|
„Изглежда по цялото земно кълбо няма по-впечатляващи руини от Нагкон Ват. Всъщност, според европейските археолози, на които се е удавало да посетят Сиам, понятието „руини“ въобще не подхожда на този древен комплекс, тъй като той, както и величественият храм Ангкорт, се намират в доста добро състояние. „Закътан в далечната провинция на Източен Сиам, сред прекрасна тропическа растителност (кокосови палми и орехи бетел), този удивителен храм прави необикновено впечатление“ – пише Винсънт след посещението си там... Ние видяхме Нагкон Ват в изключително благоприятни условия и можем изцяло да потвърдим мнението на Винсънт. Иска ни се само да допълним, че по неговите стени има отделни изображения, напомнящи Дагоните – вавилонските хора-риби, и Кабирите – самотракските богове. Възможно е тези фрески да не са забелязани от малкото археолози, които са посещавали тези места, но при по-внимателно изследване могат да бъдат открити много статуи, толкова приличащи на откритите в Елор, Египет и Централна Америка, че се налага изводът: техните автори са принадлежали ако не към една раса, то поне към една религия – тази, на която са учели в древните Мистерии.“ [2, т. I, стр. 561 – 567] „Веднъж окрадоха един брамин. Въпреки всичките си усилия, той не успя да намери нито крадеца, нито вещите. Тогава браминът се реши да прибегне към врачуване, известно в Асам под названието Хука-мела (самодвижеща се пръчка). Той изпрати да повикат известния в града (Галагхат) магьосник на име Махидхар, който скоро се появи и отрязвайки на място една бамбукова пръчка, застана на прага и започна да наблюдава преминаващите. По същото време по улицата минаваше писарят на местния комисионер, някой си Рахпор. Магьосникът го повика и след като му обясни каква е работата, го попита желае ли да помогне на брамина в търсенето на откраднатите вещи. Рахпор се съгласи и веднага взе пръчката, над която Махидхар току-що бе произнесъл цял ред заклинания и мантри... В мига, в който Рахпор се докосна до бамбука, той сякаш бе овладян от някаква сила. Писарят се спусна да бяга, викайки, че пръчката се е сраснала с ръката му и го дърпа нанякъде. След него, естествено, хукна окраденият брамин, следван от цяла тълпа зяпачи. Дотичвайки до малък водоем със застояла вода, Рахпор тикнал пръчката в плитката вода и казал: „Ровете тук“. Изпускайки водата, хората започнали да разравят дъното и намерили част от откраднатите сребърни вещи. Ободрен от успеха, браминът пожелал да се намери и останалото: Махидхар промърморил отново своите заклинания над тръстиката и я поставил за втори път в ръката на Рахпор. Сцената се повторила – същото неудържимо влечение напред. Този път писарят побягнал в друга посока, към едно дърво, близо до дома на брамина. – Копайте тук – викнал той на хората. Започнали да копаят и разривайки земята, намерили останалото. След това полицията арестувала... самия Рахпор, обвинявайки именно него в кражбата на вещите... Ние обаче напълно вярваме в невинността на Рахпор, тъй като в Индия и друг път сме срещали този вид магьосничество. Веднъж ни откраднаха златен часовник и брошка, които бяха намерени още същия ден от едно петгодишно момиченце, в чиято ръка факирът постави също такава пръчка. Момиченцето беше доведено специално за тази цел от селото. А факирът, или бава (бащата), дори не взе възнаграждение.“ [6, гл. 6] Полковник Олкът публикува в сп. „Theosophist“ (август 1900 г.) едно писмо, което потвърждава, че Елена Блаватска е посещавала Китай: „Благодарение любезността на един индийски принц, ние получихме писмо, което стигнало до него чрез негов приятел от Симла, който гостувал в Китай на свои познати“. Тук ще пропуснем някои имена, съдържащи се в оригинала, тъй като писмото ни интересува само доколкото в него се споменава за Е. П. Блаватска: „Ранг Джанг, Махан, Китай, 1 януари 1900 г. Скъпи.......! Писмото, което ми изпратихте чрез Негово Височество Раджа Сахаб Хиру Синг, стигна до мен, когато бях в планините Спити. Впоследствие напуснах тези планини и сега се намирам в Махан. Местността се нарича Ранг Джанг и се намира на територията на Китайската империя. Тук има огромни пещери, заобиколени от високи планини. Това място често е посещавано от главните лами и е любимо кътче за отдих на Махатмите. Великите Риши са го предпочитали още в древността заради прекрасните му природни дадености. То наистина е много подходящо за божествена концентрация. Не може да се намери по-благоприятно място за тази цел. Великият лама Кут Те Хум (Kut Те Hum) – гуру на всички лами, вече в продължение на два и половина месеца е потънал тук в самадхи. Предполага се, че след още три и половина месеца той ще излезе от това състояние на самадхи и моето най-голямо желание е да дочакам този момент и лично да поговоря с него. Неговите „чела“ също медитират тук и се опитват самостоятелно да проникнат във Великото Тайнство. От разговорите с тях научих, че мисис Блаватска е посетила това място и е медитирала тук известно време. По-рано аз се съмнявах била ли е тя тук, но сега се убедих, че в това свято място Блаватска се е предавала на божествено съзерцание. Учението Упадеша, което получих тук от ламите, ми показа, че целта на Теософското дружество не е нещо фантастично или теоретично, а е напълно осъществим план. След дългия си престой тук, аз почувствах колко трудно се практикува йога в долините на Индостан и колко успешно се прави това във високите планини. По-рано се потапях в концентрация едва за 2 – З часа на ден, при това с голямо усилие. Тук сега аз мога да медитирам по 8 – 9 и повече часа. Здрав съм и се чувствам по-добре от всякога. Бенгалският Бабу ... се намира тук, с мен. Той дойде специално, за да се отдаде на концентрация, и ние възнамеряваме заедно да заминем по-късно за Лхаса. Ламите разполагат тук с много ценна библиотека, но не съм в състояние да ви я опиша в това късо писмо.“ |
