За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 4

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

2. ДЕТЕ-МЕДИУМ

Блаватска описва следния случай: „Спомням си една от моите гувернантки. Тя имаше навика да крие плодове, докато те изгниваха в чекмеджетата на бюрото Ј. Тези чекмеджета бяха постоянно пълни със загниващи плодове. Тя вече не беше млада и се разболя тежко. По това време моята леля, в чийто дом тогава живеех, беше прочистила всички чекмеджета и беше изхвърлила развалените плодове. Тази болна, умираща жена обаче неочаквано поиска да Ј дадат една от нейните любими „зрели“ ябълки. За всички беше съвсем ясно какво тя разбираше под това и леля ми сама отиде в стаята за слуги, за да се разпореди да Ј дадат някаква гнила ябълка. И неочаквано съобщиха, че болната е починала. Леля ми се затича нагоре, а аз и няколко от прислужниците хукнахме след нея. Но когато минавахме покрай стаята, в която се намираше въпросното бюро, леля ми извика от уплаха. Бързо се приближихме и видяхме, че моята гувернантка стои в стаята и яде ябълки, след което видението изчезна. Когато влетяхме в спалнята, видяхме починалата на леглото, а до нея все така си седяха болногледачките, които не я бяха оставяли дори и за минута... Така се беше реализирала последната мисъл на умиращата. Това е напълно достоверен разказ за нещо, което съм видяла сама.“ [18, април, 1884]

Блаватска продължава спомена си: „В продължение на около шест години (във възрастта между осем и петнадесет години) при мен всяка вечер идваше някакъв стар дух, за да предава чрез моята ръка различни писмени съобщения. Това ставаше в присъствието на баща ми, леля ми и много наши приятели, жители на Тифлис и Саратов. Този дух (на жена) се представяше като Текла Лебендорф и подробно разказваше за своя живот. Родила се в Ревел, там се и омъжила. Разказваше за децата си: увлекателната история на по-голямата си дъщеря 3. и за сина си Ф., който се самоубил. Понякога и самият син идваше и разказваше за своите посмъртни страдания. Старата дама казваше, че вижда Бога, Дева Мария и тълпи ангели. Тя дори ни представи два от ангелите и за голяма радост на моите роднини тези ангели обещаха да ме пазят и т.н., и т.н.

Тя сама описа своята смърт и посочи адреса на лютеранския свещеник, който Ј дал свето причастие.

Разказваше и за някаква молба, която тя подала до цар Николай, и аз записах нейния текст дума по дума, с почерка на моята детска ръка.

Така писах около шест години, с ясен старинен почерк, както на руски, така и на немски (език, който аз никога не съм изучавала и на който и сега едва говоря). Всичко това би съставило десетки томове.

По онова време това все още не се наричаше спиритизъм и се смяташе за обсебване. Тъй като свещеникът на нашето семейство се интересуваше от този феномен, той също често идваше на нашите вечерни сеанси, поръсвайки се предварително със светена вода.

Един от моите чичовци замина за Ревел и изясни, че там действително е живяла някога много богата жена на име Текла Лебендорф. Заради разпътния живот на сина си тя се разорила, заминала при свои роднини в Норвегия и там починала. Чичо ми научил също така, че синът Ј се е самоубил в някакво малко селище на норвежкото крайбрежие (всичко съвпадаше с разказите на духа).

Когато чичо ми се върна в Петербург, той потърси и намери в министерския архив споменатата молба на Лебендорф и я сравни със записаното от мен. Оказа се, че двата текста са идентични, включително резолюцията на царя, която аз точно бях репродуцирала (като изкусен гравьор или фотограф).

Дали обаче именно духът на мисис Лебендорф е водел моята ръка? Или дали точно духът на нейния син Ф. е описвал чрез мен (със своя почерк) посмъртните си страдания?

На пръв поглед всичко това изглеждаше като най-доброто доказателство, че човек живее след смъртта и дори има възможност да посещава земята и да общува с живите. В действителност обаче нещата стояха по друг начин. Около една година след пристигането на моя чичо в Санкт Петербург, когато възбудените умове се бяха вече успокоили, офицерът Д., служил някога в полка на баща ми, пристигна в Тифлис. Той ме знаеше от петгодишно дете, играеше с мен, показваше ми семейните си портрети, позволяваше ми да ровя в бюрото му, да играя с писмата и т.н. Сред многото други неща той често ми показваше миниатюрата на стара дама с бели букли, с шапка и загърната в зелен шал. Това е била неговата стара леля и той ме дразнеше, казвайки ми, че след време и аз ще бъда също толкова стара и грозна.

Няма смисъл да се разказва цялата тази дълга история, с две думи – Д. беше племенник на Л. (син на сестра Ј). Той често идваше у нас (тогава бях на 14 години) и веднъж помоли да ни разрешат, на нас децата, да му отидем на гости. Ние отидохме у тях заедно с гувернантката. Изненадана видях върху бюрото му миниатюрата на неговата леля – моя дух! Аз съвсем бях забравила, че някога в детството си съм я виждала, и познах в нея духа, който ме посещаваше в продължение на шест години и пишеше чрез ръката ми.

„Това, това е духът! – възкликнах аз поразена, – това е мисис Текла Лебендорф.“ „Разбира се, това е моята стара леля, но нима си спомняш фамилните вещи, с които някога си играеше?“ – попита Д., който нищо не знаеше за моя дух.

„Искам да кажа, че виждам Вашата починала леля всяка нощ в продължение вече на няколко години, тя идва и пише чрез мен.“

„Починала? – усмихна се той. – Но тя е жива. Дори наскоро получих от нея писмо, от Норвегия“ – и той започна подробно да разказва за нея.

Същия ден лелите ми посветиха Д. в тайната на моя медиумизъм. Трудно е да се опише изумлението на Д. и учудването на моите почтени лели, неосъзнати спиритички.

Впоследствие се изясни не само че неговата леля не е починала, но че и душевноболният Ј син Ф. просто се е опитвал да се самоубие, но раната му била излекувана и сега работел в Берлин в някаква кантора.

Но кой тогава е бил този, който ми диктуваше и ми даваше толкова точни сведения за своята смърт, за страданията на сина след самоубийството и т.н.? Въпреки пълната идентичност, това не бяха духовете на достопочтената мисис Текла Лебендорф или на нейния неуравновесен син Ф., тъй като те и двамата бяха все още живи.

„Това е дяволът“ – казаха моите набожни лели. „Дяволът, разбира се“ – потвърди и свещеникът.

Един от братята ми обясни, че това е била моята ментална дейност. Аз имах вродени свръхнормални психични способности, макар че тогава и не подозирах за това.

Когато съм си играла с портрета на старата госпожа, с писмата и с другите вещи, моят пети принцип (той може да бъде наречен животинска душа, физически ум или по друг начин) е възприемал всичко това в астрална светлина. Детайлите са се запечатали в моята дремеща памет, без аз да съзнавам това. След много години неочакван случай или някаква асоциация е възстановила в ума ми връзката с отдавна забравеното, или по-точно – с това, което никога не е било възприето съзнателно. Малко по малко менталът е проследил тези видения в астралната светлина и се е вмъкнал в личните, индивидуални асоциации и еманации на госпожа Лебендорф. И тъй като медиумичният импулс е бил даден, нищо вече не е можело да го спре, а на нея Ј е било необходимо да предаде това, което е виждала в астралната светлина.

Не трябва да забравяме, че аз бях слабо и болнаво дете и притежавах свръхнормални психични способности, които можеха да се развият при по-нататъшна тренировка, но в дадената възраст не се използваха. С израстването ми, натрупвайки сила и здраве, моят ум се привързваше към физическата ми обвивка така, както това става и при другите хора, и феномените изчезнаха.

Откъде все пак идваше точността на данните по отношение смъртта на майката, самоубийството на сина, неговите посмъртни страдания – това е трудно да се обясни.

От самото начало обаче всички заобикалящи бяха убедени, че този дух принадлежи на мъртъв човек. Кой е бил лютеранският свещеник, извършил последния печален обред, аз така и не научих – може би съм чула някакво име или съм го прочела в някой разказ, свързан с погребалния обред.

За самоубийството вероятно се е споменавало в писмата или то се е появило пред мен в астрална светлина и в моето съзнание се е закрепило впечатлението за неговата смърт. Независимо от ранната си възраст аз добре знаех за какъв грях се смята самоубийството и моят ментал ми е подсказал неговите посмъртни страдания. Естествено, не мина без Бога, Дева Мария и ангелите – толкова привични в нашия благочестив дом. Аз не можех да си дам сметка, кое е измислица, а кое – реалност. Петият ми принцип е действал според силите си, моят шести принцип (или духовното начало, духовното съзнание) все още е дремел, а седмият ми принцип явно у мен по това време въобще не е съществувал.“ [8, стр. 120]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 4

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред