За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 30

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Ние не попитахме нито факира, нито магьосника, какви методи използват при своите феномени. Дори и да го бяхме направили, техните отговори щяха да бъдат несъмнено същите, като този на един факир, който отговорил на френски пътешественик (писал за това в нюйоркския „Френско-американски вестник“) следното: „Какво е това ли? Воля. Човекът, който е способен да съсредоточи цялата си интелектуална сила в една точка, става господар на всичко. Брамините не познават друг метод, освен този.“ [2, т. I, стр. 467 – 471]

„В Индия ние срещнахме братство на факири, разположили се на брега на малко езеро (или по-точно дълбок вир), което буквално гъмжеше от огромни алигатори. Тези чудовища излизаха от водата и се грееха на слънце на няколко крачки от факирите, които най-често седяха неподвижно, потопени в молитва или в дълбока концентрация. Макар че един или друг от факирите със сигурност попадаха в полезрението на алигаторите, те се държаха безобидно като котенца. Ние обаче не бихме посъветвали друг човек да се приближава на разстояние по-малко от няколко ярда от тези чудовища. Бедният французин Прадин намери от непредпазливост своята преждевременна смърт между челюстите на един от тези ужасни гущери.“ [2, т. I, стр. 383]

„В индийските пагоди на големите празници или при сватбите на богатите хора, принадлежащи към висшите касти (когато се събират много посетители), европейците могат да видят гуни – укротители на змии, факири-хипнотизатори, свети чудотворци санязини и т. нар. „фокусници“.

Да се осмеят тези хора е лесно, но да се обяснят техните действия е по-трудно, а овладяването им направо не е по нашите сили. Постоянно живеещите в Индия англичани, както и различните пътешественици, предпочитат първото. Попитайте ги обаче как се постигат тези резултати. Те няма да могат да отговорят.

При вида на гуните (укротителите на змии и факирите, чиито тела са обвесени с големи влечуги, в ръцете си държат малки, но силно отровни змии, а вратовете им са обвити с тригоноцефали, чието ухапване убива за секунди) скептичният зрител се усмихва и се опитва да обясни, че тези влечуги са били предварително доведени до каталептично състояние, а отровните им зъби предвидливо са извадени.

„Няма ли Сахибът да погали една от моите любимки?“ –попита веднъж един гуни наш събеседник, който от половин час ни отегчаваше със своите „обяснения“.

Капитан В. мигновено отскочи назад. Оказа се, че при него краката са много по-бързи от езика. Сърдитият му отговор беше такъв, че не се осмелявам да го обезсмъртя, цитирайки го тук. Само змията – този ужасен телохранител, спаси господаря си от саморазправа. Въобще, всеки професионален укротител на змии може с няколко заклинания да привлече към себе си огромен брой влечуги, да ги вземе в ръце и да ги окачи по тялото си.

В Тринкемалския окръг змии два пъти едва не ухапаха авторката на тези редове, като при единия от случаите аз едва не седнах върху опашката на змията. И в двата случая обаче укротителят, когото ние наехме в качеството на водач, с пронизителното си изсвирване спираше змията почти до самото ми тяло. Змиите застиваха като поразени от мълния, а после бавно отпускаха глава под въздействието на заклинанията, произнасяни от укротителя.“ [2, т. II, стр. 622]

„Горките езичници всъщност разполагат със странни помощници, които са недостъпни за съвременните учени – независимо дали европейската наука ще повярва в това, или не. Веднъж, когато в един изключително сериозен случай беше необходим отговор от „оракул“, ние станахме свидетели на нещо, чиято правдоподобност дотогава категорично се отхвърляше. Представете си: обикновен бедняк (просяк), без никаква апаратура, който заставя чувствителен пламък да отговаря на въпросите му с присветвания. От клонките на близко дърво беше събран и запален огън, в който беднякът хвърли някаква смесица от билки. После той седна до огъня и се потопи в концентрация. Пламъкът гореше много ниско и изглеждаше, че всеки момент ще изгасне. Когато обаче бяха зададени въпросите, пламъкът се издигна високо и започна да насочва своите огнени езици на изток, на запад, на север или на юг. Всяко негово движение съответстваше на определено значение от кода на огнените сигнали. Понякога пламъкът се снижаваше и неговите езици по различен начин близваха земята, друг път той внезапно съвсем изчезваше, оставяйки само купчинка гаснещи въглени.

Когато това интервю с огнените духове завърши, бикшу (беднякът) си тръгна към своето жилище в джунглата, напявайки монотонно някаква тъжна песен, в ритъма на която сензитивният пламък продължаваше да се вие, докато бикшу не се скри от погледа ни. Тогава сякаш животът напусна пламъка и той изчезна, а пред потресените зрители остана само шепа пепел.“ [2, т. II, стр. 606 – 607]

„Йогите от древните времена, също както съвременните лами и талапини, използват лечебен препарат, приготвян от сяра и млечния сок на някакво растение. Ние наблюдавахме как с това лекарство те за няколко дена караха да заздравеят и най-трудно излечимите изгаряния, а за няколко часа лекуваха счупвания на костите.

Когато бях близо да Рангун, аз се разболях от ужасна треска и бях излекувана само за няколко часа от някакъв растителен сок, наричан (ако не греша) „кукушан“. Хиляди местни жители загиват, тъй като не познават свойствата на това растение, а аз бях излекувана просто като жест на благодарност за една незначителна проява на внимание към някакъв обикновен бедняк (просяк).“ [2, т. II, стр. 621]

„В някои области на Русия (особено в Грузия), също както в Индия съществува поверие, че в случаите, когато тялото на удавник не може да бъде намерено, трябва да се хвърли във водата нещо от неговото облекло. Този предмет ще плува, докато не се окаже точно над мястото, където се намира тялото на покойния, и тогава ще потъне. Ние сме наблюдавали как във водата беше пусната една връвчица, принадлежала на потънал брамин. Известно време тя плуваше наляво-надясно, след това изведнъж тръгна по права линия и потъна. На това място гмуркачите намериха тялото на удавилия се. Това явление може да се обясни със силното притегляне между тялото на човека и предметите, които той е носил дълго върху себе си. Най-подходящи за целта са неговите най-стари лични вещи. Новите дрехи не вършат работа!“ [2, т. II, стр. 611 – 612]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 30

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред