За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 29

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Този феномен може да бъде обяснен по следния начин. Волята на адепта беше кондензирала върху повърхността на калая слой от акаша и тя за известно време бе станала чувствителна като фотографска лента. Светлината беше направила останалото. Такова изучаване на силата на волята помага на изследователя да разбере и нейните функции при лечението на хора, когато тази сила отначало се прилага върху неодушевени предмети, а след това въпросните предмети се поставят на тялото на болния.“ [2, т. I, стр. 463 – 464]

„Всяко животно е надарено със способността да чувства ако не присъствието на духовете, то поне на неща, които остават невидими за обикновените хора и могат да се възприемат само от ясновидците. За изясняване на този феномен ние правихме стотици опити с котки, кучета и други животни, а веднъж използвахме дори опитомен тигър.

Един индиец, който по-рано беше живял в Диндигул, а сега се беше усамотил в планините Западни Гхати, опитомил малко тигърче, което му било донесено от Малабарското крайбрежие, т.е. от тази област на Индия, където тигрите са особено свирепи. Както прославените укротители на змии, така и този индиец ни уверяваше, че притежава способността да опитоми всяко животно. Тигърът наистина беше станал кротък и миролюбив като куче. Децата не се страхуваха да го дразнят, дърпайки го за ушите, а той само се отръскваше и жално скимтеше.

С това интересно животно ние проведохме следния експеримент. Индиецът намагнетизира черно огледало, т. нар. „магичен кристал“. Когато бедният тигър беше заставен да погледне в него, това винаги спокойно животно изведнъж се възбуди до състояние на бяс. В неговите очи се появи човешки ужас. Силно виейки (но неспособен да отмести поглед от огледалото, към което вниманието му беше приковано от някаква магична сила), той трепереше и се извиваше в конвулсии, изплашен от някакво видение, което за нас оставаше загадка. Когато огледалото беше отместено настрани, животното още два часа лежа, задъхано от изтощение. Какво беше видяло то? Каква духовна картина от неговия невидим животински свят можа да произведе толкова силно впечатление върху това диво, свирепо по природа и безстрашно животно? Кой знае? А може би му бяха внушили някакво видение?

Беше проведен и експеримент с подобно въздействие върху животни по време на спиритичен сеанс. На него ние поканихме един прочут сирийски факир – полуезичник и полухристиянин от Кунанкулам. Бяхме общо девет човека – седем мъже и две жени, едната от които местна жителка. В помещението се намираха млад тигър, зает с дадената му кост, и маймуна с черна кожа, белоснежна козя брадичка и с блестящи лукави очички. Имаше също и една авлига – яркожълта красива птица, която спокойно чистеше опашката си, кацнала върху един прът близо до големия прозорец на верандата.

В Индия спиритичните сеанси не се провеждат при затворени врати, както в Америка. Тук не се изисква нищо друго, освен тишина. През разтворените врати и прозорци проникваше ярка светлина. Във въздуха се долавяше диханието на съседните гори, откъдето към нас долитаха рояци насекоми и се носеха гласовете на птици и животни. Нашият дом беше разположен сред градина и вместо спарения въздух на спиритичния сеанс в затворено помещение, ние вдъхвахме аромата на заобикалящите ни дървета, храсти и цветя.

Накратко, ние бяхме обгърнати от светлина, хармония и аромати, а и в самото помещение имаше букети от цветя, поднесени на местните богове. Тук беше цветето на Вишну – сладкият базилик, без който в Бенгалия не минава нито една религиозна церемония, клончета от ficus religiosa, свещеният лотос и индийската тубероза.

Докато „свещенодействащият“ (който беше много мръсен, но въпреки това действително свят факир) оставаше потопен в дълбока концентрация и под действието на неговата воля се извършваха чудеса, маймунката и птицата проявяваха незначителни признаци на безпокойство. Само тигърът от време на време потръпваше и внимателно се оглеждаше наоколо, сякаш в помещението пред фосфоресциращите му зелени очи се движеше нещо невидимо за нас. Това, което човешкото око не можеше да види, явно беше осезаемо за него. Колкото до авлигата, то цялата Ј подвижност беше изчезнала и тя, сънливо свита, седеше неподвижно, без да показва признаци на безпокойство.

В стаята се чуваше нещо като веене на големи крила, цветята се движеха от място на място, местени от невидими ръце, и когато един красив небесносин цвят падна пред краката на маймунката, тя нервно подскочи и се хвърли да търси убежище под бялата индуска носия на своя стопанин. Сеансът продължи почти час и да разкажем подробно за всичко би ни отнело твърде много място. Най-необикновеното от всички чудеса обаче се случи накрая. Някой от нас се оплака от горещината и ние неусетно бяхме обгърнати от приятен, ароматен и влажен полъх; отнякъде започнаха да падат и капки дъжд, изпълвайки ни с необикновена бодрост.

Когато факирът завърши демонстрацията на бялата магия, своите сили започна да показва „магьосникът“ (фокусникът). Беше ни демонстрирана поредица от чудеса, за много от които вече бяхме чели в описанията на различни пътешественици. Ние отново се убедихме в безспорния факт, че животните притежават някакво вродено ясновидство и способност да различават добрите и лошите духове.

Магьосникът започваше всеки свой номер с палене на благовония. Той изгаряше смолистите клонки на някакъв храст, при което се издигаха цели кълба дим. Макар че в това нямаше нищо вредно или опасно за животните, и тигърът, и маймунката, и птицата бяха втренчили ясновиждащите си очи в огъня с неописуем ужас. Ние изказахме предположение, че може би животните просто са изплашени от огъня, и напомнихме за практиката да се палят огньове за прогонване на дивите зверове.

За да разсее тези съмнения, магьосникът се приближи към приклекналия тигър с клонче от дива ябълка, посветено на Шива, и няколко пъти го размаха над главата му, мърморейки своите чудодейни заклинания. Тигърът беше обхванат от панически ужас. Неговите горящи като огнени кълба очи се готвеха да изскочат от орбитите си, а от устата му потече пяна; той се хвърли на пода, сякаш търсеше някаква дупка, в която да се скрие; после започна да вие, което предизвика стократен ответен вой в джунглата. Поглеждайки за последен път към мястото, което притегляше като магнит неговия поглед, той направи огромен скок, скъса веригата си и изскочи през прозореца на верандата, отнасяйки със себе си част от черчевето. Маймунката отдавна вече беше избягала, а птицата падна от пръта като парализирана.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 29

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред