За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
КНИГА НА МЕДИУМИТЕ, част 93

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

ПРИЗОВАВАНЕ НА ЖИВИ ХОРА

1. В какво състояние на тялото може да бъде призован духът?

– Когато то спи или дреме, духът е свободен.

2. Може ли тялото да се събуди по време на отсъствието му?

– Не, духът е длъжен да се завърне. Ако в този момент той разговаря с вас, ще ви остави и ще се завърне в тялото си.

3. Как духът разбира, че трябва да се завърне?

– Духът на живото тяло никога не се отделя напълно от него. На каквото и разстояние да се намира от него, той поддържа непрекъсната флуидна връзка. Тази връзка се прекъсва само от смъртта.

4. Какво би се случило, ако по време на сън и в отсъствието на духа тялото е смъртно ранено?

– Духът ще се завърне преди смъртта.

Не може да се случи тялото да умре в неговото отсъствие и той да не може да се завърне в него?

– Не, това би било против закона, регулиращ единството между душата и тялото.

Но ако ударът бъде нанесен внезапно?

– Духът ще бъде предупреден, преди ударът да бъде нанесен.

ЗАБЕЛЕЖКА: Духът на жив човек, разпитан по тази точка, ни отговори:

– Ако тялото можеше да умре в отсъствието на духа, това би бил твърде удобен метод за извършване на лицемерни самоубийства.

5. Абсолютно невъзможно ли е да бъде призован духът на буден човек?

– Макар и трудно, не е невъзможно, но за да успее призоваването, трябва да се предизвика сън в човека. Освен това духът ще контактува като дух само докато неговото присъствие не стане необходимо за разумната активност на тялото.

ЗАБЕЛЕЖКА: Опитът доказа, че призоваването може да предизвика сън или унасяне, близко до съня, но това може да се получи при крайно силно желание и при внезапна симпатия между двамата. В противен случай призоваването е безуспешно. Дори в случаи, в които предизвика сън, човекът, не желаейки да заспи, се съпротивлява и ако все пак отстъпи, духът му е тревожен и отговаря трудно. Така че най-подходящият момент за призоваване духа на жив човек си остава естественият сън.

Когато призоваването е направено със съгласието на човека и той се опитва да заспи за целта, прекалено силното желание може да забави съня и да разтревожи духа.

6. След събуждането си човек съзнава ли, че е бил призован?

– Не, вие сте призовавани много по-често, отколкото си мислите. Духът единствен знае за това и понякога може да остави смътен спомен, като от сън.

7. Опасно ли е призоваването на жив човек?

– Невинаги, зависи от здравословното му състояние, защото ако е болен, призоваването може да увеличи неговите страдания.

В какви случаи призоваването на живи хора е най-опасно?

– Не трябва да бъдат призовавани малки деца, сериозно болни хора, немощни стари хора. Опасно е винаги, когато тялото е слабо.

ЗАБЕЛЕЖКА: Внезапното прекъсване на интелектуалните способности в будно състояние също може да бъде опасно.

8. По време на призоваването тялото изпитва ли умора от действията на духа?

– Ще ви отговоря с думите на един човек, преживял такова нещо: „Духът ми е като балон, привързан за стълб. Моето тяло е стълбът, който се разтърсва от усилията на балона да отлети.“

9. След като призоваването на живи хора може да бъде опасно, ако не са взети предпазни мерки, съществува ли опасност, когато призоваваме дух, за който не знаем дали е въплътен и който може би не е в добро състояние?

– Не, обстоятелствата не са същите. Той ще пожелае да дойде само ако е в състояние да го стори. И освен това, не ви ли казах, че преди да отправите призива, да питате дали е възможно?

10. Когато в най-неочаквани мигове изпитаме неудържимо желание за сън, значи ли това, че сме призовани от някого?

– Възможно е, но това най-често се дължи на чисто физически причини. И тялото, и духът се нуждаят от своята свобода.

ЗАБЕЛЕЖКА: Една наша позната, медиум, веднъж призова духа на внука си, който спеше в същата стая. Идентичността му беше потвърдена от езика му, от детските му впечатления и от точното възпроизвеждане на няколко неща, които беше научил в пансиона. Но едно обстоятелство го потвърди най-сигурно. Внезапно ръката на медиума спря по средата на изречението и не можеше да продължи. В същото време детето се размърда в леглото, полубудно. След малко то пак се унесе и ръката продължи прекъснатия разговор.


  

КНИГА НА МЕДИУМИТЕ, част 93

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110

Направи своя избор
Напред