За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 25

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

След едно кратко затишие, когато ние се борехме с натрапчивия въпрос, „не е ли това отново някакво вълшебство“, невидимият оркестър загърмя още по силно отпреди и за минута напълно щеше да ни оглуши. Разляха се звуци, понесоха се като неудържима вълна във въздуха и отново приковаха нашето внимание. Никога не бяхме чували нещо подобно на тази необяснима за нас чудесия... Слушайте! Сякаш е морска буря, ето свистенето на вятъра в корабните въжета и грохотът на бесните, сриващи се една върху друга вълни! Или пък е снежна виелица, фъртуна в глухата степ...

Ту като звяр ще завие,

Ту кат дете ще заплаче!

А ето че загърмяха и величествените ноти на органа... Неговите могъщи звуци ту се сливаха, ту се разминаваха в пространството, прекъсваха се, смесваха се, разбъркваха се като фантастична мелодия по време на трескав сън, музикално видение, извикано от воя и свистенето на вятъра на двора.

След няколко минути обаче тези омагьосващи (в началото) слуха звуци започнаха да режат мозъка като с нож. Вече започваше да ни се струва, че пръстите на невидимите артисти дрънкат не по невидимите струни и надуват не омагьосаните тръби, а дращят по собствените ни нерви, изопват жилите и затрудняват дишането...

– За Бога, престанете, Гулаб Синг! Стига, достатъчно! – стене полковникът, затискайки с две ръце ушите си. – Гулаб Синг... заповядайте им да престанат!

При тези думи тримата индуси избухват в смях и дори сфинксоподобното лице на такура се озарява от весела усмивка...

– Честна дума, Вие изглежда не на шега ме приемате ако не за великия Парабрама, то поне за някой от гениите, например за Марута, властелина на ветровете и стихиите – отговаря ни той с весел смях. – Нима е в моята власт да спра вятъра или мигновено да изкореня цялата тази бамбукова гора? Поискайте нещо по-лесно...

– Защо да спирате вятъра? Какъв бамбук? Нима ние не чуваме всичко това отново в резултат на психично влияние?

– Вие скоро съвсем ще се побъркате по психологията и електробиологията, драги ми полковник. В случая няма никаква психология, а само естествени закони на акустиката... Всеки от заобикалящите ви бамбуци, а те са няколко хиляди на острова, крие в себе си природен инструмент, на който нашият световен артист – вятърът, долита да изпробва своето изкуство след залеза на слънцето, особено в последната четвърт на луната.

– А, значи вятърът? Добре... но това вече преминава в ужасен шум... много е неприятно... Как да се спасим от него? -интересува се нашият малко засрамен президент.

– Откровено казано, и аз не зная... Нищо, скоро ще свикнете с него, почивайки си в интервалите, когато вятърът за няколко минути стихва.

След това научаваме, че в Индия има много такива природни оркестри; че те са добре познати на брамините, които наричат тази тръстика „вина-деви“ („китара на боговете“) и спекулирайки с народното суеверие, представят звуците като божествени оракули. Към тази особеност на тръстиката (този вид бам-бук често е нападан от малък бръмбар, който пробива много бързо големи дупки в абсолютно празния ствол на стеблата, където се и задържа вятърът) факирите на идолопоклонничес-ките секти бяха прибавили и своето собствено изкуство. В резултат на това островът, на който се намирахме, се смяташе за особено свещен.

– Утре сутринта – каза ни такурът – ще ви покажа с какво дълбоко познаване на всички правила на акустиката нашите факири са пробили отвори с различна големина в стеблата на тръстиките. В зависимост от обема на ствола, във всяко коляно на тези празни тръби те са разширили проядените от бръмбарите дупки, придавайки им ту кръгла, ту овална форма. На тези усъвършенствани от тях природни инструменти може справедливо да се гледа като на превъзходни образци на акустичната механика. Всъщност, в това няма нищо удивително; нашите най-древни санскритски книги по музика подробно описват тези закони, споменавайки за много забравени и дори напълно неизвестни за нас инструменти... А сега, ако това прекалено близко съседство с пеещата тръстика тревожи вашите нежни уши, аз изглежда ще трябва да ви заведа на поляната до брега, по-далече от нашия оркестър. След полунощ вятърът ще стихне и ще заспите спокойно...

Ние се преместихме на малка полянка до езерото, на 200 –300 крачки от бамбуковата гора. Тук звуците на вълшебния оркестър долитаха слаби и откъслечни. Ние седяхме срещу вятъра, а те се носеха над нас като пълен с хармония шепот, напомнящ тихото пеене на Еолова арфа и лишен от напрежение и острота. Обратно, тези нежни звуци придаваха само още по-поетичен колорит на прекрасната островна панорама.“ [5, стр. 203 – 207, 210]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 25

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред