|
Идентифицирането на съвременните духове е по-лесно, особено при тези, чиито характери и навици са познати. Без съмнение духът може да даде исканото доказателство, но невинаги това му е приятно, понякога дори го наранява. Напускайки тялото си, той запазва своята чувствителност и когато не му вярват, той се чувства обиден. ТАКЪВ ВЪПРОС НЕ БИХМЕ СЕ ОСМЕЛИЛИ ДА МУ ЗАДАДЕМ, КОГАТО Е ЖИВ, страхувайки се да не престъпим границите на благоприличието, защо тогава трябва да сме по-малко почтителни след смъртта му? Нима когато някой влезе в гостната ни и се представи, трябва да поемем всички рискове, настоявайки да докаже титлите си под претекст, че може би е измамник. Нима той не би имал правото да напомни на разпитващия за правилата на възпитанието? Това правят и духовете, независимо дали отговарят, или се оттеглят. Предположете, че астрономът Араго приживе се представи в къща, в която никой не го познава, и към него се обърнат така: „Вие казвате, че сте Араго, но тъй като не ви познаваме, моля докажете ни го. Кажете ни мирското си име, християнското си име, тези на децата ви, какво сте правили в този и този ден, в този и този час и т.н.“ Какво би направил той? Като дух би направил същото, което би направил и като жив, и другите духове правят същото. Един успешен метод за идентифициране е да накарате духът да се закълне в ИМЕТО НА ВСЕМОГЪЩИЯ БОГ, че е този, за който се представя. Често се случва узурпиралите чужди имена след думите „Потвърждавам в името на „“ да спрат да пишат, рисувайки нечетливи линии, или да захвърлят гневно молива. Ако а двуличен, духът би написал например: „Уверявам ви, че казах истината“ или „Потвърждавам, в името на Бога, че аз ви говоря“ и т.н. Но има и по-безскрупулни, които се кълнат в каквото си искат. Един от тях дори се представяше за „Бог“. Призован от нас и запитан дали това не е измама, той ни заяви: „Аз не съм Господ, аз съм негов Син.“ „Тогава вие сте Исус? Това е невероятно. Исус е твърде извисен, за да употребява хитрости. Убедете ни в Божието име, че вие сте Христос.“ „Аз не съм казвал, че съм Исус. Аз казах, че съм син на Бога, защото съм едно от неговите творения.“ Между доказателствата за идентичността може да се причислят и сходството на почерка и на подписа, но те са доста несигурни. За тези, които се осмеляват да се представят под Божието име, не представлява никаква трудност да имитират нечий почерк или подпис. Най-доброто от всички доказателства е самият стил на изразяване при случайни обстоятелства. Несъмнено ще кажете, че след като може да имитира почерка, духът би могъл да имитира и езика. Това е истина, ние сме контактували с духове, които не само се представят под Божието име, но и имитират евангелски стил, постоянно вмъквайки добре познати думи като „Истина, истина ви казвам“. Но при по-внимателно вглеждане измамата се открива сравнително лесно. |
