За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 26

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

14. ХАТХА-ЙОГИ И РАДЖА-ЙОГИ

„Удивителен народ са тези туземци! Едва ли в природата може да се открие такова нещо, на което те да не са в състояние да седнат с най-голям комфорт (само с едно леко предварително балансиране). Ще се качи индусът на колче или на железен лост, малко по-дебел от телеграфна жица... ще клекне и ще си седи така по цели часове...

– Салам, Сааб! – казах аз веднъж на един почтен гол старец, кацнал като врана на някаква летва близо до морското крайбрежие. – Какво, удобно ли си седнал, дядо? И не се ли страхуваш, че ще паднеш?

– Защо да падна? – сериозно отговаря „дядката“ – ... Ами че аз не дишам, мем-Сааб...

– Как така не дишаш? Може ли човек да не диша? – попитах аз, малко объркана от това сведение.

– Не... сега не дишам. А виж, след пет минути, когато отново започна да пълня дробовете си с въздух, тогава ще се хвана за малко с ръка за стълба... След това отново ще седя спокойно и няма да дишам...

В онези дни ние даже малко се обиждахме на подобни обяснения, приемайки ги за присмех1. Но ето че отново, този път в Джабелпур, ни се „случи да видим още „по-чисто“ явление. Вървейки по брега на реката (по т. нар. „факирска алея“), Гулаб Синг ни предложи да влезем в двора на пагодата. Това място е свещено и европейци, както и мюсюлмани, там не се допускат. Той обаче поговори с главния брамин и ние влязохме. Дворът беше пълен с богомолци и аскети, между които ние забелязахме и трима напълно голи и доста възрастни факири. Черни, сбръчкани, слаби като скелети, с плешиви като луната темета, те седяха, или no-скоро стояха (както ни се стори) в най-невъзможни пози. Единият от тях, опирайки се единствено с дясната си длан в земята, стоеше вертикално изпънат, с главата надолу и краката нагоре; а тялото му беше толкова неподвижно, сякаш пред нас вместо жив човек стърчеше сухо дървесно стебло. Главата му не докосваше земята, а повдигната малко нагоре в най-ненормално положение и с изкривени очи, се пулеше право срещу слънцето. Не зная дали това, което казваха словоохотливите градски жители (приближили се до нашата компания), беше истина, но те ни уверяваха, че този аскет прекарва в подобна поза всички дни от своя живот, от обед до залез слънце. Едно обаче със сигурност зная – ние прекарахме с факирите час и двадесет минути и за цялото това време този факир не помръдна и един от своите мускули...

1 Предполага се, че това е станало при първото Ј посещение в Индия, т.е. през 1852–1853 г.

Другият стоеше на един крак върху кръгъл камък с диаметър три вершки (наричан от него „свещения камък на Шива“), свил другия си крак под корема и огънал цялото си тяло назад като дъга; той също пулеше очи срещу пладнешкото слънце. Дланите на двете му ръце бяха долепени и се издигаха като за молитва... Той изглеждаше като залепен към своя камък. Почти невъзможно беше да си представим как човек може да постигне такова устойчиво равновесие...

Накрая, третият седеше със скръстени под себе си крака; но как въобще можеше да седи, това беше съвсем необяснимо за нас.

За седалище му служеше каменен лингам, висок около метър, но с дебелина не по-голяма от тази на „камъка на Шива“, т.е. З – 4 вершки в диаметър. Факирът беше преплел пръсти зад врата си, а ноктите му бяха дълбоко враснали в горната част на ръцете.

– Този никога не променя своята поза – ни обясни някой. – Той седи в това положение от седем години...

– Но как тогава се храни? – питахме ние в недоумение.

От пагодата му носели да яде, или по-точно да пие – мляко, веднъж на 48 часа, вливайки го в гърлото му чрез бамбукова пръчка. Неговите ученици (всеки такъв аскет има своите доброволни слуги, кандидати за святост) го снемали в полунощ и го занасяли до резервоара с вода, а след като го измивали, го поставяли обратно върху стълбчето като неодушевен предмет, тъй като той вече не можел да движи тялото си.

– Ами тези? – попитахме ние, сочейки другите двама. – Те сигурно постоянно падат? И най-малкият тласък изглежда може да ги събори?

– Опитайте сами... – посъветва ни такурът. – Докато човек се намира в състояние на самадхи (религиозен транс), него можеш да го разбиеш на парчета като глинен идол, но да го мръднеш от мястото му – това не можеш...

Допирът до аскета по време на транс се смята от индусите за светотатство, но Гулаб Синг очевидно беше добре запознат с „безпрецедентните“ изключения. Той отново влезе в преговори с навъсения брамин, който ни съпровождаше, и след кратко съвещание обяви, че на никой от нас не се разрешава да докосва факира, но че той е получил позволение и ще ни покаже нещо, което много повече ще ни учуди. С тези думи той се приближи към седящия върху камъка факир, внимателно го хвана с две ръце за костеливите бедра, повдигна го и го постави на земята малко встрани. В тялото на аскета не мръдна нито една става, сякаш вместо жив човек пред нас стоеше бронзова или каменна статуя. След това Гулаб Синг повдигна камъка и ни го показа, без обаче да ни разреши да го докоснем – за да не оскверним присъстващите. Камъкът беше (както вече казахме) почти плосък, но доста неравен. Поставен на земята, той се разклащаше при всяко докосване с пръст...

– Виждате ли колко неустойчив е избраният от факира пиедестал? Въпреки това, под тежестта на аскета камъкът остава неподвижен, сякаш враства в земята.

Гулаб Синг взе отново факира на ръце и го постави на предишното му място. Последният (независимо от закона на притеглянето, който очевидно би трябвало да увлече огънатите му силно назад тяло и глава) като че мигновено и заедно с камъка врастна в земята, без да измени позата си дори на сантиметър. Как се изхитряват да достигнат такова изкуство, това знаят само те самите. Аз съобщавам факта, но не се наемам да го обяснявам.

До вратите на пагодата ние отново нахлузихме обувките си (които ни посъветваха да свалим на влизане) и излязохме от това светилище на вековни тайни по-смутени, отколкото преди да го посетим.

В алеята на факирите ни чакаха Нараян, Мулджи и Бабу. Главният брамин не искаше и да чуе да ги пусне в пагодата. И тримата отдавна вече се бяха освободили от железните кастови вериги. Те открито ядяха и пиеха с нас и това беше достатъчно за изключването им от кастите, а техните съотечественици ги унижаваха дори повече от европейците...

Индия е страна на изненадите. От гледна точка на обикновения европейски наблюдател, всичко в нея става наопаки: от клатенето на главата, което навсякъде се разбира като жест на отрицание, а тук означава пълно потвърждение, до задължението на хазяина да изпровожда дори и най-приятния си гост, който иначе ще проседи цяла седмица на мястото си (и даже може да умре от глад), но няма да си тръгне, без да е подканен за това – всичко тук противоречи на нашите западни обичаи. Да се пита, например, за здравето на жената, дори и ако тя ви е позната, или колко деца има даден човек и има ли той сестра – се смята за връх на оскърблението. Тук, когато решите, че е време гостът да си тръгва, вие го напръсквате с розова вода и окичвайки врата му с гирлянда от цветя, любезно му показвате вратата с думите: „Сега се прощавам с вас... Елате отново!“ Въобще, странен и оригинален народ, но още по-странна и неразбираема е индуската религия... С изключение на някои отвратителни обреди на отделни секти и на злоупотребите от страна на брамините, религията на индусите изглежда крие в себе си нещо дълбоко и необяснимо привлекателно, щом е способна да отклони от „пътя на истината“ даже англичаните. Ето какво например се случило тук само преди няколко години.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 26

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред