За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 16

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

11. С УЧИТЕЛЯ ИЗ ИНДИЯ

Въпреки че през 1856 г. Елена Блаватска попада в Тибет, тя не успява да влезе в ашрама на Учителя си. Това обаче не означава, че тя не Го е видяла. Той може би е посещавал Индия и тя вероятно се е срещала с Него по време на престоя си в страната през 1852 – 1853 г. и през 1855 – 1857 г. Синет твърди, че обучението й в окултизъм е започнало, когато Блаватска е била на 25 години, и че „през 1857 г. нейният окултен Ръководител я посъветвал да напусне Индия. Това станало точно преди началото на безредиците“ – въстанието на сипаите. [15, стр. 45 – 48]

Елена Блаватска си спомня: „Учителя ми предложи да замина на о. Ява с някакво поръчение. Там живееха двама души, за които аз мислех, че са „чела“. През 1869 г. видях единия от тях в дома на Махатмите и го познах, но той отрече.“ Това означава, че Блаватска вече окончателно е била приета от Учителя си, който Ј е възлагал да изпълнява конкретни поръчения в различни части на света. [11, стр. 151]

Като доказателство за това, че Блаватска е срещнала своя Учител и е пътувала с Него из Индия, може да послужи и друг източник. През април 1879 г. тя и полковник Олкът посетили Карли (пещери недалече от Бомбай). Олкът пише за това в своя „Дневник“, а Елена Блаватска в книгата си „Из пещерите и дебрите на Индостан“, която се състои от писма, изпратени от нея до сп. „Руски бюлетин“. [14, т. II, гл. IV; 5, гл. II и III]

Тези два източника в някои отношения си противоречат.

Според описанието на Олкът, групата пътешественици се състояла от него самия, Елена Блаватска и Мулджи Тъкърси. Те били придружавани от слугата Бабу Pao.

А Блаватска в своята книга пише: „Ние пътувахме с трима познати индуси. Двама от тях някога били от висока каста, но сега бяха изключени от нея и „отлъчени“ от пагодата, заради сътрудничеството и отношенията с нас, презрените чужденци. Впоследствие към нас се присъединиха още двама приятели от местните жители, с които си кореспондирахме от Америка в продължение вече на няколко години. Всички те бяха членове на нашето Дружество, реформатори на млада Индия и врагове на брамините, кастите и предразсъдъците; те решиха да се отправят заедно с нас на ежегодния панаир (по време на храмовия празник) в пещерите Карли, посещавайки преди това Матаран и Кхандалу. Единият от тях беше брамин от Пуна, вторият – муделяр (помешчик) от Мадрас, третият – сингалезец от Керала, четвъртият – земиндар (земевладелец) от Бенгал, а петият – много едър на ръст раджпут, независим такур от провинция Раджистан, когото ние отдавна познавахме под името Гулаб Лал Синг, а наричахме просто Гулаб Синг.“1 [5, стр. 41]

1 Полковник Олкът написва на полето на собствения екземпляр от книгата „Из пещерите и дебрите на Индостан“: „Не видяхме Учителя“.

Каква е причината за тези противоречия в разказите? Обяснението можем да намерим в едно от писмата на Блаватска до Синет; в него тя възразява на Синет, който изразил съмнение в достоверността на разказания от нея случай „Може ли двойникът да убие?“, само защото тя била сгрешила някакви дати. Блаватска защитава в това писмо до Синет своите виждания като автор: „Аз съм писала разкази, основавайки се на факти, които са ставали на различни места с живи хора – аз само съм предавала техните думи... Нима съм писала дневник? Или пък съм давала съдебни показания, в които съм била длъжна, обрисувайки фактите, да си спомням точно и дословно да повтарям чутите думи? Така беше и с моите „Руски писма от Индия“.

Нима аз бях длъжна да съобщавам географските наименования и други подробности така, че тези писма после да служат като пътеводител из Индия? Аз описвах фактите такива, каквито бяха, назовах имената на реалните участници в събитията, но в това литературно произведение аз съединявах събития, случили се през различни години, и описах някои феномени, показани ми от Учителя в различно време. Нима това е престъпление?“ [11, стр. 153]

Още едно потвърждение дава В. С. Соловьов, който през 1884 г. се запознал с Елена Блаватска в Париж:

– Задълго ли сте тук? – попитах аз.

– И аз самата още не зная... Стопанинът ме изпрати...

– Какъв стопанин?

– Моят стопанин, моят гуру, ако искате го наречете Гулаб Лал Синг от „Пещерите и дебрите на Индостан“. [16, стр. 14]

След като изследвали пещерите Карли и разгледали близкия панаир, пътешествениците решили да прекарат нощта на някаква каменна тераса. Забележете по колко различен начин Блаватска и Олкът описват последвалите събития. Полковникът разказва: „На терасата пред пещерите ни нагостиха с гореща вечеря и след като се полюбувахме на осветената от луната панорама и изпушихме последната цигара, се завихме в одеялата си, легнахме на каменния под и спахме спокойно до сутринта. Бабу Pao седеше до входа на терасата, за да се грижи за огъня, пазещ ни от хищните зверове... Това, което се казва в „Пещерите и дебрите... “ за нападение през нощта на огромен тигър, е фантазия.“

Елена Блаватска от своя страна пише: „Беше организирана вечеря по източен обичай. Ние седяхме върху покрития под и се хранехме в бананови листа. Тихите, плъзгащи се стъпки на слугите, техните бели муселинови облекла и червени тюрбани, безграничната, осветена от лунна светлина панорама пред нас и старинните тъмни пещери зад нас, издълбани от непознати раси, неизвестно колко отдавна, в чест на загадъчни доисторически божества – всичко това ни пренесе в приказната страна на една друга епоха, толкова различна от нашата.“

Тук несъмнено Блаватска описва някакво друго посещение на Карли, с други спътници, сред които е бил и Гулаб Лал Синг. Тя продължава: „Разказвам за него по-подробно, отколкото за другите, защото за този странен човек се носеха най-удивителни и противоречиви слухове. Говореше се, че той принадлежи към секта на раджа-йоги, посветени в тайнствата на магията, алхимията и разни други тайни науки в Индия. Той беше богат и независим и мълвата не смееше да го заподозре в лъжа, още повече, че дори и да се занимаваше с тези науки, той старателно криеше своите познания от всички, освен от най-близките си приятели.

Гулаб Лал Синг беше независим такур от Раджистан (буквално – „земя на царете“). Почти всички такури водят своя произход от Сури (слънцето) и затова се наричат суриванзани, потомци на слънцето, чиято гордост не отстъпва на никого. Те обичат да казват: „Земната кал не може да се доближи до лъчите на слънцето“, т.е. до раджпутите, затова не признават никаква каста, освен брамините, и отдават почести единствено на бардовете, възпявайки военната доблест, с която те заслужено се гордеят. Англичаните много се страхували от тях и не посмели да ги обезоръжат, както другите народи на Индия. Гулаб Лал Синг пристигна със слуги и щитоносци.“

„Такурите играят в Индия същата роля, каквато бароните-феодали са имали в средновековна Европа. Номинално те са подвластни на управляващите принцове, т.е. на британското правителство, но de facto не са зависими от никого. Построени върху непристъпни скали, техните замъци (освен трудността да се добере човек до тях) имат това предимство, че всеки от тях се свързва с другите чрез подземни коридори, чиято тайна се предава само наследствено, от баща на син. Ние посетихме два такива подземни покоя – всеки от тях можеше да побере в обширните си зали цяло село. Единствено йогите и посветените адепти (освен собствениците) имат свободен достъп към тези места. Добре известно е, че никакво мъчение (още повече, че те сами ежедневно прибягват към самоизтезания) не е в състояние да ги застави да издадат тайната“.

„ ... И досега на различни места в Индия съществуват богати библиотеки, достъпът до които би хвърлил ярка светлина не само върху древната история на самата страна, но би изяснил и някои от най-тъмните хипотези на всеобщата история. Някои от тези изпълнени със скъпоценни ръкописи библиотеки са собственост на местните принцове и подвластните им пагоди, но по-голямата част са в ръцете на джанките (най-древната секта) и такурите на Раджпутана, чиито старинни наследствени замъци са разхвърляни из целия Раджистан като орлови гнезда върху скалните върхове.“

На това място от своя разказ Блаватска съобщава, че към тяхната група се присъединили още двама души: сър У. и мис Б.; първият бил архитект и секретар на полковника, а втората -възрастна художничка.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 16

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред