За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 18

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Кичурът козина от тигър, убит не с куршум или някакво хладно оръжие, а с дума, се смята за най-добрия талисман срещу нападение от такива хищници. „Подобни случаи са изключително редки – каза ни махратът – тъй като е извънредно трудно да се срещне човек, владеещ тази дума. Йогите отшелници и саду не постъпват така, защото смятат дори убиването на тигър или кобра за грях, а просто отстраняват от себе си зверовете. В Индия съществува само едно братство, чиито членове владеят всички знания и за които в природата няма тайни... А че тигърът е умрял не вследствие падането си от скалата (те никога не стъпват накриво) и не от куршум или някакво друго оръжие, а просто от думата на Гулаб Лал Синг, за това говори самият труп на звяра. Аз го намерих много бързо – продължаваше да разказва браминът – лежеше в храстите точно под нашия вихар, в подножието на скалата, откъдето той вече мъртъв беше паднал долу... Гулаб Лал Синг, ти си раджа-йог и аз ти се покланям! – добави гордият брамин, просвайки се на земята пред такура.

– Празни приказки, Кришнарао! – прекъсна го Гулаб Синг. – Стани и не се прави на наивник... Тигърът просто падна от скалата и си счупи врата. Иначе щеше да ни се наложи да пуснем в действие оръжията, а не думите...

– Както кажеш, саиб, но... прости, аз все пак вярвам в своето... Откакто съществува планината Абу, нито един раджа-йог още не е признал, че принадлежи към братството.

Той започна да ни раздава кичури козина, отскубнати от мъртвия звяр. Всички мълчаха. Любопитно беше да се наблюдава реакцията на всеки от моите спътници. Полковникът (президентът на нашето дружество) седеше бледен, със забит в земята поглед; неговият секретар, мистър У., пушеше цигара и лежеше по гръб, вперил студени, нищо неизразяващи очи в тавана. Той мълчаливо прие кичура козина и го скри в портмонето си. Индусите стояха до тигъра, а сингалезецът чертаеше някакви кабалистични знаци върху челото му. Само Гулаб Синг продължаваше да лежи и спокойно да чете в ъгъла. Мис Б. тихо ме попита: „Знае ли нашето правителство за съществуването на това братство и приятелски ли са настроени раджа-йогите към англичаните?“

– О, изключително приятелски! – сериозно отговори раджпутът, преди да успея да отворя уста. – Ако раджа-йогите съществуват, значи именно те обуздават досега желанието на индусите да прережат гърлото на всички ваши съотечественици, възпирайки ги с... дума.

Англичанката не разбра нищо.“ [5, стр. 41, 42, 58, 76 – 78]

Описанието на пътешествието в „Пещерите и дебрите...“ и версията на Олкът в неговите „Страници от стария дневник“ се различават, започвайки от пещерите в Карли. Докато полковникът говори само за действителното пътешествие през 1879 г. до Аллахабад, Конпур, Бхартпур, Джайпур, Амбър, Arpa, Сахаранпур и Мирута – Елена Блаватска вплита в своя вариант спомени от по-ранни пътешествия, когато тя е посетила Насик, за да разгледа пещерните му храмове; Чандвад, където се намират т. нар. Енке-Тенке (също пещерни храмове); „мъртвия град“ Манда и пещерите Багх на 50 мили от него.

През 1879 г. действителното пътешествие продължило около три седмици. Блаватска, след като в „Пещерите и дебрите...“ описва почти целия маршрут, пояснява: „На наше разположение имахме още 7 седмици. Накъде трябваше да тръгнем? Как най-добре да използваме това време?“

Характерът на пътуването в двете експедиции е бил твърде различен. През 1879 г. това е било едно скоростно пътуване по железопътната линия, но в „Пещерите и дебрите...“ Блаватска пише: „Дни наред бродехме през реки и джунгли, посещавахме села и развалини на стари крепости, кръстосвахме по междуселските пътища от Насик до Джепелпур. Денем пътувахме от едно село до друго, както се случеше – във волска талига, върху слонове, в паланкини (покрита носилка за знатни хора – бел. ред.) или на кон; обикновено разпъвахме палатката, където ни попаднеше... Гулаб Синг не беше с нас, но благодарение на магичното му влияние ние навсякъде бяхме добре дошли. Той изпрати своя доверен слуга да ни съпровожда и ръководи в нашите скитания. И макар че бедните и голи селяни често реагираха като диваци и заключваха вратите пред нас, всички брамини бяха по-услужливи, отколкото можеше да се желае...“ [5, стр. 98 – 99]

Очевидно при тази експедиция Елена Блаватска е имала за цел да изследва пещерите и пещерните храмове. Тя стига до следния много важен извод: „Любопитен е фактът, че почти всички пещерни храмове в Индия са изсечени в конусовидни скали и планини, сякаш древните строители нарочно са избирали такива природни пирамиди. За тази странна и необикновена форма, която не съм виждала никъде на друго място, освен в Индия, вече стана дума при описанието на пътуването до Карли. Случайно ли е това, или е едно от правилата на религиозното строителство в онези далечни времена? И кои са подражателите? Архитектите на египетските пирамиди или неизвестните строители на подземните храмове в Индия? Както в пирамидите, така и в храмовете, всичко изглежда геометрично пресметнато; аналогично на пирамидите, входът в индийските храмове не е съвсем ниско, а на известно разстояние от подножието на планината. Природата, както е известно, никога не подражава на изкуството, а обратно – последното винаги се опитва да възпроизведе формите на природата. И дори ако в това сходство между символите на Египет и на Индия не се открие нищо друго, освен случайно съвпадение, то следва да се признае, че играта-на случайността понякога е доста необяснима. По-нататък може би ще ни се наложи да представим по-убедителни доказателства, че именно Египет е този, който е заимствал много неща от Индия.“

Същата особеност Блаватска забелязва и при посещението в пещерите на Насик: „Първите пещери са изсечени в конусовиден хълм на 40 сажена (стара руска мярка за дължина, равна на 2,13 м – бел. ред.) над основата... Следва цял лабиринт от килии, очевидно на будистки отшелници... “ [5, стр. 94] (вж. и описанието на пещерите Багх, където се отбелязва същото).

За пещерите Енке-Тенке тя пише: „На 12 мили югоизточно от Чандвад се намира цял град от пещерни храмове... Отново, както и при другите пещери, храмът е на височина 100 фута от подножието, а хълмът е пирамидален.“1 [5, стр. 104]

1 Сравнете с подземните коридори, за които се говори в раздел 7 и със следния текст от „Тайната доктрина“: „Великият Път се посочва само от Мъдрия Змей – Змей, който сега се намира в пещерите под триъгълни камъни”. „Мъдрите Змейове добре са скрили своите записи и човешката история е записана както в небесата, така и под земята.“ „Адептите на третата, четвъртата и петата раса са живеели в подземни помещения, обикновено под някакво пирамидално възвишение, а може би и под пирамиди.“

За целта на своите пътешествия из Индия Блаватска пише: „Бенарес, Праяга (сега Аллахабад), Насик, Хардвар, Бардинат, Магура – това са свещените места на древната доисторическа Индия, които ние се канехме последователно да посетим, но разбира се не както го правят туристите „а vol d’oiseau“ („от птичи поглед“), с евтин гид и под командата на изваждащ ви от равновесие „чичероне“. Не, ние добре знаехме, че около всички тези места, точно като бръшлян около развалините на старите замъци, са се обвили предания и легенди, а през вековете са израснали и бурените на различни фантазии. Подобно на тези паразитни растения, обвиващи в студена прегръдка древните стени, те окончателно разрушавали първичните форми на това, което някога е било. За археолога е също така трудно по обезобразените, разпръснати из околностите остатъци да съди за архитектурата на цялостното някога здание, както и за нас да отделим (сред многобройните легенди) плевелите от истинските зърна.“ [5, стр. 84]

На друго място Блаватска отново споменава за тази експедиция, но в различен аспект: „Ние се готвехме да посетим Бенарес, град от 5000 храма и приблизително толкова маймуни; Каунпур, прославен с кървавото отмъщение на Нан Саиб; развалините на града на слънцето, разрушен според Колбрук преди 6000 години; Arpa и Делхи, а след това, прекосявайки целия Раджистан (с хилядите му такурски укрепени замъци, крепости, разрушени градове и красиви легенди), възнамерявахме да стигнем до Лахор, столицата на Пенджаб, и да спрем накрая в Амритсар“. [5, стр. 83]

Трябва да се отбележи, че записките на Елена Блаватска завършват в Лахор, а именно това е градът, в който през 1856 г. тя е срещнала Кюлвейн и неговите спътници и те заедно се опитали да влязат в Тибет през Кашмир и Ладак.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 18

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред