За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 35

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

В своя разказ, отпечатан в сп. „Lucifer“, нейната сестра продължава: „Тя никога не се страхуваше да се захване с работа, смятана за несъответстваща на нейното положение. Елена смяташе всяка честна професия за еднакво добра. Учудващо е все пак, че не Ј минаваше през ум вместо тези търговски занимания да се заеме с музика или литература, които напълно съответстваха на нейните таланти и интелектуални възможности, още повече че в младите си години тя не беше имала никакво отношение към търговията.“

Нейният братовчед – граф С. Ю. Вите, в своите „Мемоари“ пише1: „По-късно чухме за нея в Одеса. По това време цялото ни семейство се премести да живее там (баща ми и дядо ми бяха починали в Тифлис), а ние с брат ми учехме в Одеския университет...

1 По-подробно за „Мемоарите на С. Ю. Вите“ четете в раздел 26.

Литературен талант тя несъмнено притежаваше. Московският издател Катков, прославяйки тази руска журналистка, изказа най-хвалебствени думи за нейния литературен дар и посочи като основание за високата си оценка нейните разкази „Из пещерите и дебрите на Индостан“, които тя беше изпратила в издаваното от него списание „Руски бюлетин“.

Елена Блаватска се заселила в едно малко селце (Озургети, в Мингрелия), едно много затънтено място, без пътища и почти откъснато от света. Там тя си купила малка къща.

По същото време обаче тежко заболяла. В тази връзка Желиховска пише на Синет следното:

„Това беше една от тези тайнствени нервни болести, които поставят науката в задънена улица. На своите приятели тя разказваше, че „живее двоен живот“. Какво тя разбираше под това, никой от известните тогава в Мингрелия хора не можеше да разбере.

Самата тя описваше своето състояние така: „Когато ме викат по име, аз отварям очи и съм самата себе си, но щом ме оставят на спокойствие, отново се потапям в своето дремещо състояние на полусън и ставам някой друг (кой именно, тя не казваше). Това беше болест, която бавно, но неотвратимо ме убиваше. Загубих напълно апетит, не чувствах жажда и често със седмици нищо не хапвах, пиейки само по малко вода. Така за четири месеца се превърнах в жив скелет.

Понякога, когато ме викаха по име, а аз в това време бях в своето друго „Аз“ и разговарях с някого в този мой живот-сън, веднага отварях очи и разумно отговарях, тъй като никога не съм бълнувала, но щом отново затварях очи, онова мое „друго аз“ продължаваше фразата от тази дума или място, на което ме бяха прекъснали. Когато бодърствах и бях самата себе си, аз добре си спомнях всичко, което съм преживяла, докато съм била другата същност, но когато бях другата, аз нямах никаква представа за Елена Петровна Блаватска, намирах се в друга, далечна страна и бях съвсем различна индивидуалност, без ни най-малък спомен за моя сегашен живот.“ [15, стр. 115 -116]

Може би следното признание, направено от Блаватска няколко години по-късно, изяснява до известна степен това трудно разбираемо състояние: „Такава способност е скрита във всеки човек, а не само в някои индивиди, но при 99 % от случаите тайната на двойния живот остава за тях непостижима и това незнание предопределя начина на живот на западните общества...

Кой от нас познава или е способен да познае своето истинско „Аз“, докато е ограничен от условностите на „висшето общество“ или е притиснат от тежките условия за живот на пролетариата?

Нас от малки са ни учили, че човек затъва в грехове и е безсилен като стръкче тръстика пред субективните и обективните житейски обстоятелства. И макар той пасивно да се отдава на всичко, неговото Висше Аз е също толкова свободно време на живота, както ще бъде в деня, когато напусне тялото. (По-рано тя писала: „Да, в мен има две същности. Но какво от това? И у вас са две, само че моите са съзнателни, а вашите – не са“.) [21, юли, 1892])

„Има хора, които (по силата на кармичното предопределение) се раждат с този дар и чието вътрешно Аз е толкова силно, че ги заставя да ограничат до минимум своя личен живот и желанията на тялото.“ [18, май, 1887]

Нека обаче се върнем към разказа за болестта на Елена Блаватска: „Единственото медицинско лице в това малко селце бил един военен лекар, който не успял да разбере нейната болест и тъй като състоянието Ј бързо се влошавало, той решил да я изпрати в Тифлис при свои колеги. Елена била вече твърде слаба, за да може да язди на кон; опасно било също така и пътуване с конски впряг, затова решили да я превозят с лодка по реката. Така тя за четири дни можела да стигне до Кутаиси.

Подобно пътешествие с лодка по една тясна река, лъкатушеща сред девствени гори, не било съвсем безопасно. Макар че рекичката по принцип се смятала за плавателна, никой преди това не бил правил такова пътешествие по нея. Когато в продължение на три нощи лодката бавно се плъзгала по тясното Ј русло сред обрасли с растителност скали, слугите били обхванати от силна уплаха. Те след това се кълнели, че били видели своята господарка да излиза от лодката и да преминава през водата до гората, а тялото Ј в това време оставало изтегнато върху постелята, приготвена за нея на дъното на лодката.

Човекът, който теглел лодката с дълго усукано въже, два пъти крещял от ужас и побягвал, виждайки пред себе си това „същество“. Ако не бил старият верен слуга, другите сигурно щели да оставят лодката по средата на реката. Този слуга разказвал, че последната вечер видял две фигури, докато в същото време третата – тази на неговата господарка, продължавала да лежи на дъното на лодката пред очите му. Щом като пътешествениците стигнали до Кутаиси, където живеели далечни роднини на Блаватска, всички слуги (с изключение на стария лакей) ги напуснали и повече не се върнали.

След това Блаватска била изпратена с големи трудности от Кутаиси в Тифлис. Там я посрещнал с карета един стар приятел на семейството. В неговия дом тя била внесена почти като умираща. За този случай тя по-късно с никого не е говорила...

Един следобед, все още слаба от прекараната болест, Блаватска отишла в стаята на своята леля Н. А. Фадеева. След кратък разговор, лелята (виждайки че Елена се е изморила и изглежда сънена) Ј предложила да си полегне на дивана; щом допряла глава до възглавницата, Блаватска потънала в дълбок сън. Леля Ј спокойно си продължила работата. В стаята влязла нейната племенница. Внезапно и двете чули зад гърба си нечии стъпки, но обръщайки се, не видели никого. Звукът на тежките стъпки обаче продължавал и подът под тях звучно скърцал. Стъпките се приближили до дивана и затихнали. След това и двете чули някакъв шепот до дивана на Блаватска, разтворила се книгата, която лежала на близката масичка; изглеждало като че нечия невидима ръка прелиства нейните страници. След това още една книга прелетяла по въздуха в същата посока.

По-скоро удивена, отколкото уплашена, тъй като в къщата вече били свикнали с подобни явления, Н. А.Фадеева станала от своето подвижно кресло, за да събуди Блаватска и така да спре тези феномени. В същото време в другия край на стаята се раздвижило едно тежко кресло и някой „на пръсти“ се запътил от прозореца по посока на дивана. Блаватска се събудила и попитала невидимото същество какво означава всичко това. Отново в стаята се чул шепот и скоро всичко утихнало.“ [15, стр. 117 – 119]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 35

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред