|
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ЗА ПРИЗИВИТЕ Духове, които могат да бъдат призовани. – Въпроси върху призоваването. – Призоваване на животни. – Призоваване на живи хора. – Човешка телеграфия Добрите духове могат да се свързват с нас спонтанно или по наше желание чрез повикване. Това повикване се нарича призоваване. Някои хора смятат, че е по-добре да се въздържаме от повикването на този или онзи дух и че е по-добре да изчакаме да ни се обади този, който желае контакт. Това мнение се основава на предположението, че ако повикаме определен дух, няма да сме сигурни дали е този, за когото се представя. Докато появилият се спонтанно, по свой собствен импулс, по-добре доказва своята идентичност, демонстрирайки желанието си да разговаря с нас. Ние мислим, че това е заблуда. Първо, защото около нас винаги има духове, предимно от по-ниски категории, които желаят да контактуват. И второ, защото не призовавайки никого, ние оставяме вратата отворена за всеки. Резултатът е добре известен. Директното повикване, отправено към определен дух, е връзка между него и нас. Ние го викаме по наше желание и това спуска бариера пред натрапниците. Без повикване, мотив да дойде би имал само някой близък нам дух. Тези два начина на контакт си имат своите плюсове и минуси и не можем да дадем определено предимство на единия. При спонтанните контакти могат да се научат много интересни неща, тъй като мисълта на този, който е пожелал контакта, е освободена и той изпитва удоволствие от това, докато повиканият дух може да не е разположен за разговор или да не е способен да говори за това, за което желаете. При редовните контакти, особено при споменатите в тази книга, винаги присъстват повикани духове. Те често спонтанно започват да третират дадена тема, да правят предположения или да препоръчват какво трябва да се направи и тогава лесно могат да бъдат разпознати по езика им, по начина им на писане или по навиците, характерни за тях. Когато повикаме един дух за първи път, най-добре е прецизно да го идентифицираме. Въпросите, отправени към него, не трябва да са с императивен тон, трябва да изразяват уважение, което при всички случаи говори за възпитанието на призоваващия. Често се изненадваме от бързината, с която извиканият дух се отзовава, дори когато е за първи път. Може да се каже, че той е предупреден. И това наистина е така. Мислейки да го призовем, ние фактически отправяме едно предварително повикване и тъй като винаги имаме близък дух, който е в течение на мислите ни, този, когото желаем да видим, е вече около нас. Когато случаят не е такъв, близък дух на медиума или на разпитващия, или на някой от присъстващите отива да го намери, което обикновено не отнема много време. Но има случаи, когато пратеникът (езичниците могат да го нарекат Меркурий) се забавя, понякога пет, петнадесет или шестдесет минути, понякога дори дни и когато пристигне, съобщава: „Той е тук.“ Тогава можем да започнем с въпросите, които искаме да му зададем. Пратеникът невинаги е необходим, тъй като призивът може да бъде чут директно от духа. Когато казваме, ПРАВИМ ТОВА ПОВИКВАНЕ В ИМЕТО НА БОГА, ние подчертаваме, че тази препоръка трябва да бъде взета под внимание. Тези, които виждат в нея само някаква формула, е по-добре да се откажат. Често призоваванията са по-трудни за медиумите от спонтанните диктовки особено когато се искат точни отговори на случайни въпроси. За тази цел медиумите трябва да са чувствителни и положителни. Тъй като последните са много редки, невинаги се установява връзка с първия явил се дух. Затова е по-добре медиумите да не отправят специални призиви, преди да са се убедили в развитието на способностите си и в природата на духа, който им асистира, защото ако обкръжението е лошо, призивът няма да е достоверен. |
