За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 23

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Бабу и Мулджи отидоха да подканят слугите да натоварят сала; а ние се отпуснахме и над всички, както се казва, „тих ангел прелетя“. Нараян, потопен (както обикновено) в съзерцание на Гулаб Синг, седеше на пясъка неподвижно, обхванал с ръце колената си, и мълчеше. Мистър У. рисуваше прилежно и припряно, като само рядко повдигаше глава и някак си странно се мръщеше, вглеждайки се в другия бряг, изцяло погълнат от своето занимание... Такурът продължаваше да пуши, а аз, седнала в своя сгъваем стол, внимателно наблюдавах всичко, не можейки при това да откъсна очи от Гулаб Синг...

„Кой, или какво, е все пак този загадъчен индус?“ – мислех аз. – „Кой е този човек, съчетаващ в себе си две абсолютно различни личности: едната, външната – за очите, света и англичаните; другата, вътрешната и духовната – за близките приятели? Но дори самите негови приятели, нима те знаеха много повече от другите хора за него? И какво знаят те в крайна сметка? Те виждат в него малко различаващ се от другите образовани туземци индус, поне по външността си, и това, че той повече от тях презира всички обществени условия и изискванията на западната цивилизация... Това е всичко. С изключение може би още на това, че той е добре известен на всички в Централна Индия; че го познават като доста богат човек и като такур – феодален началник, раджа, един от стотиците раджи в Индия. Освен това, той беше истински приятел, който стана наш покровител в пътуването и посредник между нас и подозрителните и необщителни индийци. Вън от това, ние абсолютно нищо друго не знаехме за него. Всъщност, аз го познавах малко по-добре, в сравнение с останалите ми спътници. Аз обаче съм се заклела да мълча и ще мълча; а и това, което зная, е толкова странно, че всичко no-скоро ще прилича на сън, отколкото на действителност...

Отдавна, много отдавна, преди повече от 27 години, ние се срещнахме в една чужда страна, в Англия, където той беше пристигнал с някакъв развенчан местен принц, и нашето запознанство се ограничи с два разговора, които (макар тогава да ми направиха силно впечатление със своята неочаквана странност и дори суровост) впоследствие, както многото други неща, постепенно избледняха от съзнанието ми... Преди около седем години той ми написа писмо в Америка, припомняйки ми за разговора и за даденото от мен обещание; и ето, ние отново се срещнахме в неговата родина – в Индия! И какво? Изменил ли се беше той през тези дълги години, беше ли остарял? Ни най-малко. Аз тогава бях млада, а отдавна вече успях да се състаря. Той, който ми се яви първия път като човек на 30 години, изглежда беше застинал на тази възраст... Тогава неговата поразителна красота, особено ръстът и телосложението, бяха толкова необикновени, че заставиха дори важната и сдържана лондонска преса да заговори за него. Журналистите, заразявайки се от Байроновата поезия, един през друг възпяваха „дивия раджпут“ и го правеха дори когато той предизвика силно възмущение, категорично отказвайки да се представи пред очите на кралицата, т.е. когато отклони великата чест, заради която идваха от Индия всички негови съотечественици... Тогава го нарекоха „раджа-мизантроп“, а в салонните разговори го споменаваха като „принц Джалма Самсон“ и съчиняваха за него всевъзможни истории чак до деня на неговото отпътуване.“

Всичко това, взето заедно, разпалваше у мен мъчително любопитство; то не ми даваше покой и ме караше да забравям всичко останало.

Ето защо сега седях пред него, вперила в него очи така, както и самия Нараян. Аз се вглеждах в това забележително лице с чувство на нещо средно между страх и необяснимо благоговейно уважение. Аз си спомнях и за тайнствената смърт на тигъра в Карли, и за спасяването на собствения ми живот (само преди няколко часа, в Багх), и за много други неща. Той се появи при нас едва днес сутринта, а колко мисли предизвика неговото присъствие у мен, колко загадъчност той успя да донесе със себе си... Но какво е това, в крайна сметка? – едва не извиках аз. Какво е това същество, което аз срещнах преди толкова години, останало все така младо и пълно с живот, но-cera по-сурово и по-неразбираемо? Нима това е неговият брат, а може би и син? – изведнъж ми мина през главата. Не, това беше самият той: същият стар белег на лявото слепоочие, същото лице. Но как е възможно – за изминалия четвърт век нито една бръчка на тези правилни, прекрасни черти, нито един бял косъм в черната (като крило на врана) гъста грива; същото изражение на неподвижно спокойствие в минутите на мълчание върху тъмното, като че излято от жълта мед лице... Що за странно изражение; какво спокойно, приличащо на сфинкс лице...

– Сравнението не е съвсем точно, стара ми приятелко! – се раздаде сякаш в отговор на моята последна мисъл тихият, добродушно насмешлив глас на такура, който ме накара изненадано да трепна. – То е неправилно дори само защото – продължи той – двойно греши спрямо историческата истина. На първо място, макар Сфинксът да е крилат лъв, той същевременно е и жена, а раджпутските Синги („Синг“ – „лъв“ на езика на Пенджаб) са лъвове, които никога не са имали нещо женствено в своята природа. Освен това, Сфинксът е дъщеря на Химера, а според други – на Змията, така че Вие можехте да изберете по-малко обидно, макар и също толкова неточно сравнение.

Като заловена на местопрестъплението, аз ужасно се притесних, а той весело се разсмя. Но на мен от това не ми стана по-леко.

– Знаете ли какво? – продължи с по-сериозен тон Гулаб Синг, изправяйки се на крака. – Не си блъскайте главата напразно; в деня, когато тайната бъде разгадала, раджпутският Сфинкс няма да скочи в морето, а и руският Едип няма да спечели нищо от това. Всичко, което някога ще можете да узнаете, Вие вече го знаете. А останалото – оставете го на съдбата...

– Салът е готов! Да тръгваме! – викнаха Мулджи и Бабу от брега.

– Завърших я – въздъхна У., припряно събирайки папката и боите.

– Дайте да видим – полюбопитстваха разбудилата се Б. и приближилият се полковник.

Ние погледнахме новата, още мокра рисунка, и ахнахме от изненада; вместо езерото, с неговия синеещ във вечерната мъгла горист бряг, на листа се бе появило прелестно изображение на морски пейзаж. Гъсти оазиси от стройни палми, разпръснати по жълто-бялото морско крайбрежие, леко закриваха приземния, приличащ на крепост местен бенглоу с каменни балкони и плосък покрив. До вратата му стоеше слон, а на гребена на пенеща се бяла вълна – привързана към брега туземна лодка.

– Но откъде взехте този пейзаж?– недоумяваше полковникът. – За да рисувате тази картина по памет, не си заслужаваше да седите на слънцето...

– Как така по памет? – отговори, подреждайки папката си, мистър У. – Нима езерото не си прилича?

– Ама какво езеро? Вие да не сте рисували насън? Междувременно около полковника се бяха събрали всички наши спътници и рисунката преминаваше от ръка на ръка. Ето че и Нараян, на свой ред, ахна и остана като втрещен.

– Но това е „Дайри Бол“, имението на такур-саиба! – съобщи той. – Аз го познавам. Миналата година, по време на гладния период, живях там два месеца.

Аз веднага разбрах каква е работата, но си мълчах. Подредил вещите си,, мистър У. накрая се приближи както обикновено вяло и без да бърза, като че обиден от глупостта на зрителите, които приемаха езерото за море.

– Достатъчно се шегувахте и забавлявахте, време е да тръгваме. Върнете ми ескиза... – каза недоволно той.

Когато обаче го получи и го погледна, той изведнъж страшно пребледня. Беше жалко да се гледа неговата глупаво-недоумяваща физиономия. Той въртеше злополучното парче бристол на всички страни, нагоре, надолу, наопаки, и не можеше да дойде на себе си от изненада. След това скочи като луд към вече събраната папка и (скъсвайки връзките Ј) разхвърли за една секунда стотина ескиза и листове, явно търсейки нещо... Като не намери желаното, той отново взе рисунката и изведнъж, закривайки лицето си с ръце, се отпусна обезсилен върху пясъка.

Ние мълчахме, само рядко споглеждайки се, и дори не можехме да отговорим на такура, който вече стоеше на сала и ни викаше да тръгваме.

– Чуйте, У. – кротко заговори с него добродушният полковник, сякаш се обръщаше към болно дете. – Кажете, помните ли, че рисувахте този пейзаж?

Англичанинът дълго мълча и накрая произнесе с хрипкав, треперещ от вълнение глас:

Да, помня всичко. Разбира се, аз го рисувах, но го рисувах от натура, рисувах това, което виждах през цялото време пред очите си. Това е най-страшното! (У. запази тази рисунка, но никога повече не спомена за нейния произход.)

– Защо пък „страшно“? Просто временно влияние на една могъща воля над друга, по-малко мощна... Вие просто сте се намирали под „биологично влияние“, както казват господата Карпентър и Крукс.

– Именно това ме плаши. Сега си спомням всичко. Повече от час рисувах този пейзаж; аз го видях от самото начало на отсрещния бряг на езерото и наблюдавайки го, през цялото време не намирах в това нищо странно. Напълно съзнавах, или no-скоро си въобразявах, че рисувам това, което всички виждат пред себе си. Аз изцяло бях загубил спомена си за брега, такъв, какъвто го бях видял минута преди това и какъвто сега отново го виждам. Какво означава това? Велики Боже! Нима тези проклети индуси действително притежават тайната на това могъщество? Полковник, струва ми се, че ще се побъркам, ако трябва да повярвам във всичко това...

– Не е нужно – каза тихо Нараян с тържествен блясък в искрящите очи. – Вие просто няма да можете повече да отхвърляте великата древна наука „йога-видя“ на моята родина!

У. не отговори нищо. Клатейки се като пиян, той се качи на сала и избягвайки погледа на такура, седна с гръб към нас и се потопи в съзерцание на водата.“ [5, стр. 193 – 203]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 23

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред