За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 7

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

4. МЛАДОСТ И БРАК

Много малко е известно за младостта на Елена фон Ган, може би защото тя е продължила твърде кратко – Елена се омъжила още преди да навърши седемнадесет години. Е. Ф. Писарева (авторка на известната биография на Блаватска) пише: „Едно от нейните качества, което Ј печелело приятели, но и много Ј вредило, бил нейният точен и блестящ хумор, най-често доброжелателен, но нерядко силно засягащ дребнавите и честолюбиви хора. Който я е познавал в младостта Ј, с удоволствие си спомня нейната весела, открита, чиста, умна и пълна с хумор реч. Тя обичаше да се шегува, да вълнува и да провокира хората.“ [18, януари, 1913]

Момичето, яздещо върху неоседлан казашки кон и непрекланящо се пред ничий авторитет, запазило тези черти на своя характер и в младостта си. Блаватска сама признава: „Аз ненавиждах така нареченото „висше общество“, както ненавиждах всяка проява на лицемерие и винаги се конфронтирах с обществените норми на приличие“. „Мразех официалното облекло, украшенията и цивилизованото общество и презирах баловете и тържествата. Колко силно съм ги презирала показва следният случай. Когато навърших шестнадесет години, веднъж ме заставиха да отида на голям бал у царския наместник на Кавказ. Никой не искаше да чуе моите протести и ми беше казано, че ще заповядат на прислугата насила да ме облече, или по-точно – да ме съблече, в съответствие с модата. Тогава аз нарочно си пъхнах крака в кипящ котел и след това ми се наложи 6 месеца да си седя вкъщи. Както съм ви казвала, в мене няма никаква женственост. Ако в моята младост някой младеж посмееше да заговори с мен за любов, аз бих го застреляла като куче, което се опитва да ме ухапе. До деветгодишна възраст единствените гледачки, които признавах, бяха войниците артилеристи и калмикските будисти.“ [4, XXII, стр. 32]

Нейният ранен брак и прибързаното бягство от съпруга Ј предизвикало всеобщо неразбиране. Е. Ф. Писарева изказва следното предположение: „Нейният брак на седемнадесетгодишна възраст за стар и необичан човек, с когото тя не е могла да има нищо общо, може да се обясни само със страстното Ј желание да получи по-голяма свобода. Ако си представим живота на жена от „висшето общество“ в провинцията, с всичките предразсъдъци на това общество и скучния му етикет, можем лесно да разберем как всичко това е потискало такова впечатлително, енергично и свободолюбиво младо същество.“ [22, януари, 1913]

По мнението на нейната леля Н. А. Фадеева, тя не е имала чак толкова сериозни съображения. При това е трудно да се разбере как бракът с човек от по-високо социално положение би могъл да я освободи „от цивилизованото общество, официалното облекло и украшенията“. Според Фадеева причината за брака е бил нейният лекомислен характер. „Просто за това я провокирала гувернантката, казвайки, че при нейния характер и темперамент едва ли ще се намери мъж, който да се съгласи да се ожени да нея. За да засили още повече ефектът от своите думи, гувернантката допълнила, че дори този застаряващ човек, над когото тя така се надсмива и го нарича „проскубана врана“, и той не би пожелал да я има за своя жена. Това било напълно достатъчно, за да се реши тя след три дни да му направи предложение и после, изплашвайки се, да се опитва да се измъкне от своето обещание, но вече било късно.“ [15, стр. 39]

Може да се попита: „Защо пък късно?“ Нали в Русия годежи са били разваляни и по-рано, защо да не е можело да се направи същото и в този случай? През 1885 г., когато Синет полага големи усилия да измъкне от Блаватска някои данни за своите мемоари, тя му пише: „Ако Вие бяхте на мое място, когато цялата зима моето семейство ме бомбардираше с писма, съветвайки ме да не правя една или друга крачка, да не нарушавам един или друг семеен обичай, да не ругая едно или друго от техните достойнства и т.н, и т.н., тогава Вие бихте разбрали, доколко тези спомени ми действат на нервите. Нещата стояха така, че ако аз, макар и с една фраза, напомнех за своите многобройни молби да не ме дават за съпруга на стария Блаватски, това би предизвикало протест от страна на моите роднини, които се опитваха да докажат, че не моята леля и другите ми близки, а баща ми и аз самата сме си виновни за този смешен брак.“ [11, стр. 214]

В друго писмо тя пише: „Моята леля, госпожа Вите, се зарече, че ще ме прокълне в предсмъртния си час, ако разреша да публикуват мои мемоари, докато роднините ми са още живи“. [11, стр. 217]

„По-подробни сведения за моя брак ли? Вижте, сега те казват, че аз самата съм искала да се омъжа за това старо плашило. Така да бъде. Баща ми беше на 4000 мили от мен, а баба ми беше много болна; ситуацията беше такава, каквото вече ви я описах. Аз се сгодих, за да отмъстя на своята гувернантка, без да се замислям, че няма да мога да разваля годежа, а кармата се възползва от моята грешка. Не е възможно да се каже истината, без да бъде обиден някой, а аз за нищо на света не искам да ги осъждам сега, когато те отдавна вече не са между живите. Нека това да си остане на моята съвест. Имаше спор между сестра ми и моята леля, в който първата, която винаги ме осъждаше, заяви, че аз със своя брак съм опозорила покойните си роднини. Добре, така да бъде.“ [11, стр. 157]

Виждайки, че да умолява членовете на семейството е безсмислено, измъчената девойка се опитала да убеди своя годеник да я освободи от дадената му дума, но и това не довело до никакъв резултат. Нейната сестра, Желиховска, на едно място пише: „Седемнадесетгодишната Елена се омъжи за човек, три пъти по-възрастен от нея. Тя мислеше, че той е по-близо до 70 години, отколкото до 60, но той не признаваше това и казваше, че е на 50. Нейният мъж, вицегубернатор на Ереванската губерния в Закавказието, беше във всички отношения много добър човек, само с един недостатък – той се женеше за млада девойка, която се отнасяше към него без ни най-малко уважение и която откровено му казваше, че единствената причина за нейния избор е, че за нея ще е по-малко мъчително да направи нещастен него, отколкото някой друг.

„Вие правите голяма грешка, женейки се за мен – казвала тя на годеника си преди сватбата. – Вие много добре знаете, че сте достатъчно стар, за да ми бъдете дядо. Вие ще направите някого нещастен, но това няма да съм аз. Не се страхувам от Вас и Ви предупреждавам, че нищо няма да получите от този брак.“ Впоследствие той наистина би могъл да каже, че е получил не това, което е очаквал.“ [12, ноември, 1894]

„Принудена да избърза с брака, тя изглеждала успокоена, мислейки, че като омъжена жена ще има по-голяма свобода за действие. Баща Ј не вземал никакво участие в тази работа, тъй като бил далече от нея със своя полк. Сватбата се състояла в Джелалогли на 7 юли 1848 г.“ [15, стр. 41] А на 30 – 31 юли по стария календар (или на 12 август по новия) тя навършила седемнадесет години.

По-нататък леля Ј казва: „Ето затова беше направена тази съдбоносна крачка. Когато вече беше късно, тя разбра, че сега е принудена да признае властта на този стар човек, който Ј беше абсолютно безразличен и когото тя презираше, но по законите на страната тя вече беше с вързани ръце и крака. Тя била обхваната от ужас, както признала по-късно, цялото Ј същество било завладяно от едно непреодолимо желание, което я заставяло да скъса с мъжа си, действайки инстинктивно, като че спасявайки живота си от смъртна опасност.

Когато при венчавката свещеникът произнесъл думите: „Ти си длъжна да уважаваш твоя съпруг и да му се подчиняваш“, тя, чувайки тази омразна дума „ти си длъжна“, почервеняла, след това смъртно пребледняла и процедила през зъби: „Разбира се, че няма“. От този момент тя решила да вземе всичко в свои ръце и да изостави своя „мъж“ завинаги, без да му даде възможност даже да помисли за нея като за жена. Така Блаватска (на седемнадесетгодишна възраст) напуснала своята родина и прекарала 10 дълги години в чужди, труднодостъпни места – в Централна Азия, Индия, Южна Америка, Африка и Източна Европа.“1 [15, стр. 40]

1 Нейната сестра, В. Желиховска, пише: „Едва 10 години по-късно, период, който беше необходим за легализацията на развода с мъжа Ј, Блаватска се върна в Русия“. [12, ноември, 1894]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 7

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред