|
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ ДУХОВЕ Ако точната идентификация на духовете в много случаи е второстепенен въпрос, не можем да определим така и различаването на добрите от лошите духове. Добър ли е духът, или лош? До каква степен на развитие е стигнал? Това е важният въпрос. За духовете можем да съдим, както и за хората, по техния език. Представете си, че човек получи писмо от двадесет различни автори. По стила им, по начина им на мислене, по множество знаци той ще може да разбере дали авторът е образован, или невежа, дали е възпитан, или не, дали е сериозен, или лекомислен, сантиментален или не и т.н. Същото е с духовете. Може да се каже, че ЕЗИКЪТ НА ДУХОВЕТЕ ВИНАГИ ОТГОВАРЯ НА СТЕПЕНТА ИМ НА РАЗВИТИЕ. Не бива да се съди за моралното ниво на духа по неговата интелигентност. Един дух може да е добър, но да притежава ограничен кръг от знания, докато друг може да е много ерудиран, но в морално отношение да е на много по-ниско ниво. Начините за разпознаване на духовете могат да бъдат обобщени така: 1. Доброто чувство е единственият критерий, по който можете да съдите за добродетелите на духа. Всяка формула за тази цел, дадена ви от самите духове, е абсурдна и не произхожда от висшите духове. 2. За духовете можете да съдите по техния език и по техните действия. Действията им отразяват чувствата, които ги вдъхновяват. 3. Добрите духове могат да говорят и вършат само добро. От тях не може да произлезе нищо лошо. 4. Извисените духове винаги използват благороден, изискан език, без примеса на тривиалност. Изразяват се просто и скромно, без самохвалство, без да парадират със знанията или превъзходството си. При обикновените и нисшите духове винаги се усещат отражения на човешките страсти. Всяка проява на вулгарност, самодоволство, арогантност, самохвалство, язвителност подсказва малоценност или измама, ако духът се представя под уважавано или свято име. 5. Не трябва да съдите за духовете само по материалната форма и стила им, а да изследвате техните съкровени чувства, да анализирате думите им, да ги претегляте спокойно, обмислено, без предразсъдъци. Всяко отклонение от логиката, от разума и мъдростта трябва да събуди съмнение за произхода им, независимо от името, под което се представя духът. 6. Езикът на извисените духове винаги е идентичен, ако не по форма, то по дълбочина на мисълта. Мислите са същите, независимо от времето и мястото. Може да са повече или по-малко развити, в зависимост от обстоятелствата и от нуждите и качеството на връзката, но те никога не показват противоречие. Ако в два контакта, установени под едно и също име усетите противоречие, единият очевидно е лъжлив. В истинския не трябва да има нищо, което да противоречи на характера на духа. За пример могат да послужат два текста, подписани от св. Венсан дьо Пол, единият от които проповядва обединение и милосърдие, а другият – почти обратното. 7. Добрите духове говорят само това, което знаят. Ако не знаят нещо, те или замълчават, или си признават. Лошите говорят за всичко, без да се притесняват дали това, което казват, е истина, или не. 8. Лъжливите духове можете да разпознаете по лекотата, с която ви предсказват бъдещето и ви разкриват неща, които не е съдено да знаете. Всяко събитие, предсказано с точна дата, може да е мистификация. 9. Извисените духове се изразяват просто, без излишно многословие. Стилът им е стегнат, ясен, разбираем за всички. Те могат да кажат много с малко думи. Нисшите или лъжливите крият зад надутите фрази празнотата на мислите си. Езикът им е претенциозен, абсурден или неясен поради желанието им да изглеждат задълбочени. 10. Добрите духове никога не командват, те не се налагат над никого. Те съветват и ако не се вслушат в съвета им, си отиват. Лошите са властни, обичат да издават заповеди и остават с вас, независимо дали ги изпълнявате. Претендират, че само те знаят истината и не приемат чуждо мнение. Изискват сляпа вяра, без мисъл, защото знаят, че разумът ще ги демаскира. 11. Добрите духове не ласкаят, те одобряват достойните ви постъпки, но са сдържани. Лошите изпадат в хвалебствия, стимулирайки гордостта и суетата, докато в същото време проповядват скромност и се стараят да преувеличат ЛИЧНАТА СТОЙНОСТ на този, когото обработват. 12. Извисените са надраснали дребните неща. Само нисшите духове обръщат внимание на незначителните детайли, несъвместими с истински възвишените идеи. |
