За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 24

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Островът беше малък, целият обрасъл с висока трева и отдалече изглеждаше като плаваща сред синьото езеро пирамидална кошница със зеленчук. С изключение на няколко групички широки и сенчести мангови и смокинови дървета, върху които при нашата поява се раздвижи цяла колония от маймуни, той очевидно беше необитаем. В тази девствена джунгла от гъста трева никъде не се виждаше и следа от човешки крак. Четейки думата „трева“ и тук не трябва да се забравя, че става дума за индийска трева, а не за европейския подстриган като под гребен „газон“, и дори не за руската трева; тревите, под които ние стояхме (като буболечки под репей), развяваха своите перести разноцветни върхове не само високо над нашите глави, но и над белите пегери на Гулаб Синг и Нараян. Първият се извисяваше, по типичния английски израз, на „шест и половина фута по чорапи“, а вторият беше може би на вершок (руска, мярка за дължина, равна на 4,4 см – бел. ред.) по-нисък. Тази трева ни се стори, гледана от сала, като тихо вълнуващо се море от черни, бели, жълти, сини, но най-вече розови и зелени цветове. Слизайки на брега, ние констатирахме, че това всъщност е бил (в по-голямата си част) растящият обикновено на отделни групи бамбук, смесен с гигантската трева сирка, люлееща разноцветните пера на своите върхове почти на нивото на манговите дървета.

Невъзможно е да си представи човек нещо по-красиво и грациозно от съчетанието на сирка и бамбук. Изолираните букети от бамбукова трева (огромна, но все пак просто трева) започват при най-малкия полъх на вятъра да развяват във въздуха своите зелени глави, като че украсени с щраусови пера. От време на време, при всеки по-силен порив на вятъра от тръстиката се разнасяше леко металично звънтене, но заети с грижите по подготовката за нощуване ние не обърнахме на това особено внимание.

Докато нашите кули (помощници – бел. ред.) и слуги се занимаваха с приготвянето на вечерята и палатката (и прочистваха терена наоколо), ние отидохме да се запознаем с маймуните. Това беше най-уморителното нещо, което бяхме преживявали. Без преувеличение те бяха над двеста. Събирайки се за нощувка, макаците се държаха съвсем прилично; всяко семейство си избираше клон и го защитаваше от претенциите на другите квартиранти, но без да се стига до сражения – само със заплашителни гримаси. Ние преминавахме от едно дърво към друго много внимателно и тихо, страхувайки се да не ги изплашим. Очевидно обаче дългите години на контакт с факирите (които бяха напуснали острова само преди година) бяха приучили маймуните към присъствието на хора. Това бяха свещени маймуни, както ни обясниха, които не проявяваха ни най-малък страх при нашето приближаване. Те ни допускаха съвсем близо и приемайки приветствието (а някои и парченце захарна тръстика), ни гледаха спокойно от висотата на своите дървесни тронове, важно скръстили ръце с някакъв оттенък на презрение в умните кафяви очички.

Но ето че слънцето залезе и всички бързо се разположиха и утихнаха по дърветата. А нас ни викаха за вечеря. Бабу, чиято вродена страст (според разбирането на ортодоксалните индуси) беше да „покощунства“, се изкачи на едно дърво, откъдето, имитирайки всички пози и жестове на своите съседи, за благочестив ужас на нашите кули, отговаряше на заплашителните гримаси на маймуните с още по-безобразни такива; след това той скочи от клона и ни подкара „към къщи“.

С последния, изчезващ зад хоризонта златен лъч цялата околност като че изведнъж се забули със светловиолетова прозрачна мъгла. С всяка минута тропическият полумрак се сгъстяваше; неусетно, но бързо, той губеше своя мек колорит и ставаше по-тъмен и по-тъмен. Като че невидим художник наслояваше върху околните гори и води сянка след сянка, тихо и неуморно работейки със своята гигантска четка над чудните декорации от фона на нашето островче... Ето че слаби фосфорни огънчета започнаха да мигат около нас; блестейки срещу черните дървесни стволове и величествените бамбуци, те изчезваха на фона на яркоседефените, сребристи просвети на вечерното небе... Още две-три минути, и хиляди от тези вълшебни живи искри, предвестници на царицата на нощта, заплуваха и заиграха около нас; ритмично проблясвайки, те се сипеха като огнен дъжд над дърветата и кръжаха във въздуха над тревите и над тъмното езеро... А ето и самата нощ. Безшумно спуснала се над земята, тя встъпва в своите върховни права. С нейното приближаване всичко се успокоява и заспива; под нейното прохладно дихание утихва цялата дневна дейност. Тя приспива природата като грижовна майка, нежно завивайки я със своето леко тъмно покривало. А след като я приспи, бди над уморените, дремещи сили до първата зора...

Всичко в природата почива; не спи в този тържествен вечерен час само човекът. Не спяхме и ние. Насядали около огъня, ние разговаряхме почти шепнешком, сякаш се страхувахме да не пробудим тази заспала природа. Мистър У. и мис Б. отдавна си бяха легнали, а и никой не ги спираше. Ние обаче (полковникът, четирите индуси и аз), свили се под издигащата се на пет сажена над главите ни „трева“, не можехме да си позволим да проспим такава чудна нощ. Освен това очаквахме обещания ни от такура „концерт“.

– Имайте търпение – казваше ни Гулаб Лал Синг – преди луната да изгрее, нашите музиканти ще са тук.

Луната изгряваше късно, почти в десет часа през нощта. Преди самото Ј появяване, когато водите на езерото вече започнаха да бледнеят откъм отсрещния бряг, а небето видимо светлеешe, плавно преминавайки в сребристо-млечен цвят, неусетно въздухът стана по-свеж и се появи слаб вятър. Зашумяха дремещите дотогава вълни и се разплискаха в корените на бамбуците, затрептяха къдравите върхове на великаните и зашептяха, като че предавайки си един на друг някаква заповед... Изведнъж, сред общото мълчание, ние чухме същите тези музикални звуци, които бяхме доловили, приближавайки се със сала към острова. Като че от всички страни, дори и над нашите глави, се настройваха невидими духови инструменти, звънтяха струни и просвирваха флейти. След няколко минути, с новия порив на преминаващия през бамбука вятър, по целия остров се раздадоха звуци, сякаш излизащи от стотици Еолови арфи... И изведнъж започна дива, странна, незамлъкваща симфония!

Тя ечеше сред заобикалящите езерото гори, изпълваше въздуха с неизразима мелодия и очароваше даже нашия изнежен европейски слух. Тъжни, но и тържествени бяха нейните провлечени ноти; те ту плавно звучаха като погребален марш, ту изведнъж, преминавайки в треперещи трели, се изливаха като песента на славей, ту ехтяха като вълшебните гусли-самосвирки от приказките, за да замрат накрая с проточен стон... Те напомняха печалния вой на осиротяла вълчица, загубила детето си, звънтяха като турски чанове във веселия ритъм на тарантелата, издигаше се меланхолична песен като от човешки глас, носеха се плавните акорди на виолончело, завършващи с нещо средно между ридание и глух смях... А на всичко това гората отвръщаше с насмешливо ехо, като че гласът на стотици викащи „ехоо...“ горски духове, внезапно разбудени в своите зелени дъбрави, откликваше на призива на този див музикален антракт...

Полковникът и аз се споглеждахме, объркани и удивени. „Каква прелест!“, „Каква магия!“ раздадоха се накрая в унисон нашите две възклицания. Индусите се подсмиваха и мълчаха, а такурът пушеше своето гергери с такъв безгрижен вид, сякаш внезапно беше оглушал.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 24

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред