За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 28

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

15. ПРИКЛЮЧЕНИЯ В БИРМА,

СИАМ И КИТАЙ

„Ние не вярваме в никаква магия, която надвишава възможностите и силите на човешкия ум, нито в „чудеса“ (били те явления на светлите или тъмните сили), противоречащи на установените от векове природни закони. Независимо от това, ние споделяме убеждението на един талантлив автор – Рестус, че човешкото сърце още не е напълно изследвано и ние все още не сме достигнали (и дори не сме разбрали) възможностите на скритите в него сили.“ [2, т. I, стр. 11]

„Многото години, прекарани сред „варварските“ и „християнските“ магове, окултисти, месмеристи и разни други представители на бялата и черната магия, изглежда са достатъчни, за да се чувстваме компетентни по този спорен и много сложен въпрос. Ние сме се срещали с факири, с индийски светци и сме наблюдавали тяхната връзка с Питрисите. Наблюдавали сме извиването и танците на дервишите и сме имали приятелски връзки с европейските и азиатските марабути на Турция, с дамаските и бенареските укротители на змии и малко останаха сред тях онези, които не са изследвани от нас.“ [2, т. I, стр. 42 – 43]

„Веднъж в Индия ние присъствахме на състезание по психична сила между един свят хосейн (беден факир) и някакъв магьосник... Преди това бяхме обсъждали въпроса, чия сила -тази на Питрисите на факира (pre-Adamite spirits), или на невидимите съюзници на магьосника – е по-голяма. Накрая се реши да се направи изпитание на техните месмерични сили и авторката на тези редове беше избрана за арбитър. Състезанието се извърши по пладне на брега на малко езеро в Северна Индия. По гладката повърхност на водата плаваха безброй водни цветя с големи блестящи листа. Всеки от състезаващите се откъсна по едно от тях.

Факирът го постави върху гърдите си, скръсти ръце и почти мигновено изпадна в транс. След това той захлупи листото върху водата с горната му страна надолу. Магьосникът обаче твърдеше, че ще успее да подчини „водния властелин“ – духа, който живее във водата – и се хвалеше, че ще застави този дух да попречи на проявяването на Питрисите върху листото на факира. Той взе своето листо, произнесе някакви заклинания и го хвърли във водата. Листото на магьосника започна да обикаля около неподвижното листо на факира. След малко и двете листа бяха извадени от водата. На листото на факира, за голямо неудоволствие на магьосника, можеше да се забележи симетрична рисунка от бели линии, сякаш сокът на растението беше използван вместо мастило. Когато листото изсъхна и стана възможно внимателно да се разгледа тази рисунка, се оказа, че това е ред от санскритски букви, съставящи думи с високо морално съдържание. Трябва да се поясни, че този факир не можеше нито да чете, нито да пише. Върху листото на магьосника ние открихме не знаци, а отвратителни изображения на дяволски муцуни. И така, върху всяко листо беше възпроизведен отпечатък, който алегорично отразяваше характера на състезаващия се и показваше от какви духовни същности той е заобиколен.“ [2, т. I, стр. 368 – 369]

„В един английски вестник беше описан феномен на удивително бързо израстване на дръвче, демонстриран от индийски магьосник.

Той поставил върху пода празна саксия и помолил да я напълнят с градинска пръст от съседния двор. После извадил от кошницата си суха костилка от манго и я показал на най-близкия зрител, за да може той да я разгледа добре. След това изгребал от средата на саксията малко пръст, сложил костилката в ямичката, покрил я с тънък слой земя и я полял с вода. Малко по-късно саксията била покрита с парче плат. Под хоровото пеене и пляскане с ръце, костилката започнала да прораства. Когато магьосникът повдигнал част от покривалото, зрителите видели кълн с две тъмнокафяви, характерни за мангото листенца.

Той отново спуснал плата и заклинанията продължили. Не след дълго покривалото било свалено и зрителите видели повече зелени листенца, а растението вече било израсло на 9 – 10 дюйма височина (1 дюйм = на 25,4 мм – бел. ред.). Третият път листата се оказали доста по-развити, а дръвцето било високо 13 – 14 дюйма. Четвъртият път миниатюрното дърво вече се издигало на 18 дюйма височина и по клоните му висели 10 – 12 плода манго, големи колкото лешник. Накрая, след три–четири минути, покривалото било свалено окончателно. Плодовете били достигнали своята естествена големина, без да са напълно узрели. Те били раздадени на зрителите, които (след като ги опитали) решили, че са почти зрели и кисело-сладки на вкус.

Тук може да се допълни, че подобни опити сме наблюдавали в Индия и Тибет, като неведнъж сами сме напълвали празната саксия с пръст и сме посаждали в нея зрънцето, давано ни от мага, и до края на опита (провеждан в нашия собствен дом) не сме откъсвали очи от саксията. Резултатът винаги беше като описания по-горе.“ [2, т. I, стр. 141 – 142]

„На Запад, преди „сензитивът“ да се докосне до огъня, той задължително трябва да изпадне в състояние на транс и нито един „медиум“ не би се решил да постави ръка в тлеещите въглени, ако се намира в нормалното си физическо състояние. На Изток обаче човекът взима в ръце огън, нагорещено желязо или разтопено олово, независимо дали е свят лама, или користолюбив магьосник и дали се намира в състояние на транс, или в нормалното си физическо състояние. В Северна Индия ние сме виждали как магьосниците държат в ръце червени въглени, докато последните се превърнат в пепел.

По време на церемонията Шива-Ратри (нощта на Шива), когато хората през цялата нощ бодърстват в молитви, шиваитите поканиха един тамилски магьосник, който ни показа най-удивителни феномени, викайки на помощ някакъв дух, който всички наричаха „Кути Сатан“ – малкия демон. Един католически мисионер се възползва от случая, за да обясни на присъстващите, че този нещастен грешник се е продал на Сатаната. Тамилът, който през това време беше заровил ръце във въглените, обърна глава и погледна отвисоко почервенелия мисионер. „Баща ми и дядо ми – каза той – са заповядвали на този „дребосък“. Вече 200 години той е верен слуга в нашия дом, а сега вие искате да внушите на хората, че той е мой господар, но те знаят по-добре истината.“ И той спокойно извади ръцете си от огъня и ни ги показа.“ [2, т. I, стр. 445 – 446]

„В Бенгалия ние бяхме свидетели на много интересен опит на проява на най-висока сила на волята. Един адепт на магията, вземайки обикновен калаен съд, започна да прави над него с ръце някакви манипулации. Изглеждаше така, сякаш той загребва с шепи от някакъв невидим флуид и го хвърля върху повърхността на съда. След това съдът беше поставен на ярка светлина за шест секунди и за това време неговата блестяща повърхност се покри с нещо като тънко фолио. После съдът беше оставен да постои още три минути, в течение на които върху него се появиха петна с по-тъмна окраска. Когато съдът ни беше показан, ние видяхме върху него картина, или по-точно фотография на заобикалящия ни пейзаж, безупречна по цветовете и контурите си. Пейзажът се запази върху съда в продължение на 48 часа, след което постепенно изчезна.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 28

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред