За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 13

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

9. В ТЪРСЕНЕ НА УЧИТЕЛЯ

Графиня Вахмайстър пише, че след срещата с Учителя си, Блаватска напуснала Лондон и се отправила към Индия. Тя обаче не пристигнала там веднага. Нейното пътуване продължило повече от година и едва в края на 1852 г. тя пристигнала в Бомбай. Преди това Блаватска посетила Канада, Нови Орлеан, Тексас и Мексико.

Синет описва това пътешествие из Америка по следния начин: „В Канада я привлякъл големият Ј интерес към живота на червенокожите индианци и възхищението Ј към тях. В Квебек тя се срещнала с някои индианци и била много щастлива, че могла да се запознае с тези деца на природата и техните жени – „скво“. С някои от тях тя имала продължителни разговори за тайните методи на лечение, известни на индианците. Когато се появили индианките и в резултат изчезнали някои нейни вещи (сред които и чифт много удобни ботуши, които не можели да бъдат купени в Квебек), нейното увлечение бързо охладняло: съвременните индианци унищожили представата за себе си, която живеела в нейното въображение. Тя се отказала от по-нататъшни посещения на индианските вигвами и си съставила нова програма за пътуване.

Блаватска заминала за Нови Орлеан, където преди всичко я интересувала „вуду“ – секта, състояща се от негри и метиси с южноамериканските индианци, която се занимавала с изучаване на магиите и извършвала такива магични действия, че никой от истинските ученици на окултизма не би се доближил до тях. Блаватска обаче, която все още не умеела да разграничава различните направления в магията, се заинтересувала от тях.

Познанството с членове на тази секта можело да доведе до сериозни усложнения. И изведнъж тази удивителна защита, която се проявявала в детските Ј години, отново още по-ясно напомнила за себе си. Този Дух, който тя вече била срещнала като жив човек (и който добре познавала от своите детски сънища), Ј се притекъл на помощ. В едно от нейните видения Той Ј показал ужасите, с които я заплашват тези „вуду“. Без да се бави повече, тя продължила пътуването си.

Тя посетила Тексас, а след това и Мексико, където се срещала с различни народи и отделни хора, както цивилизовани, така и диви, и успяла да опознае по-голямата част от тази не съвсем безопасна страна. Пазело я както собственото Ј безстрашие и абсолютната невъзприемчивост към всякакви магнетични влияния, така и появяването от време на време на хора, които се грижели за нейното благополучие. Трябва да се отбележи и това, че тя пътувала в мъжки дрехи.“ [15, стр. 45 – 48]

„По време на пътешествието Ј из Америка тя получила голямо наследство от своята кръстница – около 85 000 рубли. Как успяла да похарчи такава сума за две години, тя и самата не знае. В паметта Ј се запазило само, че сред другите покупки е придобила някъде в Америка парцел земя, но къде точно – тя не помнела и всички документи, отнасящи се към тази покупка, била загубила... Дълго време тя имала и огромно куче (нюфаундлендска порода), което водела на тежка златна верижка.“ [15, стр. 48; 18, т. I, стр. 459]

По време на пътешествието си из Мексико Блаватска решила да се отправи към Индия. Тя ясно разбирала, че трябва да пресече северната граница на тази страна и там да търси великите Учители на най-високата мъдрост, с които бил тясно свързан Духът, появяващ се в нейните видения. Заедно с един англичанин, с когото тя се била запознала в Германия две години по-рано, и който (както тя знаела) имал същите стремежи, Блаватска тръгнала към Индия. (Може би това е бил капитан Ремингтън, за когото Учителя К.Х. пише през 1880 г. следното: „В нашето братство има отделна група, или секция, която се занимава със случайните и твърде редки допускания в Братството на лица от други раси и кръв; именно тя преведе през нашия праг капитан Ремингтън и двама други англичани в течение на едно столетие“. [20, стр. 19]

„Към тях се присъединил и един индианец, когото Блаватска срещнала в Мексико, и който (както тя скоро се убедила) бил „чела“ – ученик на Наставниците, на източните адепти на окултните знания. Тримата се отправили отначало към Цейлон, а оттам към Бомбай, където пристигнали в края на 1852 г. По-нататък техните пътища се разделили, тъй като всеки от тях имал своя цел.

Тя се опитала да попадне в Тибет през Непал. Този път обаче усилията Ј не завършили с успех. Когато се опитвала да премине река Рангит, била задържана от английски военен патрул... Това се случило през 1853 г., в навечерието на Кримската война, за която англичаните вече се подготвяли...“ [15, стр. 48 – 49]

„Тогава мисис Блаватска се отправила към южните райони на Индия, а оттам към о. Ява и Сингапур, след което заминала за Англия. Тя не останала дълго в Лондон заради патриотичните си чувства във връзка със започналата Кримска война и в края на 1853 г. се върнала в Америка. Отначало Блаватска живяла известно време в Ню Йорк, оттам заминала за Чикаго, а след това с емигрантски керван през Скалистите планини се отправила към Сан Франциско. Този неин престой в Америка продължил около две години, след което тя решила отново да замине за Индия, но този път през Япония. През 1855 г. пристигнала в Калкута... През 1856 г. в Лахор срещнала сър Кюлвейн, приятел на баща Ј, който заедно с двама спътници пътешествал по Изтока и когото полковник Ган бил помолил да издири неговата скитаща се по света дъщеря.“ [15, стр. 49 – 50]

Елена Блаватска пише в тази връзка следното: „През 1856 г. аз заминах за Индия само защото тъгувах по моя Учител. Пътувах от едно място до друго, без да казвам на никого, че съм рускиня. Срещнах Кюлвейн и неговите приятели някъде до Лахорн. Ако ми се наложи да опиша само това мое едногодишно пътуване из Индия, би се получила цяла книга.1 Но как бих могла сега да разкажа за това?“ [11, стр. 151]

1 Впечатленията от това пътешествие, а може би и отделни събития от предишното, тя е събрала в книгата си „Из пещерите и дебрите на Индостан”.

По-нататък Синет съобщава, че при това пътешествие тя била съпровождана от един „татарски шаман“, който по-късно Ј помогнал да попадне в Тибет, тогава абсолютно недостъпна страна. Нека обаче Елена Блаватска сама, със свои думи, да ни разкаже за това.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 13

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред