За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 8

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Синет продължава разказа така: „Естествено, възгледите на генерал Блаватски и неговата съпруга за семейния живот били напълно противоположни и довели до конфликт, започнал от деня на сватбата; непривична откровеност, несдържано негодувание и съжаление за непоправимото запълнили тази церемония... На следващия ден генералът я завел в своята ереванска лятна резиденция в Даретчичаг. Още при това първо пътуване Елена се опитала да избяга през персийската граница, но казакът, който отначало обещал да Ј бъде водач, я завел обратно при генерала. Това заставило Блаватски още повече да усили охраната и в летния губернаторски дом те пристигнали без други приключения, за да проведат там своя „меден месец“. [15, стр. 41 – 45]

След много години ние получихме едно неочаквано напомняне за този „меден месец“.

През 1874 г. Блаватска заминала за Читъндън (САЩ, щата Вермонт), за да се срещне там с полковник Олкът, репортер на вестник „New York Daily Graphic“, който по това време изследвал спиритичните феномени, ставащи във фермата на сър Еди. На един от спиритичните сеанси се появил духът на Сафар Али Бек. Във вестникарска статия под заглавие „Удивителните манифестации на един дух“ Блаватска между другото пише: „Сафар Али Бек, младият водач на кюрдските „нукери“, винаги ме придружаваше в моите разходки на кон в планината Арарат в Армения. При един от тези излети той ми спаси живота.“

Полковник Олкът описва случая така: „Последният дух, който ни се показа тази вечер, беше най-впечатляващият от всичките 400, които видяхме. През 1851 г.1 мисис Блаватска прекарала лятото в Даретчичаг (вилна зона в Армения, в долината Арарат; „Даретчичаг“ означава „долина на цветята“). Нейният мъж, ереванският вицегубернатор, имал охрана, съставена от около 50 кюрди. Най-смел сред тях бил Сафар Али Бек Ибрахим Бекоглу (което означава син на Ибрахим). Той винаги я придружавал при всички нейни разходки на кон и обичал да Ј показва своята смелост и забележителното си майсторство в ездата. И ето че духът на този човек, материализирайки се, излезе от кабинката на Уилям Еди, до най-малката подробност облечен така, както мисис Блаватска го е видяла за последен път в Азия. Въпросната вечер тя свири на пиано в хола и тъй като задната стена на инструмента беше долепена плътно до естрадата, Блаватска се намираше на разстояние 3–4 крачки от кабинката, откъдето излизаха духовете. Тя не можеше да сгреши. Той излезе с празни ръце, но точно в момента, когато ми се стори, че вече си тръгва, се наведе напред, сякаш загребваше от земята шепа пясък, посипа я пред себе си и притисна ръка към гърди – жест, присъщ само на жителите на Кюрдистан. Внезапно в дясната му ръка се появи най-необикновеното оръжие, което някога съм виждал. Това беше копие с дължина около 12 фута [1 фут е равен на 30,5 см бел. ред.], а може би и повече, тъй като изглеждаше, че краят му е зад вратата на кабинката. Острието му имаше особена форма, а основата му беше украсена с щраусови пера. Мисис Блаватска ми разказа по-късно, че такива копия носят кюрдските ездачи и много ловко си служат с тях. Миг преди това ръката му беше празна и изведнъж блестящото копие светна в ръцете му. Откъде ли беше пристигнал? Дали от Читъндънските господа скептици?“ [13, стр. 320]

1 Това е станало през 1848 г., а през 1851 г. тя е била в Англия и Америка.

Синет продължава: „Три месеца младоженците живели под един покрив, борейки се всеки за своите права, докато накрая, след един много бурен спор, младата госпожа скочила на коня и препуснала към Тифлис. На състоялия се семеен съвет било решено, че лекомислената дама трябва да бъде изпратена при баща си, който ще я посрещне в Одеса. На един стар слуга било поръчано да я придружи до Поти, за да може оттам с кораб да стигне до местоназначението си...

Генерал Блаватски също се опитал да получи официален развод на основание, че неговият брак е формален и че жена му е избягала, но законите по това време не разрешавали прекратяване на брака и той не постигнал нищо.“ [15, стр. 42 – 44]

През 1875 г. в броя на в. „New York Mercury“ от 18 януари била отпечатана статия, озаглавена „Героичните жени“. В нея се казвало, че Блаватска, бидейки на 17 години, се омъжила за руски помешчик, който бил на 73 години, и че много години те са живели заедно в Одеса, докато не излязло постановлението за прекратяване на брака. Нейният мъж неотдавна починал на 97 години, а вдовицата му живеела в Ню Йорк.

В отговор на тази статия Блаватска пише: „Макар че се омъжих за руски помешчик, аз все пак не съм живяла с него, тъй като три седмици след сватбата го напуснах по съвсем основателни за мен (както и за мирските очи на „пуританите“) причини. Не зная дали е починал на 97 години, тъй като този патриарх след раздялата ни напълно изчезна от моето полезрение и от паметта ми.“ [18, май, 1923]

В писмото „Моята изповед“ тя признава: „ ... През 1848 г. аз, ненавиждайки мъжа си Н. В. Блаватски (може би несправедливо, но такава е моята природа, дадена ми от Бога), го напуснах като девственица (ще приложа документи и писма, които го доказват, пък и самият той не е такава свиня, че да отрече това)“. [16, стр. 214; 17, стр. 85]

В едно интервю, публикувано на 14 юли 1878 г. в нюйоркския в. „Star“, тя казва: „Аз съм вдовица, щастлива вдовица, и съм благодарна на Бога. Аз не бих желала да бъда робиня и на Всевишния, да не говорим за робство при човек.“

Така тя избягала от омразния Ј брак и изчезнала за десет години. Сестра Ј Вера пише: „Никой не я знаеше къде се намира и ние я смятахме за мъртва“.1

Защо са я заставили да се омъжи? Дали го е изисквала семейната чест, или в този брак роднините Ј са виждали щастлива възможност да се избавят от такава трудна, избухлива и целеустремена девойка? Какъвто и да е бил мотивът на нейните роднини, това е било безжалостно по отношение на бедната Елена фон Ган. Тя резюмира своя горчив брак по следния начин: „Жената намира своето щастие в придобиването на свръхестествени сили. А любовта е само лош сън, бълнуване“.2

1 „Тя обаче тайно е общувала с баща си и те заедно са обсъждали нейните задгранични пътешествия... Той е снабдявал своята дъщеря-бегълка с пари, но не казвал на никого къде се намира тя.“ [15. стр. 44 – 45]

2 Тази фраза е намерена в нейния бележник, в който започнала да си води записки към 1851 г., а може би и по-рано, от деня на сватбата, тъй като по-нататък тя отбелязва там своята първа среща с Учителя си, която е станала в деня, когато навършила 20 години, т.е. през 1851 г. (вж. раздел 8).


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 8

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред