За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 11

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

7. ПЪТЕШЕСТВИЯ ИЗ АМЕРИКА

Блаватска никога не си е водела дневници, затова е трудно да се посочат датите на нейните пътешествия. По сведения на Синет, в Америка тя е била три пъти: през 1851 г. е пътувала от Канада до Мексико през Нови Орлеан, през 1853–1855 г. е изминала пътя от Ню Йорк до Сан Франциско, и накрая, през юли 1873 г. отново е пристигнала в САЩ и е живяла там до декември 1878 г., след което заедно с полковник Олкът е заминала за Индия. Съществува документ, намерен от Ани Безант, в който се посочва, че два пъти – през 1851 г. и през 1853–1855г., Блаватска е била в Южна Америка.

От фактите, които тя сама привежда в „Разбулената Изида“, става ясно, че два пъти е посещавала и Перу...

Във връзка с това Блаватска пише: „Многобройните пещери и руини, откривани в двете Америки, както и на Западноиндийските острови, са свързани с потъналата Атлантида. Във времената на Атлантида, когато йерофантите на Стария Свят са били свързани с Новия Свят чрез наземни пътища, маговете на несъществуващата сега страна са имали цяла мрежа от подземни тунели, разклоняващи се във всички посоки. Във връзка с тези тайнствени катакомби ние ще приведем тук една интересна история, разказана ни от стар (отдавна вече починал) перуанец, с когото пътешествахме из страната. Казаното от него беше потвърдено и от един известен италианец, посетил същото място. Този италианец е получил информацията си от стар свещеник, който е узнал тайната от изповядал се пред него перуански индианец.

Трябва да поясним, че свещеникът е бил принуден да извърши това нарушение на изповедната тайна, тъй като изцяло се е намирал под месмеричното влияние на пътешественика.

Тази история разказва за прочутите съкровища на последните инки. Перуанецът твърдеше, че след убийството на последния от вождовете на инките (извършено от Пизаро), тя е станала известна на всички индианци, но била скривана от метисите, на коитo не можела да бъде доверена. Нейното съдържание е следното:

Вождът на инките попаднал в плен при Пизаро и срещу освобождаването му неговата съпруга предложила откуп – цяла стая, напълнена със злато. „От пода, до тавана, на височина, до която може да достигне ръката на победителя“. Тя изпълнила своето обещание, но Пизаро нарушил дадената дума, както испанците обикновено правели. Изпадайки във възторг от това богатство, Пизаро казал, че няма да освободи пленника и ще го убие, ако кралицата не посочи мястото, от което това злато е било взето. Той бил чувал, че инките имат някъде неизчерпаеми златни мини. Нещастната кралица поискала отсрочка и отишла за съвет при оракула. По време на свещения обред първосвещеникът Ј показал в магичното „черно огледало“, че нейният мъж неизбежно ще бъде убит, независимо дали тя ще покаже мястото на съкровищницата на инките, или не. Тогава кралицата дала заповед да зазидат входа – това бил отвор, пробит в отвесната скална стена на един тесен планински проход. Под ръководството на свещеника и маговете, проходът бил запълнен догоре с огромни скални парчета, а повърхността била обработена така, че да не останат следи от извършената работа. Испанците убили вожда на инките, а нещастната кралица се самоубила. Тайната за мястото, където били погребани съкровищата, се запазила само в сърцата на няколко верни перуанци.

Нашият перуански осведомител допълни, че в резултат на станалите по различно време нарушения на тайната, няколко правителства са изпращали експедиции да търсят съкровищата под прикритието на научни изследвания. Те претърсили цялата страна, но не открили нищо. Това се потвърждава и от отчетите на д-р Чуди и на други перуански археолози.

Няколко години, след като чух този разказ (и потвърждението от споменатия италианец), отново се озовах в Перу. Ние отплавахме по море от Лима на юг и към залез слънце достигнахме едно място близо до Арика, където бяхме поразени от вида на огромна и почти отвесна скала, извисяваща се в мрачно усамотение на брега, встрани от хребета на Андите. Това е било мястото, където са погребвали вождовете на инките. Когато последните лъчи на залязващото слънце осветиха повърхността на тази скала, с помощта на обикновен театрален бинокъл върху нея можеха да бъдат различени изсечени йероглифи.

Когато Куско бил столица на Перу, в него е имало храм на слънцето, прославил се надлъж и нашир със своето великолепие. Покривът на храма бил покрит с дебели златни плочи: със същия метал били покрити и стените, а корнизните водостоци естествено също били от злато. В западната му стена архитектите направили отвор по такъв начин, че когато лъчите на залязващото слънце преминавали през него, те се фокусирали последователно в различни места от вътрешността на храма, осветявайки една след друга мрачните статуи на идолите така, че върху тях можело да се видят мистичните знаци, които оставали невидими през останалото време. Едва след разшифрова-нето на тези йероглифи (идентични с онези, които стоят върху гробовете на вождовете на инките) можела да бъде узната тайната на тунела и водещите към него пътища. Един от тях, разположен близо да Куско, сега е напълно замаскиран. Той води до огромен тунел, който съединява Куско и Лима, а след това завива на юг към Боливия. На едно място тунелът преминава през кралската гробница. Това голямо помещение има две врати, или по-точно две огромни плочи, въртящи се около вертикални оси. Те могат да бъдат различени от останалите части на покритите със скулптури стени само по тайните знаци, ключовете към които са известни само на верните пазители. Една от тези въртящи се плочи прикрива южния край на тунела, водещ към Лима, а другата – северния край на тунела, по който може да се премине в Боливия. Този южен тунел преминава през Трапака и Кобихо и стига до Арика, недалече от малката река Пейакина, която маркира границата между Перу и Боливия.

Наблизо са разположени три планински върха, образуващи странен триъгълник; те са част от планинската верига на Андите. Единственото място, откъдето може да се влезе в този тунел, се намира до един от тях. Без подробна план-карта обаче този^вход не може да бъде открит и дори ако някой успее да го направи, опитът да завърти подвижната плоча към входа в светилището би довел до срутване на близките скали, които биха погребали всичко и всички. От двете страни на тунела са разположени много стаи, пълни със злато и скъпоценни камъни -съкровища, събирани от много поколения инки.“ [2, т. I, стр. 546-548]

„Ние притежавахме точен план на тунела, вътрешните гробници и вратите, даден ни от стария перуанец. За да се възползваме от тази тайна обаче би ни се наложило да поискаме съдействието на перуанското и боливийското правителство. Да не говорим за физическите препятствия; един или няколко човека не биха могли да осъществят подобно изследване, без да се сблъскат с цяла армия от контрабандисти и разбойници, наводнили крайбрежието (в нея участва почти цялото местно население). Дори само задачата за прочистването на въздуха в тунелите, в които от векове никой не е влизал, би се оказала много сериозна. Там обаче лежат огромни съкровища и те ще останат непокътнати дотогава, докато и последните остатъци от испанското господство не изчезнат от лицето на Северна и Южна Америка.

Съкровищата, открити от д-р Шлиман в Микена, пробудиха човешката алчност и очите на жадните за приключения спекуланти се устремиха към районите, където вероятно са заровени богатствата на древните народи.

За пустинята Гоби съществуват дори повече легенди, отколкото за Перу. Ако те отговарят на истината, тогава излиза, че по време на монголското господство на това място се е намирала една от най-богатите империи на света.

Разказва се, че под пясъците на Гоби лежи такова количество злато, скъпоценни камъни, скулптури, оръжия и керамика, каквото няма никъде по света. Пясъците на Гоби, гонени от силния вятър, се придвижват от изток на запад. Случвало се е някое от скритите съкровища (при това преместване на пясъците) да се открие, но никой от местните жители не смеел да се докосне до него, тъй като цялото население продължава да вярва, че който наруши забраната, ще умре. Вахтите – невежите, но верни стражи, пазят тези скрити богатства, очаквайки деня, когато новият цикъл ще открие пред човечеството тази необикновена страница от неговата история.

Според местните предания, гробницата на Чингис хан се намира недалече от езерото Табасун Hop. Този монголски Александър лежал в нея като заспал; след три столетия той щял да се събуди и да поведе своя народ към нови победи. Въпреки че това е легенда, все пак аз мога да потвърдя, че съществуването на гробницата не е измислица и сведенията за нейните несметни богатства не са преувеличени.

Пустинята Гоби, както и цялата независима монголска територия и Тибет, са защитени от проникване в тях на случайни външни лица. Онези, на които бъде разрешено да стъпят върху въпросните земи, се намират под особено наблюдение и поемат задължението да не разказват впоследствие за видените там места и за техните обитатели. Ако не съществуваше такава забрана, аз бих могла да разкажа много неща за тези места, които биха предизвикали голям читателски интерес. Все пак рано или късно ще настъпи времето, когато пясъците на пустинята ще разкрият своите дълго пазени тайни, и тогава нашето самомнение ще трябва да преживее немалко унижения.“ [2, т. I, стр. 549– 550]

Повече от ясно е, че пътешествията на Блаватска из Америка са били подчинени на някаква конкретна цел. В Мексико тя пристигнала през 1851 г., а в Перу е била два пъти и сама признава, че там е имала „работа“ с някакъв „стар местен перуански жрец“ и че е била в централните райони на страната с друг „тайнствен перуанец“.

Когато през 1872 г. завършили нейните пътувания и започнала истинската Ј работа, тя се опитала отначало да „одухотвори спиритизма“ и след като този опит не успял, тя съдействала за създаването на Теософското дружество.


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 11

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред