За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 19

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

12. ПЕЩЕРИТЕ БАГХ

В едноименната глава на книгата „Из пещерите и дебрите на Индостан“ Блаватска разказва за втори случай, при който Гулаб Синг е спасил пътешествениците. Той ги напуснал за известно време, но се върнал в най-критичния момент. Блаватска пише:

„Подобно на всички пещерни храмове в Индия, издълбани от аскетите с цел (както подозирам) да изкушават човешкото търпение, и тези килии се намираха на върха на един почти отвесен хълм... Седемдесет и две изсечени в скалата стъпала (обрасли с мъх и бодили), с дълбоки вдлъбнатини, които ясно свидетелстваха за милионите крака на пилигримите, търкали ги в продължение на две хиляди години – такъв е парадният вход към Багхските пещери. Прибавете към прелестите на едно подобно изкачване и множеството високопланински ручеи, лъкатушещи между камъните, и тогава никой няма да се учуди, че в това утро ние наистина изнемогвахме под бремето на живота и на археологичните затруднения. Бабу, който беше свалил обувките си и скачаше по тръните с такава лекота, сякаш вместо човешки стъпала имаше копита, се присмиваше на „слабите европейци“ и с това само още повече ни вбесяваше...

Когато обаче се изкачихме на върха на хълма, ние престанахме да роптаем, защото от пръв поглед почувствахме, че ще бъдем напълно възнаградени за положените усилия. Стъпвайки върху малка площадка с надвиснала над нея сивокафява скала, ние видяхме (през правоъгълен отвор, широк шест фута) цяла амфилада от тъмни пещери. Бяхме наистина поразени от мрачното великолепие на този отдавна напуснат храм. Без да губим време за подробен оглед на тавана над площадката, който очевидно някога е служел за веранда (над една вратичка със стърчащи отгоре като големи черни зъби останки от някогашни колони), и без да се спрем да разгледаме двете стаи отляво и отдясно на древната веранда – едната с разбит идол на някаква плосконоса богиня, а другата с Ганеша – ние заповядахме да запалят факлите и влязохме във вътрешността на първата зала...

Направо срещу входа имаше врата, която водеше към следващата зала, продълговата, с две шестоъгълни колони и с ниши от двете страни, в които стояха доста добре запазени статуи: на богиня, с височина 10 фута, и на няколко бога, високи по 9 фута. След нея имаше вход към една стая с олтар. Това беше правилен шестоъгълник със страна три фута (между ъглите) под изсечен от монолитна скала купол. Тук не се е спускал, както и сега не се спуска, никой, освен посветените в тайнството на адитум. Наоколо се виждаха килиите на бившите жреци – те бяха около двадесет. Разглеждайки олтара, ние вече се канехме да продължим по-нататък, когато полковникът, взимайки факела от ръцете на един от слугите, се отправи с двамата други да разглежда тези странични ниши. След няколко минути се раздаде неговият глас, който възбудено ни зовеше от втората килия вляво. Той беше открил таен ход и ни викаше: „Да вървим по него... трябва да видим накъде води!“

– В бърлогата на някой „таласъм“... Отваряйте си очите на четири, полковник... пазете се от тигри! – ни викна в отговор Бабу.

Тръгнал обаче веднъж по пътя на „откритията“, нашият президент не можеше лесно да бъде спрян. Ние последвахме неговия зов.

– Стая... тайна килия! Вървете след мен... цяла поредица от стаи! Моят факел загасна... донесете кибрит... факли!

Да го следваме обаче и да носим нови факли се оказа по-лесно на думи, отколкото на практика. Носачите на факли категорично отказаха да влязат и направо се разбягаха от страх. Мис Б. гнусливо поглеждаше към опушената стена и към своя тоалет, а мистър У. се разположи върху повалено парче колона и реши, че няма да върви по-нататък, а ще си пуши цигарата и (заобиколен от отряд страхливи носачи на факли) ще ни чака да се върнем. В стената имаше няколко неравности, очевидно издълбани по-късно пещери, а на пода се търкаляше голям, като че нарочно изсечен с неправилна форма камък, съответстващ по размери на отвора в стената. Бабу със своя образен език веднага го определи като бивша „запушалка“ на таен вход. При внимателния оглед ние се убедихме в очевидното намерение на каменаря-строител да го оформи почти и даже напълно аналогично на неравностите по грубо издяланите стени. Освен това, върху него ние открихме нещо като ос (център), около която вероятно са го завъртали при отварянето на въпросния вход.

Пръв в продълговатия отвор (висок три и широк не повече от два фута) се вмъкна нашият мускулест „божи воин“; тъй като входът се оказа почти до средата на гърдите му, този стъпил върху парче от колона пенджабски Руслан Лазаревич успя да се промъкне доста лесно. Бабу го последва с ловкостта на маймуна и освети с факела си цялата стая. След това, с помощта на нашия акали, който ме теглеше нагоре за ръката, и на Нараян, който ме буташе отзад, аз бях прокарана с доста усилия през отвора, в който всъщност се бях заклещила, въпреки че силно си издрах ръцете по стената. Колкото и да бяха тежки археологичните изследвания при пет пуда тленно тяло (1 пуд = 16,3 кг – бел. ред.), аз все пак чувствах, че с двама такива херкулесовци, като Рам Рунджит Дас и Нараян, смело мога да се отправя дори и към върховете на Хималаите. Последни се промъкнаха мис Б., която едва не глътна шепата паднали в постоянно отворената Ј уста прах и камъчета, а след нея влезе и Мулджи. Мистър У. предпочете чистотата на своите бели панталони пред разглеждането на светини с незапомнена древност и остана долу с останалите от групата...

Колкото до нас, ние влязохме във втори отвор, този път водени от Нараян. Той е бил тук и по-рано и в тази връзка ни разказа една твърде странна история. Той ни уверяваше (при това съвсем сериозно), че тези килии се проточвали една след друга до самия връх на планината. После описвали полукръг и се спускали надолу до огромно подземно помещение, в което понякога живеели раджа-йоги. В желанието си да се отдалечат за известно време от света и да прекарат няколко дни в уединение, раджа-йогите намирали спокойствие в това подземно жилище. Нашият президент някак косо и странно погледна през очилата си към Нараян, но не каза нищо. Индусите също не оспориха този разказ.

Втората килия изглеждаше почти като първата и на отсрещната си стена имаше същия отвор. През него влязохме в трета подземна стая, където седнахме на кратка почивка. Тук аз почувствах, че ми става трудно да дишам, но си помислих, че това е просто задъхване от умората и не казах нищо на своите приятели; така ние продължихме към четвъртата килия. Само че нейният вход беше почти затрупан с дребни камъни и пръст и ни се наложи двадесет минути да го разриваме, преди да можем да пропълзим по-нататък. Както ни беше казал Нараян, стаите постепенно се издигаха нагоре; подът на всяка следваща се намираше на нивото на тавана на предишната. Четвъртата килия беше в развалини, но две паднали колони ни послужиха като стъпала към отвора, който водеше в поредното пето помещение и изглеждаше лесен за преминаване. Тук обаче полковникът, спирайки вече повдигналия крак Нараян, лаконично забеляза, че е дошло време да обсъдим положението. „Да изпушим лулата на съвета“ каза той, използвайки израза на червенокожите индианци.

– Ако Нараян казва истината, ние можем да преминаваме така от един отвор към друг до утре!

– Да, това е истината – някак тържествено отговори Нараян – но след посещението ми тук чувах да се разказва, че някои от отворите вече са затрупани, вероятно още от следващата килия.

– Е, изглежда не може и да се мисли да вървим по-нататък. Но кой ги е затворил? Или те сами са се сринали под тежестта на времето?

– Не... задръстили са ги нарочно... те...

– Кои me? Таласъмите ли?

– Полковник – промълви с усилие индусът и даже при бавно гаснещата светлина на факлите можеше да се види как устните му затрепериха, а той самият побледня – полковник... аз говоря сериозно, това не е шега!

– И аз не се шегувам. Кои са тези „Тe“?

– Братята... Раджа-йогите; някои от тях живеят недалеч оттук.

Полковникът се закашля, намести си очилата и след кратко мълчание, със забележимо недоволство в гласа каза:

Чуйте, мой скъпи Нараян, не мисля, че Вашата цел е да ни баламосвате... Но нима искате да ни убедите, или самият Вие вярвате, че има човек на света, пък бил той и аскет от джунглите, който може да живее в места, където не се качват и тигрите и откъдето дори прилепите се отдръпват поради недостиг на кислород? Погледнете огъня на факлите... След още две такива килии и ние ще са задушим.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 19

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред