствеността на човешката природата (състояща се от смъртна душа и безсмъртен Дух), съвпада с доктрините на гностиците, древните гръцки философи и другите посветени...“ [2, т. II, стр. 308 – 315] „Ако изключим Изтока, ние срещнахме един (само един) човек, който по известни само на него причини не крие, че е бил посветен в Ливанското Братство. Това е ученият и пътешественикът, професор А. Л. Роусън (А. L. Rawson) от Ню Йорк. Той много години е пътешествал из Изтока, бил е няколко пъти в Палестина, посетил е и Мексико. Може да се каже, че той притежава безценна колекция от информации за ранния период на християнската църква, тъй като е имал свободен достъп до хранилищата, които са затворени за обикновените изследователи.“ [2, т. П, стр. 312]

Професор Роусън пише на свой ред (в книгата „Двете госпожи Блаватски“) следното: „Според мен не може да има съмнения, че мисис Блаватска познава много, ако не и всички ритуали, церемонии и обреди, изпълнявани от ливанските планински друзи, тъй като тя говори с мен за такива неща, които знаят само получилите там посвещение. В своите странствания из Близкия изток аз често чувах нейното име – в Триполи, Катар, Дамаск, Йерусалим и Кайро. Добре я познаваше и един търговец от Джида. Той ми показа пръстен с нейните инициали, който тя му била подарила. Слугата на този търговец (преди това водач на камили) казваше, че той е бил неин преводач и е водил наетите от нея камили от Джида до Мека. Попитах за нея шерифа на Мека, но той не знаеше нищо по въпроса – изглежда за по-голяма сигурност тя е пътешествала инкогнито. Аз също се представях по това време в Мека като „мюсюлманин, секретар на Камил паша“. [4, т. VII, стр. 30 а]

В „Разбулената Изида“ Блаватска описва йезидите така: „Ние срещнахме и секти, практикуващи истинско магьосничество. Някои ги смятат за кюрдско племе, но според мен това е неправилно. Те живеят главно в запустелите планински райони на Азиатска Турция, близо до Мосул, в Армения и дори в Сирия и Месопотамия. Навсякъде ги познават като поклонници на Сатаната... Несъмнено е обаче, че не от невежество или умопомрачение те са приели поклонението и постоянните отношения с най-низшите и злобни елементали. Те осъзнават цялата злоба на главата на „тъмните сили“, но в същото време се боят от силата му и затова се опитват да спечелят неговата благосклонност. Според тях сега той се намира в състояние на постоянна война с Аллаха, но все някога може да настъпи примирие между тях и тогава тези, които са проявявали неуважение към „тъмния“, могат да пострадат, имайки срещу себе си Бога, а не Сатаната. Подобна хитра политика на омилостивяване на негово сатанинско величество са проявявали и древните варяги и славяно-русите, кланяйки се на Черния Бог, преди да приемат християнството.

Подобно на Виерус – прочутия демонолог от XVI век (който в своята „Pseudomonarchia Doemonum“ e изброил и описал целия адски двор с неговите принцове, князе, придворни и офицери от различни рангове), така и йезидите си имат цял пантеон от дяволи и използват въздушните елементали, както и ефритите на пустинята, за предаване на техните молитви до Сатаната. На своите молитвени събрания те се хващат за ръце и образуват големи кръгове с шейх или свещенослужител в центъра, който пляска с ръце и напява хвалебствия в чест на Шейтана (Сатаната).

След това те започват да се въртят и да подскачат във въз- духа. Когато безумието достигне своята кулминация, те често си нанасят рани с кинжали, а понякога оказват тази услуга и на своите съседи. Тези рани обаче не зарастват толкова бързо, както при ламите и светците; много често те водят до смърт. По време на такива танци йезидите прославят Сатаната и го молят да се прояви чрез някакви „чудеса“. И доколкото техните ритуали обикновено стават през нощта, то нерядко наистина се наблюдават необикновени явления. Така, понякога се появяват огромни огнени кълбета, приемащи формата на странни животни.

Говори се, че Естър Стенхоуп (Ester Stanhope), чието име от много години е широко известно в масонските братства на Изтока, е присъствала на няколко йезидски церемонии. Един свещеник на друзите ми каза, че след една от тези „сатанински меси“ (както ги наричат йезидите), тази смела и самоуверена жена загубила съзнание и на него му струвало много усилия да я върне към живота и да възстанови здравето Ј.“ [2, т. II, стр. 571 – 572]

В „Разбулената Изида“ Блаватска описва един интересен случай, станал по време на нейното пътешествие из Персия:

„В източните райони на Турция и Персия от незапомнени времена живеят войнствените племена на Кюрдистан. Този народ е с индоевропейски произход, с примес на семитска кръв. Независимо от славата си на бандити, тези хора съединяват в себе си индийския мистицизъм и асиро-вавилонската магия. Номинално те се смятат за мюсюлмани-сунити, но техните учения и ритуали са заимствани от доктрините на маговете. Даже тези, които се смятат за християни-несториани, са християни само по име. Калданите, които наброяват около 100 000 души, имат двама патриарси. Несъмнено те са no-скоро манихеи, отколкото несториани. Много от тях са йезиди.

Едно от тези племена е съставено от огнепоклонници. При изгрева и залеза на слънцето те слизат от конете и обръщайки се към него, произнасят своята молитва. Във фазите на новолуние те цяла нощ изпълняват някакъв тайнствен ритуал. За тази цел са направени специални шатри от дебела черна вълнена тъкан, декорирани със загадъчни яркочервени и жълти знаци. В средата на шатрата се намира олтар, заобиколен с три медни обръча. Към обръчите са прикачени многобройни колелца от камилска вълна. По време на церемонията всеки от молещите се държи едно от колелцата с дясната си ръка. На олтара гори старинен сребърен светилник, намерен може би в развалините на Персепол. Този светилник, с три горящи в него фитила, представлява съд с удължена форма, с дръжка от едната страна. Точно такива съдове са намирани в голямо количество в египетските погребения на Мемфис. Той се разширява в средата, а в горната си част има формата на сърце. Отворите за фитилите образуват триъгълник, а централната част има вид на преобърнат слънчоглед, чието стебло е присъединено към дръжката на светилника. Този орнамент явно издава неговия произход. Такива са били свещените съдове във времената, когато хората са се кланяли на слънцето. Гърците са дали на слънчогледа неговото название именно защото това растение винаги обръща цвета си към слънцето, следвайки неговото движение. Такива светилници са ползвали още древните магове и кой знае, може би когато персийският цар Дарий (който е бил едновременно и цар, и йерофант) е свещенодействал, именно такъв светилник е осветявал неговото лице!

Ние разказахме за тези светилници само защото с нас се случи едно необикновено произшествие, което има връзка с тях.

За това, което става по време на нощните ритуали на кюрдите при поклонението на луната, ние знаехме само по слухове, защото те ревниво крият своите обреди и на никой страничен човек не се разрешава да присъства на тази церемония. Във всяко племе обаче се намират по един или няколко старци, които се смятат за светци; те знаят миналото и могат да разкрият тайните на бъдещето. Те се ползват с огромно уважение и към тях обикновено се обръщат за информация във всички случаи на кражба, убийство или възникване на някаква опасност.

Пътешествайки от едно племе към друго, ние неведнъж сме се оказвали в компанията на такива старци. Доколкото моят разказ не е автобиография, аз пропускам много детайли, които нямат отношение към окултните явления, а дори и от последните имам възможност да спомена едва малка част. Веднъж от нашата палатка бяха откраднати много скъпо седло, килим и два черкезки кинжала с богато украсени кании, целите обковани със злато. Научавайки за това, в нашата палатка влязоха кюрди, начело с техния вожд, и призовавайки за свидетел Аллаха, се заклеха, че виновникът по никакъв начин не може да принадлежи към тяхното племе. В това ние не се съмнявахме, тъй като добре знаехме какво свещено лице е гостът за всички диви племена на Азия, но не по-зле знаехме и с каква лекота те грабят и дори убиват същите тези гости, когато те се окажат извън границите на техния аул.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 39

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред