За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 36

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

19. ПСИХИЧНИ ПРОЯВИ В РУСИЯ

„В това време спиритизмът (или спиритуализмът – виж разликата между двете понятия – бел. ред.) едва бил започнал да се развива в Европа. Необикновените психични способности на Блаватска, проявили се още в детството и юношеството Ј, се развили и укрепнали по времето на нейните пътешествия и връщайки се в Русия, тя вече притежавала много окултни способности, приписвани по онова време на медиумите.“ [15, стр. 59]

„На въпросите на сестра си тя отговаряла, че тези явления винаги са я придружавали (както в детството, така и в младостта Ј) и че по свое желание тя може да застави „почукващите“ да усилят своите удари или да ги намалят и дори съвсем да ги прекратят. Разбира се, най-образованите хора на Псков знаели какво става в света и били слушали за спиритизма и неговите проявления, но никога не били чували за „почукващи духове“. В Петербург е имало медиуми, но до Псков те все още не били стигнали.“ [15, стр. 60]

„Когато я наричаха медиум – казва Желиховска, – Елена Блаватска се смееше и казваше, че не е медиум, а само медиатор, т.е. посредник между умрелите и живите, но аз никога не успях да разбера тази разлика... Моята сестра по време на своето многогодишно отсъствие беше пътешествала из Индия, където (както сега знаем) медиумичните феномени се осмиват и се обясняват по съвсем друг начин. Медиумизмът, според източните виждания, изхожда от такъв източник, от който моята сестра не смяташе за възможно да черпи и затова тя не признаваше в себе си това качество.“ [15, стр. 61]

„Трудно е дори накратко да се опише това, което тя ни показа за времето на своя престой в Псков... Като цяло все пак то може да се класифицира по следния начин:

1. Преки и напълно ясни отговори, писмени или устни, на мисловни въпроси, т.е. „четене на мисли“.

2. Откриване на различни болести, назоваване на латински и посочване на необходимия лечебен подход.

3. Съобщаване на някои тайни, за които никой не знаеше, особено в случаите, когато някой си позволяваше да демонстрира агресивен скептицизъм.

4. Изменение на теглото на мебели и хора.

5. Получаване на писма от неизвестни кореспонденти, съдържащи писмени отговори на конкретни въпроси. Тези писма ние намирахме на най-невероятни места.

6. Показване на присъстващите на намислен от тях предмет.

7. Поява на музикални звуци по нейно желание.“ [15, стр. 66 -67]

„Скоро се убедихме, че „работещите духове“, както често ни обясняваше Блаватска, трябва да бъдат разделени на няколко категории.

Низшите (от тези невидими същества) показваха само физически феномени. Висшите обаче рядко се съгласяваха да влизат в контакт със странични хора. Те позволяваха да бъдат ви-дени, чути или почувствани само в часовете, когато бяхме сами в семейството и сред нас цареше пълен мир и съгласие..., когато никой от нас не се опитваше да проведе някакви експерименти или да види необикновени явления и когато нямаше никой, който да се налага да бъде убеждаван или информиран за нещо...

В повечето случаи феномените нямаха връзка помежду си и дори изглеждаше, че не зависят от нейната воля; очевидно не беше взето под внимание нито едно от предшестващите обстоятелства и често сякаш те нарочно противоречаха на последното изказано желание и воля.

Ние се сърдехме, когато се откриваше възможност да убедим някой много интелектуален изследовател, но заради ината и нежеланието на Блаватска не се получаваше нищо...

Добре си спомням как пред няколко гостуващи семейства, които бяха дошли отдалече, за да видят нейните феномени, Елена не даде никакви доказателства за своите способности, макар да казваше, че прави всичко възможно. Това продължи няколко дни (Блаватска обяснила това с умората и отвращението си към постоянно растящата хорска жажда за „чудеса“). Гостите си тръгнаха недоволни и скептично настроени.

Щом обаче вратата след тях се затвори и звънчетата им отекнаха при излизането от последната алея, в стаята всичко оживя. Мебелите започнаха да се държат така, сякаш всеки от тях беше придобил способност да говори. Ние прекарахме вечерта и голяма част от нощта с усещането, че се намираме между магичните стени на двореца на Шехерезада...

Докато вечеряхме в трапезарията, на пианото, което се намираше в съседната стая, бяха изсвирени няколко звучни акорда. То беше затворено и стоеше така, че можехме да го виждаме през отворените врати.

След това, по заповед на Блаватска, към нея по въздуха долетяха торбичката Ј с тютюн, кибритени клечки, носна кърпа – т.е. всичко, което тя поискваше, или което ние поръчвахме тя да поиска.

След това, като под силно въздушно течение, в стаята изведнъж загаснаха всички лампи и свещи. Когато запалихме клечки кибрит, видяхме, че всички мебели, дивани, кресла, шкафчета със съдове и дори големият бюфет, всичко беше обърнато наопаки, без при това да бъде счупен и най-малкият орнамент или домакински съд.

Едва бяхме дошли на себе си от тези чудеса, когато отново чухме свирене на пиано – чисто и добре изпълнен дълъг бодър марш. Със запалени свещи ние се приближихме към инструмента (при това аз проверих всички ли присъстват). Както и предполагахме, пианото беше затворено, а последните акорди все още вибрираха под затворения му капак.“ [15, стр. 81 – 84]

„Тя беше, както казваха нейните съвременници, „добре пишещ медиум“. Това означава, че тя можеше сама да напише отговорите, разговаряйки същевременно с околните на абсолютно друга тема... Блаватска разказваше, че още от ранното си детство в тези случаи тя вижда мисълта на своя събеседник или нейния ярък отблясък, сякаш тази мисъл виси в царството на сенките близо до главата на питащия. Тогава тя просто внимателно снемала от нея копие или позволявала на ръката си механично да я запише. Във всеки случай, тя никога не чувствала, че я ръководи някаква външна сила, т.е. никакви „духове“ не Ј помагали...

Когато нечия мисъл трябва да бъде предадена чрез почукване, подходът Ј бил съвсем различен. Преди всичко тя трябвало да прочете мисълта на питащия, да я разбере и запомни, а след това да следи как се произнасят поредните буквите на азбуката и да насочва потока на волята си така, че да предизвика почукване точно при съответната буква.“ [15, стр. 72 – 73]

„Често се случваше сестра ми да чете нещо, а ние – баща ни, гувернантката и аз – не желаейки да я тревожим, се обръщахме мислено към невидимите сили (без външно да изразяваме мислите си) и записвахме буквите, които бяха „почуквали“ върху най-близката стена или маса. Интересното беше, че безмълвният разговор с тази „разумна сила“, която винаги се излъчваше в присъствието на моята сестра, беше особено интензивен, когато тя спеше или беше сериозно болна.“ [15, стр. 100 -101]

„ ... Тя отдавна вече беше изоставила разговорите с помощта на почуквания (говори се за времето, когато е живяла в Мингрелия) и намираше за по-удобно да отговаря устно или писмено. Тя вършеше това съзнателно и просто, както обясняваше, наблюдавайки мислите на хората, които излизали от техните глави като лъчисти спирали или във вид на струи, приемащи определени цветове и форми.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 36

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред