За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 38

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

20. ТРЕТИ ОПИТ ДА ПРОНИКНЕ В ТИБЕТ

Когато мисис Блаватска напълно се възстановила след прекараната тайнствена болест в Кавказ, тя напуснала Русия и „заминала за Италия“, както пише Синет в „Епизоди от живота на Блаватска“. Самата тя разказва за тези събития по друг нaчин: „Напуснах Тифлис към 1864 г. и заминах за Сърбия; после пътешествах из Карпатите, което съм описала в своя разказ за Двойника“. [11, стр. 151] В. Желиховска си спомня: „Тя замина за чужбина, отначало в Гърция, а след това в Египет. Целият Ј живот премина шумно и в постоянни пътешествия. Тя винаги се стремеше към някаква неизвестна цел, изпълнявайки тайнствени задачи. Нейните чести пътувания и съответният начин на живот завършиха едва когато тя се запозна с теософските, научните, хуманистичните и духовните проблеми. Тогава тя се спря като кораб, влязъл в пристанището си след много години плавания, който спуска платна и хвърля котва за последен път.

Нейният биограф Синет посочва, че много преди окончателното си пристигане в Америка (през 1873 г.) Блаватска е имала особени духовни връзки с тези странни същества, които тя по-късно наричала свои Учители, цейлонски и тибетски Махатми, и чe единствено по тяхно пряко поръчение е пътувала от едно място на друго, от една държава в друга... На нас, нейните близки роднини, тя за пръв път спомена за тези тайнствени същества през 1874 г., когато се засели в Ню Йорк.“ [12, декември, 1894]

Няколко години преди това обаче Желиховска пише в своите „мемоари“: „Всички наоколо смятаха, че ставащите в нейно присъствие явления се предизвикват от „духове“, благодарение на нейните медиумични способности. Самата тя постоянно отричаше това... Както тогава, така и сега, тя твърди, че съвсем друга сила я завладява и че тази сила тя получава от индийските раджа-йоги. Тя ме уверяваше, че дори сенките, които виждаше през целия си живот, не са призраци или души на умрелите, а просто сенките на нейните всемогъщи индийски приятели в астрални тела.“ [11, стр. 154 – 155] Какво значение има името? Независимо дали ги е наричала „раджа-йоги“, или „Махатми“, Блаватска е говорела за едни и същи същества.

През 1895 г. в януарския брой на сп. „Lucifer“ Желиховска допълва: „Колкото до мен, аз никога не съм ги виждала, но нямам основание да отричам тяхното съществуване. Когато се случваше да изкажа пред сестра ми своите съмнения, тя неизменно ми отговаряше: „Очаквах от теб по-добро разбиране!“

Д-р Ани Безант в една от своите статии пише, че Блаватска е заминала за Египет и Персия през 1863 г. и е пресякла Централна Азия по пътя си към Тибет през 1864 г., но тази дата трябва да се коригира с една година, тъй като според твърденията на сестра Ј Вера, преди да направи третия си опит да се срещне с нейния Учител в Тибет, Елена е заминала „отначало за Гърция“ и е много възможно да е прекарала известно време с нейния единомишленик по окултни занимания Иларион, който е живеел в Кипър, и да е получила от него указания. Тя го наричала „един гръцки господин, когото познавам още от 1860 г.“.

От Гърция тя отпътувала за Египет, а оттам, за да попадне в Персия, е трябвало да пресече Сирия. Своите впечатления от това пътешествие тя частично описва във втория том на „Раз-булената Изида“. Ще приведем няколко цитата:

„Ако някой поиска да се убеди, че и в наше време все още съществува религия, която в течение на стотици години е съумяла да избегне наглите преследвания на мисионерите и настойчивото любопитство на учените, нека се опита да проникне в тайните на сирийските друзи. Техните селища са разсеяни в долина, разположена на изток от Дамаск. Предполага се, че в състава на племето влизат около 80 000 бойци.

Те не се стремят да вербуват последователи, избягват известността, запазват добрите си отношения (доколкото е възможно) и с християните, и с мохамеданите, уважават религията на всяка секта и на всеки народ, но никога не разкриват своите тайни. Напразно мисионерите ги заклеймяват, наричайки ги неверници, идолопоклонници, бандити и крадци – нито заплахата, нито подкупът, нито някакви други мотиви могат да заставят един друз да приеме догматичното християнство. Ние сме чували само за двама души от това племе, които през последните 50 години са приели християнството. Жизненият им път завършил в затвора, където те попаднали за тежко пиянство и кражби. Не е имало обаче случай посветен друз (окхал) да е приел християнството, а що се отнася до непосветените – на тях не се разрешава дори да видят свещените писания и те нямат ни най-малка представа къде се пазят тези реликви...

Някои сирийски мисионери се хвалели, че са успели да придобият някакви списъци, но това, което те представяли за автентични образци на тайните книги (например направения през 1701 г. от Пти дьо ла Круа превод на труда, подарен на френския крал от Насър Аллах), се оказало само една компилация на „тайни“, повече или по-малко известни на всеки жител от южните райони на Ливан.

Основната религиозна догма на друзите е абсолютното единство на Бога. Той е основа и същност на живота и макар да е непостижим и невидим, Той може да бъде познат чрез неговите периодични проявления в човешка форма. Подобно на индусите, друзите твърдят, че Той се е въплъщавал многократно на земята. Хамса (Hamsa) e предтеча на очакваното пришествие (на десетия Аватар) и олицетворение на „Вселенската Мъдрост“. Бохаеддин в своите трудове го нарича Месия... Многобройните Му ученици в различни епохи са предавали Неговата мъдрост на човечеството. Степените на тяхното по-нататъшно издигане (след посвещението) са пет. Първите три са символизирани от трите степени на свещника в Светилището, който поддържа светлината на пет елемента. Последните две степени са висши...

Ритуалите на друзите са непознати за страничните хора и бъдещите историци вероятно ще отричат, че те въобще са имали ритуали. Техните „събирания в четвъртък“ са открити за всички, но никой от посетителите не се допуска на церемонията по посвещението, която се провежда от време на време (но винаги в петък) при най-голяма тайна. През нея минават не само мъже, но и жени, които играят голяма роля в посвещаването на мъжете. Предварителните изпитания обикновено са продължителни и много строги. Рядко (през големи периоди от време) се провежда и една тържествена церемония, по време на която всички старши членове на общината и посветените от двете висши степени се отправят на поклонение в тайно място в планините за няколко дни. През това време те посещават древен манастир, строен в ранните години на християнската ера. Външно този манастир изглежда като руини на някогашна внушителна постройка. Твърди се, че гностиците са провеждали в него своите богослужения във времената, когато са били подложени на гонения. Надземните руини обаче са само заблуда – в земята под тях на голяма площ са разположени параклиси, зали, килии и т.н. Според свидетелството на един от посветените, богатството на вътрешната уредба, красотата на древните скулптури и изяществото на златните и сребърните съдове не се поддават на описание.

Както в монголските и тибетските ламаистки манастири при изпълнението на някои свещени церемонии се появява свещената сянка на „Бог Буда“, така и тук, по време на този церемониал, се появява блестящата ефирна форма на Хамса Благословения, учителя на вярващите.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 38

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред