|
„Представете си само! Това е удивително! – казваше тя. –Земята внезапно се разтваря, въздухът се сгъстява и се превръща в морски вълни... Вижте! Вижте! Ето вълните вече се виждат и надвисват над нас. Навсякъде вода! Ние сме заобиколени от тайните на подводния свят... “ Тя се беше изправила и говореше с такава убеденост, в гласа Ј звучеше толкова неподправено изумление и ужас, а върху детското Ј личице се отразяваха едновременно безумна радост и страх, че в момента, когато тя закри очи с двете си ръце и с неистов вопъл рухна върху пясъка, викайки: „Ето я вълната! Тя дойде! Морето, морето, ние потъваме...“ – след нея и всички ние паднахме по очи с отчаян вик. Ние също искрено повярвахме, че действително ни е погълнала морската бездна и че вече не сме между живите... Елена много обичаше да събира около себе си в здрача малките деца, да ги води в бабиния музей и там да поразява тяхното въображение със свръхестествени разкази и нечувани приключения, в които главната героиня беше тя самата. Всеки експонат в музея Ј доверяваше своите тайни и Ј разказваше за предишните си въплъщения или епизоди от своя живот. Откъде тя е могла да чуе за превъплъщението? Кой от нашето православно семейство е могъл да Ј разкаже за преселението на душите? Елена обичаше да ляга върху своя огромен тюлен, да го гали по сребристата кожа и да разказва за него приключения, които той Ј е нашепвал. Тя говореше толкова красноречиво и с такъв цветист език, че даже възрастните неусетно се оказваха увлечени от нейните вълнуващи разкази. А по-младите вярваха на всяка нейна дума. Елена не само обичаше да разказва, но и да слуша разказите на другите хора. В семейство Фадееви живееше стара гледачка, която се славеше като енциклопедия на приказките: „Иван, царския син“, „Безсмъртния Кащей“, „Сивия вълк“, „Летящото килимче“, „Прекрасната Мелетреса“, която се топяла в подземното царство, докато не била освободена от царския син, отключил вратите със златен ключ – всичко това много ни вълнуваше. Само че другите деца бързо забравяха тези приказки, а Елена никога не ги забравяше и въобще не ги смяташе за фантазия. Тя дълбоко преживяваше приключенията, тревогите и стремежите на тези герои, уверявайки ни, че всички тези събития са напълно естествени. Хората можели да се превръщат в зверове и да приемат всякакъв вид, ако знаят как да го направят; те можели дори да летят, просто ако много силно го пожелаят. Такива мъдри хора са съществували във всички времена и съществуват и в наши дни. Но те се показват само пред тези, които ги почитат и им вярват, а не им се надсмиват... Като доказателство за това тя обичаше да посочва стогодишния старец, който живееше недалеч от имението в едно дере в гората. Този старец – „Бараниг Буряк“, беше според хорската мълва истински вълшебник, но добър вълшебник. Той с готовност лекуваше всички болни, които се обръщаха към него, но можеше и да изпрати болест на грешниците. Той добре познаваше окултните свойства на растенията и цветята и за него се говореше, че може да предсказва бъдещето. Отстрани до къщичката си той беше построил пчелин с много кошери. През лятото, в следобедните часове, той често можеше да бъде видян в този пчелин, бавно движещ се между кошерите и обкичен от главата до петите с рояци от своите любимки – пчелите. Той се вслушваше в тяхното жужене, безнаказано бъркаше в кошерите и разговаряше с тях. Пчелите притихваха, сякаш се вслушваха в неразбираемата му реч, приличаща на нещо средно между монотонно пеене и мърморене. Очевидно обаче златокрилите труженички и техният стопанин добре се разбираха помежду си. В това Елена беше абсолютно убедена. Тя живо се интересуваше от „Бараниг Буряк“ и при всеки удобен случай го посещаваше. Задаваше му въпроси и със сериозно внимание слушаше неговите обяснения за това, как може да бъде разбиран езикът на птиците, животните и насекомите.1 Колкото до мъдрия стогодишен старец, той неведнъж ни казваше: „ Тази малка госпожица много се различава от всички вас. Големи събития я очакват в бъдеще. Жалко, че няма да доживея да видя сбъднато моето предсказание, но то със сигурност ще се изпълни!“ [15, стр. 21 – 30] 1 Това е една от способностите на раджа-йогите (вж. раздел 14). |
