За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 3

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

1. ПРОИЗХОД И ДЕТСТВО

„Моето детство ли? То беше изпълнено както с глезотии и лудории, така и с наказания и ожесточение. С безкрайни болести до седем-осемгодишна възраст и с ходене на сън под влияние на някаква сила. Имах две гувернантки – французойката мадам Пение и мис Аугуста София Джефрис, стара мома от Йоркшир, както и няколко бавачки, едната от които беше наполовина татарка. Родена съм в Екатеринослав през 1831 г. За мене се грижеха войниците на баща ми. Майка ми почина, когато бях още малка.“ [11, стр.149]

Трябва да се добави, че по това време тя е била на 11 години. „Мис Джефрис... беше отчаяна от своята ученичка и момичето отново беше дадено на бавачките почти до шестгодишна възраст, след което тя с по-малката Ј сестра бяха изпратени при баща им. През следващите две или три години момичетата се намираха под грижите на ординарците на баща им; по-голямата предпочиташе тяхната компания пред тази на жените. Войниците ги вземаха навсякъде със себе си и ги глезеха като „деца на полка.“ [15, стр. 17]

Елена Блаватска си спомня: „Пътувахме с баща ми и неговия артилерийски полк до осем-деветгодишна възраст и понякога посещавахме нашите баба и дядо. Когато станах на единадесет години, баба ми ме взе при себе си. Живеехме в Саратов, където дядо ми беше губернатор; преди това той заемаше тази длъжност в Астрахан и под негова юрисдикция имаше 80 или 100 хиляди калмицки будисти.“ [11, стр. 150]

„Още в детството си аз се запознах с ламаизма на тибетските будисти. Живях месеци и години сред ламаистките калмици на Астрахан и познавах техния първосвещеник.

... Била съм в Семипалатинск и на Урал заедно с дядо ми, който владееше обширни земи в Сибир до самата граница с Монголия, където се намираше резиденцията на Терахан Лама. Пътувах също така зад граница и на петнадесет години вече знаех много неща за ламите и тибетците.“ [4, XX, стр. 190]

Старата приятелка на семейството Е. Ф. Писарева пише: „Елена Блаватска има много интересен произход – сред нейните предци има французи, немци, руснаци. Баща Ј е от рода на наследствените макленбургски принцове Ган фон Ротенщерн-Ган. Майка Ј е била правнучка на хугенота Бандре дьо Плеси, прогонен от Франция по религиозни причини; през 1784г. дъщеря му се омъжва за княз Павел Василевич Долгоруки; а тяхната дъщеря – княгинята Елена Павловна Долгорукая, на свой ред се омъжва за Андрей Михайлович Фадеев (това именно е бабата на Елена Петровна, която е възпитавала рано осиротелите деца на своята дъщеря). Тя е била забележителна, високо-културна и изключително образована жена, притежаваща заедно с това и необикновена доброта; тя е поддържала кореспонденция с много учени, сред които бил и мистър Мурчесън, президент на Лондонското географско дружество, както и с други известни ботаници и минералози...

Тя е знаела пет чужди езика, прекрасно е рисувала и е била във всички отношения забележителна жена. Своята дарба тя предала и на дъщеря си – на Елена Андреевна, майката на Елена Петровна. Елена Андреевна е авторка на романи и разкази, била е известна под псевдонима „Зинаида Р.“ и се е ползвала с голяма популярност през 40-те години. Много хора са били опечалени от нейната ранна смърт, а Белински Ј посветил няколко възторжени реда, наричайки я „руската Жорж Санд“.

Чувала съм много неща за семейство Фадееви от Мария Григориевна Ермолова, жена с прекрасна памет, която добре ги познаваше от Тифлис, където през 40-те години нейният съпруг е бил губернатор. Тя беше запомнила Елена Петровна като твърде надарено, но много своенравно момиченце, което не се подчинявало на никого. Тяхното семейство се ползвало с висока репутация, но за тяхната баба хората имали особено добро мнение и макар че тя не ходела на гости почти у никого, целият град идвал при нея, „за да засвидетелства своето уважение“. Освен дъщеря си Елена Андреевна, омъжила се за артилерийския офицер Ган, и другата дъщеря (от брака с Вите), тя е имала още две деца – Надежда Андреевна и Ростислав Андреевич Фадееви.“

Рано осиротяла, Елена Петровна прекарва по-голямата част от своето детство при дядо си Фадеев, отначало в Саратов, а след това в Тифлис. Лятно време цялото семейство заминавало в лятната резиденция на губернатора– голяма старинна фамилна къща, заобиколена от градина с много потайни кътчета, изкуствено езерце и дълбоко дере, зад което до самия бряг на Волга се простирала гъста гора. Темпераментното момиче наблюдавало загадъчния живот на природата и често cе опитвало да разговаря с птиците и животните. А през зимата кабинетът на нейната учена баба ставал най-интересното място, което можело да разпали и значително по-бедно въображение. В този кабинет имало много интересни неща – различни препарирани животни, озъбени глави на мечки и тигри, изящни малки колибри, сови, соколи и ястреби, а над тях под самия таван огромен орел разпервал величествени криле. Най-впечатляващо обаче било бялото фламинго, изпънало като живо дългата си шия. Когато децата идвали в кабинета на баба си, те възсядали (почти като кон) белия тюлен и в полумрака започвало да им се струва, че препарираните животни оживявали и започвали да се движат, а малката Елена Петровна им разказвала различни страшни и увлекателни истории, например за фламингото, чиито бяло-розови криле изглеждали като опръскани с кръв.

Освен видимата за всички част от природата, тя наблюдавала и нещо друго. От ранното си детство малката ясновидка виждала някакъв величествен индус с бял тюрбан. Тя го познавала толкова добре, колкото и роднините си, и го наричала свой Пазител. Тя често казвала, че той винаги я спасява при всички беди.

Един подобен случай станал, когато Елена била на тринадесет години. Конят, който яздела, внезапно се изплашил и се изправил на задните си крака. Момичето било изхвърлено от седлото и увиснало, оплетено в стремената. През цялото това време, докато накрая успели да обуздаят коня, тя чувствала, че нечии ръце поддържат тялото Ј.

Друг подобен случай станал в по-ранна възраст, когато била още съвсем малка. Много Ј се приискало по-добре да разгледа една картина, която висяла високо на стената и била закрита с бяло покривало. Тя помолила да снемат покривалото, но желанието Ј не било изпълнено. Затова веднъж, оставайки сама, преместила масата към стената, поставила върху нея една по-малка масичка и върху нея закрепила стол. След това, изкатервайки се върху стола, с една ръка се опряла на стената, а с другата хванала края на покривалото. В този момент обаче загубила равновесие и повече нищо не помнела. Когато дошла на себе си, видяла, че лежи на пода здрава и невредима, а двете маси и столът стояли на предишните си места. Единственото свидетелство, потвърждаващо, че това събитие действително се е случило, били следите от малките Ј ръчички върху прашната стена под картината. [18, януари, 1913, стр. 503]

Нека предоставим на Елена Блаватска да продължи разказа за своето детство: „Пътуването до Лондон ли? За пръв път бях в Лондон заедно с баща ми през 1844 г., а не през 1851 г.... Баща ми ме заведе в Лондон за уроци по музика. По-късно вземах уроци по музика у стария Мошеле. Живеехме някъде близо до Пимлико, но не съм сигурна къде.“ [11, стр. 150]

А. П. Синет преразказва забавен случай, станал при първото Ј пристигане в Лондон: „Колкото до познаването на английския език, тук на самолюбието Ј бил нанесен тежък удар. Да говори по английски я била учила първата Ј гувернантка мис Джефрис, но в Южна Русия не разбирали много от диалектни тънкости. И тъй като гувернантката била родена в Йоркшир, щом мадмоазел Ган започвала да говори, това предизвиквало дружен смях сред нейните познати. Смесицата от йоркширски и екатеринославски диалект създавала толкова комичен ефект, че мадмоазел Ган скоро решила, че повече няма да развлича своите приятели по този начин и се отказала от опитите си да усвои английски език.“ [15, стр. 38]

Елена Блаватска продължава: „С баща ми прекарахме една седмица в Бат и цели дни ни оглушаваше камбанен звън. Прииска ми се да пояздя по казашки, но той не ми разреши и аз изпаднах в истерия. Той благослови небесата, когато накрая се върнахме вкъщи. Пътувахме два-три месеца из Франция, Германия и Русия. В Русия с нашата карета преодолявахме на ден по 25 мили.“ [11, стр. 150]

„В писмата на френски език ние добавяхме de към своята фамилия – като благородници. Ако фамилията се изписваше на немски, добавяхме von. Аз бях и мадмоазел de Han, и von Han. Това не ми харесваше и аз никога не поставях de към фамилията на Блаватски, макар че той беше с благороден произход; родоначалникът хетман Блаватко е оставил два клона – Блаватски в Русия и графове Блаватски в Полша.

Какво още да добавя? Баща ми е бил капитан в артилерийски полк, когато се оженил за майка ми. След нейната смърт той напусна армията с чин полковник. Служил е в 6-а бригада и е имал чин помощник-капитан още при напускането на Парижкия корпус. Чичо Иван Алексеевич фон Ган е бил директор на департамента на руските пристанища в Санкт Петербург. Неговата първа съпруга е била demoiselle d’honneur (достойната дама) графиня Контоузова; en secondes noces (във втория си брак) той бил женен за още една достойна дама макар и доста съсухрена – мадам Чатова.

А чичо Густав в първия си брак е бил женен за графиня Аделберг, дъщеря на генерал Броневицки и т.н., и т.н. Нямам основание да се срамувам от роднините си, но ми е обидно, че станах Блаватска, защото ако бях получила британско гражданство и бях станала някаква си мисис Снукс или Тафматон, тогава, както се казва, „щяха да ме гледат с друго око“. Не се шегувам. В противен случай аз няма да мога да се върна в Индия.“ [11, стр. 150]

„Сестра ми Вера е с три години по-малка от мен. А сестра ми Лиза се роди от втория брак на баща ми; той се ожени, доколкото си спомням, през 1850 г. за баронеса фон Ланге. След две години и тя почина. Лиза се роди, струва ми се, през 1852 г. Майка ми почина шест месеца, след като роди брат ми Леонид някъде около 1839–1840, не помня точно.“ По сведения от сестра Ј Вера Желиховска, която е по-точна по отношение на датите, майка им е починала през 1842 г. Желиховска пише: „Нашата майка Елена дьо Ган, по баща Фадеева, почина на 27 години. Въпреки ранната си смърт, тя успя да си спечели литературна известност, позволила на един от нашите най-добри критици – Белински, да я нарече „руската Жорж Санд“. На шестнадесетгодишна възраст тя се омъжила за артилерийския капитан Пиер дьо Ган и скоро напълно се отдала на възпитанието на децата си.

По-голямата дъщеря Елена беше не за годините си много развито дете и още от ранното си детство привличаше вниманието на всички заобикалящи. Тя не признаваше никаква дисциплина, не се вслушваше в съветите на възпитателите и за всичко си имаше собствено мнение. Тя беше изключително оригинална, самоуверена и дръзка. Когато след смъртта на майка ни отидохме да живеем у наши роднини, учителите ни имаха големи проблеми с Елена, но въпреки пренебрежителното Ј отношение към уроците, тя поразяваше с необикновената си надареност и с особената лекота, с която изучаваше чужди езици, както и със своите музикални способности. Бяха Ј присъщи всички черти на момчешкия характер, както добри, така и лоши; тя обичаше пътешествията и приключенията, презираше опасностите и беше абсолютно равнодушна към съветите на възрастните.

Преди смъртта си... майка ни много се тревожеше за бъдещата съдба на по-голямата си дъщеря и за подобно безпокойство имаше всички основания. „Е, какво пък – казваше тя, – може и да е по-добре, че умирам; поне няма да се мъча, виждайки горчивата участ на Елена. Аз съм абсолютно убедена, че нейната съдба няма да е като на обикновена жена и в живота Ј е съдено много да страда.“

Какво точно пророчество!“ [11, стр, 160; 12, ноември, 1894]


  

БЛАВАТСКА Е. П. Свидетелства на очевидци, част 3

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102

Направи своя избор
Напред