За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 22

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

13. ТАЙНСТВЕНИЯТ ОСТРОВ

„Привечер стигнахме до някаква заобиколена отвсякъде с гори долина, от която излязохме на брега на огромно езеро. Тук отново ни се случи нещо не съвсем обикновено и твърде загадъчно. Слязохме от каручката; на брега, гъсто обрасъл с тръстика (не „тръстика“ по нашите руски понятия, а тръстика, която no-скоро съответстваше на Гъливъровото описание на Бробдингнагската природа), стоеше голям, нов, привързан за тръстиката сал. Около него нямаше никой и брегът изглеждаше абсолютно пуст. Оставаха още около час и половина – два до залеза на слънцето. Докато нашите хора с телохранителите и слугите на такура изнасяха от леката двуколка вързопите и багажите и ги пренасяха върху сала, ние седнахме върху някаква развалина до самата вода, любувайки се на великолепното езеро. Мистър У. се канеше да нарисува тази наистина прелестна картина.

– Не бързайте да рисувате тази местност – спря го Гулаб Синг. – След половин час ще бъдем на острова, където изгледът е много по-красив. Там можем да прекараме нощта и дори цялата следваща сутрин.

– Страхувам се, че след час ще е вече тъмно... А утре ще ни се наложи рано да отпътуваме – каза У., отваряйки кутията с боите.

– Не... Можем да останем и до три часа следобед... До гарата има само три часа път, а влакът за Джебелпур заминава едва в осем часа вечерта. Освен това, тази вечер на острова вие ще видите и чуете един странен и много интересен естествен феномен: ще ви нагостя с концерт... – добави той с характерната си загадъчна усмивка. Ние наострихме уши.

– И на какъв точно остров отиваме сега? – поинтересува се полковникът. – Нима няма да нощуваме тук на брега, където е така прохладно и където...

– ... гората е пълна с игриви леопарди, а тръстиката приютява змии, искахте да кажете – прекъсна го с широка усмивка Бабу. Ето, погледнете надясно, до мис Б., под тръстиката! Полюбувайте се на щастливото семейство в пустинята: баща, майка, чичовци, лели, деца – започна той на висок глас да ги изброява. – Даже подозирам, че в тази компания е и тъщата.

Мис Б. погледна към тръстиката и изкрещявайки така, че цялата гора застена в отговор, презглава се спусна към тонгата, сякаш тя беше „спасителният ковчег“. На три крачки от нея, проблясвайки с лъскавата си кожа в лъчите на залязващото слънце, си играеха не по-малко от 40 змии със своите деца. Те се търкаляха, навиваха, развиваха и преплитаха опашките си, представяйки ни картина на пълно и невинно щастие. Такурът, понечил да приседне на камъка до У. (който вече се готвеше да започне рисунката), веднага го остави и започна да наблюдава опасната игра на змиите, хладнокръвно пушейки своето неугасимо гергери (раджпутско наргиле).

– Крещейки, Вие само привличате от гората вече събиращите се за нощен водопой зверове – малко насмешливо подхвърли той към мис Б., която страхливо показваше от тонгата своето бледно, изкривено от ужас лице. – Определено, никой от нас няма основание да се страхува. Не закачайте звяра и той ще ви остави на мира и дори ще избяга от вас, преди вие да можете да избягате от него...

С тези думи той леко размаха чибука си по посока на змийското семейство. Като поразена от гръм, цялата тази жива маса мигновено замръзна на място, а в следващата секунда изчезна със силно съскане и шумолене в тръстиката.

– Но това е чист месмеризъм! – възкликна полковникът, святкайки с очи (зад очилата си) към вече неподвижния раджпут.

– Как го направихте, Гулаб Синг? Как да се научим на това изкуство?

– Как го направих ли? Просто ги изплаших с движението на чибука, както видяхте. Колкото до „изкуството“, в това действие определено няма никакъв „месмеризъм“, ако под тази съвременна и доста модна, както ми се струва, дума вие подразбирате това, което ние, дивите индуси, наричаме вашикаран видя, т.е. наука да се омагьосват хора и зверове единствено чрез силата на волята. Змиите избягаха, защото се изплашиха от насоченото срещу тях движение...

– Но все пак Вие не отричате, че сте изучили това древно изкуство и имате този дар?

– Не, не отричам. Всеки индус от моята секта е задължен да изучава заедно с другите тайни, предадени ни от нашите предци, и тайните на физиологията и психологията. Но какво от това? Боя се, драги полковник, че Вие сте прекалено склонен да разглеждате и най-малките ми действия през призмата на мистицизма – добави той, като се усмихна. – Изглежда Нараян ви е наговорил разни неща за мен, не е ли така?

И той ласкаво, макар и с характерното му загадъчно изражение, погледна към седящия в краката му и рядко спускащ от него очи деканец. Колосът наведе глава и не каза нищо.

– Да – тихо, но доста иронично отговори вместо него вдигналият молива мистър У. – Нараян вижда във Вас нещо повече от своя бивш бог Шива и съвсем малко по-малко от Парабрама... Ще повярвате ли? Той сериозно ни убеждаваше в Насик, че раджа-йогите, в това число и Вие, макар че аз и досега не разбирам точно какво означава „раджа-йог“, могат само със силата на волята си да заставят всеки да види не това, което действително е пред очите му и което виждат всички останали хора, а нещо, което въобще го няма, а се намира единствено във въображението на магнетизатора или раджа-йога... Ха, ха... той наричаше това, доколкото си спомням, майя, илюзия.

– И какво? Вие сигурно доста сте се посмели над нашия Нараян? – все така спокойно попита такурът, загледан в тъмнозелените дълбини на езерото.

– Ами, да..., малко – разсеяно призна У., който след като подостри молива и разтвори папката върху коленете си, внимателно започна да се вглежда в далечината, избирайки най-подходящото за рисуване място. – Аз, да си призная, съм скептик в тези работи – допълни той... – Не... да, всъщност, така е. Аз, струва ми се, и тогава не бих повярвал и ще Ви кажа защо. Ако аз видех пред себе си несъществуващото, или no-скоро съществуващото само за самия мен, то колкото и тези предмети да са за мене лично обективни, преди да приема халюцинацията на нещо веществено, по силата на простата логика аз бих бил задължен no-скоро да се усъмня в самия себе си и да се уверя, че още не съм се побъркал, отколкото да си позволя да вярвам, че това, което само аз виждам, не само е действителност, но и че тези картини са просто рефлексия на мисълта ми, насочвана от волята на друг човек – човек, който по този начин временно управлява моя очен нерв и мозък... Що за глупост... нима някой е в състояние да ме убеди, че има на света такъв магнетизатор или раджа-йог, който би ме заставил... е, поне мене, да виждам това, което на него му хрумне, а не това, което сам виждам и зная, че и другите го виждат?

– И все пак има хора, които напълно вярват в това, защото са се убедили, че такъв дар е възможен – небрежно забеляза такурът.

– И какво от това? Освен тях има още 20 милиона спиритисти, вярващи в материализацията на духовете! Само не ме включвайте в това число.

– Но Вие все пак вярвате в съществуването на животинския магнетизъм?

– Разбира се, че вярвам... до известна степен. Ако човек, болен от вариола или от друго заразно заболяване, може да зарази здравите хора, тогава изглежда и здравият човек може да предаде на болния излишъка от своето здраве и да го излекува. Но между чисто физиологичния магнетизъм и влиянието на една личност над друга лежи бездна; да преминавам тази бездна, по силата на едната сляпа вяра, не смятам за нужно...

– Нима е толкова трудно да се убеди човек, че това, което вижда, или поне смята, че вижда в момент на халюцинация, е само отражение на картината, създадена с тази цел в мислите на този, който изпробва над него своята власт?

– Позволявам си да мисля, че за да се убедя в подобно явление, е необходимо преди всичко да притежавам дара за разпознаване на чуждите мисли и вследствие на това да мога безпогрешно да ги проверявам. Аз не притежавам такъв дар...

– Могат да се намерят и други средства, за да се убедите във възможността на това явление. Например, ако пред Вас се появи картина на местност, която действително съществува, но е някъде далече и за Вас е абсолютно непозната, като в същото време тя е добре известна на магнетизатора и той дори се е уговорил предварително със скептиците, че ще видите и опишете именно нея, а не друга; и ако след това Вие действително точно я описвате... Нима това няма да е доказателство?

– Може би по време на транс, епилептичен припадък или сомнамбулизъм подобно предаване на мисли е възможно. Не споря, макар че самият аз силно се съмнявам. Но поне в едно съм напълно сигурен и винаги ще го твърдя – на абсолютно здрав човек и при нормални условия магнетизмът не може да окаже никакво влияние. Медиумите и ясновидците са поначало болнави. Бих искал да видя кой магнетизатор или раджа-йог може да ми повлияе на мен!

– Е, скъпи У., не се хвалете толкова! – намеси се полковникът, който дотогава беше слушал мълчаливо.

– Това не е самохвалство. Аз просто гарантирам за себе си, защото и най-добрите европейски магнетизатори са пробвали своята власт над мене и всеки път са се проваляли. 3атова призовавам всички магнетизатори, живи и мъртви, и всички индуски раджа-йоги в допълнение, да изпробват магията на своите токове над мен... Всичко това са басни...

У. явно започваше да се горещи и такурът отклони разговора, измествайки обсъждането към други теми...


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 22

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред