За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 27

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Появила се една интересна и много научна брошура, която с основните си тези всъщност преобръщала цялата конструкция на съвременната наука с главата надолу. Тя била написана на английски и издадена в Бенарес (в ограничен тираж) от полковия доктор по медицина и хирургия Н. С. Пол. Той се ползвал сред съотечествениците си със славата на образован човек и специалист по физиология и по това време бил смятан от англичаните за авторитет в медицинската област. Брошурата разказвала за наблюдаваните от него феномени на „летаргия“ при аскетите, продължила в един от случаите осем месеца, както и за самадхи и други явления, демонстрирани от йогите. Появила се под названието „Трактат за философията на йога-видя“, тази брошура силно провокирала представителите на европейската медицина в Индия и възбудила яростна полемика между англо-индийските и местните журналисти. Д-р Пол бил посветил 34 години на изследванията си над невероятните, но за него съвсем достоверни факти на „йогизма“. До раджа-йогите той никога не успял да се добере и откровено (и с нескрито съжаление) си го признава; но той поддържал много близки отношения с факирите и светските йоги, т.е. с онези, които не крият своя сан и понякога се съгласяват да направят и европееца свидетел на някои от своите феномени. Д-р Пол не само описал най-странните (случили се пред очите му) явления, но дори се опитал да ги обясни. Левитацията, например, като нещо, намиращо се в пълно противоречие с признатите закони на притеглянето (срещу която така въставал астрономът Бабине), намерила в брошурата строго научно обяснение. Основното обаче, което му помогнало да проникне в някои, смятани дотогава за непроницаеми тайни, е била неговата гореща дружба с капитан Сеймър. Последният предизвикал преди около 25 години в Индия, и особено в армията, безпрецедентен скандал: капитан Сеймър – богат и образован човек, приел браминската вяра и се заел да става йог. Той, естествено, бил обявен за луд и след като го заловили, насилствено го върнали в Англия. Сеймър избягал от Лондон и отново се появил в Индия, облечен като санязин. Хванали го за втори път, изпратили го с кораб обратно и го затворили в някаква лондонска лудница. След три дни, въпреки ключалките и часовите, той изчезнал от заведението. Впоследствие отново го срещнали в Бенарес, а губернаторът получил от него писмо от Хималаите. В него Сеймър разказвал за затварянето си в болницата, искал от генерала да не се намесва повече в личния му живот и заявявал, че никога повече няма да се върне в цивилизованото общество. „Аз съм йог (писал той) и се надявам, че няма да умра, преди да съм достигнал целта на моя живот – да стана раджа-йог.“

Генералът не разбрал нищо, но махнал с ръка. Оттогава никой от европейците не видял повече капитана, никой, освен д-р Пол, който (както се говори) си пишел с него до самата си смърт и дори два пъти пътувал до Хималаите – с ботанически цели. Главният инспектор на медицинския департамент, разглеждайки труда на д-р Пол като „явна плесница за науката, в частност за физиологията и патологията“, заповядал да се изкупят на висока цена (вкл. от частните лица) всички издадени екземпляри и да се принесат в жертва на официалната наука чрез публично изгаряне. В резултат на това брошурата станала рядкост. От няколкото спасени книги една се намира в библиотеката на махараджата на Бенарес, а друг екземпляр такурът подари на мен.

Влакът за Аллахабад тръгваше в 8 часа вечерта и ни се наложи да прекараме цялата нощ (до 6 часа сутринта) в пътуване. Въпреки че бяхме ангажирали самостоятелен десетместен вагон от първа класа, в който нямаше места за странични лица, аз имах достатъчно основания да предполагам, че няма да заспя цялата нощ. Затова, отрано запасила се със свещи за ръчния си фенер, аз се бях приготвила да наруша железопътния закон и да чета цяла нощ интересуващата ме брошура на д-р Пол. Час и половина преди отпътуването ние се отправихме (всички заедно) да вечеряме на обща маса в Refreshment Rooms , т.е. в бюфета на перона. Нашето появяване произведе видимо впечатление: ние заехме, с четиримата индуси, целия край на масата, зад която седяха около петдесет човека – пътници от първа класа, пулещи към нас удивените си и пълни с нескривано презрение очи. Европейци, които се братимят с индуси... Индуси, вечерящи с европейци... Сдържаният отначало шепот започна да прераства в шумни възклицания, а една важна лейди не изтърпя този срам: стана от масата и си отиде. Ако не беше внушителното присъствие с несъмнен роден елемент – на англичанина У., мис Б. и полковника, когото всички смятаха за английски офицер – сигурно би станал скандал. Към Гулаб Синг се приближиха двама англичани и стискайки му ръка (което също беше рядко произшествие), го отведоха настрана уж по работа, а всъщност, за да задоволят любопитството си; те се оказаха негови стари познати. На другите индуси никой не обърна и най-малко внимание. Тук ние научихме за първи път, че сме следени от полицията. Такурът, посочвайки ми един розов, с дълги бели мустаци капитан в бял кител, бързо ми прошепна: „Бъдете предпазлива... “. Това беше агент от политическия департамент на тайната полиция, изпратен след нас от Бомбай. Дочувайки тази ласкаеща суетността ни новина, полковникът се разсмя така, че се чу в цялата зала, което още повече развълнува хранещите се албионци. По-късно научихме, че всички слуги на държавна издръжка са задължени да шпионират. В Индия обаче има обичай – да си водиш навсякъде собствени слуги, дори и ако си поканен на обяд; затова и зад нашите столове стърчеше по един индус, а зад Гулаб Синг се суетяха неговите четирима щитоносци и двама слуги. По този начин неприятелят беше напълно изолиран от армията босоноги защитници и на платените шпиони им оставаха малки шансове да подслушат нашите разговори, пък и ние всъщност нямаше какво да крием. Трябва все пак да призная, че за мен това известие беше много тягостно. Накрая тази неприятна вечеря завърши и разполагайки се за нощуване във вагона, аз разтворих страниците на брошурата...

Между другите интересни неща, д-р Пол детайлно и твърде научно обясняваше тайната, позволяваща на йогите периодично да спират дишането си, както и някои други (на пръв поглед напълно невъзможни) феномени, които той е наблюдавал нееднократно със собствените си очи...

„Всичко това обаче са само физически феномени, демонстрирани от хатха-йогите. Всеки от тях подлежи на изследване от страна на естествените или физичните науки и винаги ме е интересувал много по-малко от феномените в областта на психологията.“ За съжаление точно по този въпрос д-р Пол почти нямаше какво да каже. През своята 35-годишна служба в Индия той бил срещнал само трима раджа-йоги. „Нито един от тях обаче не се реши да ми разкрие поне една от приписваните им велики тайни на природата, въпреки явното разположение, което изпитваха към мен. Единият направо се отказа от приписваното му могъщество; другият откровено си призна, че притежава такива способности и многократно ми доказа това на практика, но избягна всякакви обяснения в тази връзка. Накрая, третият се съгласи да ми разкрие някои неща, ако му се закълна никога и никому да не съобщавам за това, което ще узная от него, даже на смъртното си легло. Доколкото обаче моята единствена цел беше да просветя затъналия в невежество и атеизъм свят, аз, признавам си, отказах тази чест.“

Способностите на раджа-йогите са несравнимо по-интересни и хилядократно по-важни за света от феномените на хатха-йогите. Техните сили са чисто психични – раджа-йогите присъединяват към знанието на хатха-йогите цялата палитра на умствените феномени. Приписваните им способности (поне в свещените книги) са следните: 1) пророчество и предвиждане на бъдещите събития; 2) разбиране на всички непознати за тях езици; 3) изцеляване на недъзите; 4) четене на чужди мисли; 5) чуване и виждане на всичко ставащо от разстояние няколко хиляди мили; 6) разбиране езика на зверовете и птиците; 7) пракамиа (prakamya) – спиране влиянието на времето и запазване на юношеска възраст за дълъг, почти невероятен период от време; 8) напускане на собственото тяло и преминаване в друго; 9) вашитва (vashitva) – укротяване или убиване с поглед дори на най-страшните зверове; и накрая (10), най-ужасното – месмерична сила, напълно подчиняваща съзнанието на другите хора, която само с волево излъчване ги заставя автоматично да се подчиняват на мислените заповеди на йогите.“ [5, стр. 227 – 237]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 27

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред