|
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ИДЕНТИЧНОСТ НА ДУХОВЕТЕ Възможни доказателства. – Разлики между добрите и лошите духове. – Въпроси за природата им Въпросът за идентичността на духовете е пораждал спорове дори между спиритистите. Духовете нямат препоръчителни писма и е добре позната лекотата, с която някои от тях приемат най-различни имена. Така че, като изключим обсебванията, това е една от най-големите трудности в спиритизма, макар и в много случаи второстепенна. Общо взето, дотук споменахме много за приликите и разликите между добрите и лошите духове. Според степента на пречистване и издигане в йерархията, различните им характери по някакъв начин се унифицират от еднообразието на съвършенството и те загубват изцяло своята индивидуалност. Това естествено се отнася за висшите духове. При тези условия името, което са носили на Земята при едно от хилядите си КРАТКОТРАЙНИ телесни съществувания е нещо съвсем незначително. Нека отбележим отново, че духовете се привличат един друг чрез сходните си качества и така оформят своеобразни групи или семейства. Ако разгледаме огромния брой духове, които от началото на времето са достигнали до най-високо ниво и ги сравним с много ограничения брой хора, прославили името си на земята, ще разберем, че по-голямата част от извисените духове, които могат да контактуват, не притежават имена за нас, но докато имената ни са необходими, за да идентифицираме себе си, те могат да ги вземат от който и да е персонаж, чиято природа е близка до собствената им. Така например нашите ангели-хранители се представят под имената на светци, които почитаме. Следователно, ако личният ни ангел-хранител се нарече свети Петър, това не значи, че той е наистина апостолът, носещ това име. Може и да е той, а може и да е съвсем непознат дух, принадлежащ към семейството духове на свети Петър. От това също следва, че под каквото и име да призовем нашия ангел-хранител, той се отзовава, защото го привлича мисълта, а името няма никакво значение за него. В заключение казваме, че въпросът за името е второстепенен. Можем да приемем името като индикатор за степента, която духът е достигнал. Нещата стоят съвсем различно, когато нисшестоящи духове, повече суетни, отколкото знаещи, си присвояват респектиращи имена, за да подплатят несериозните си идеи. Висшите духове представляват, така да се каже, едно цяло, чиито индивидуалности, с редки изключения, са ни непознати. Това, което ни интересува, е не кой ни учи, а на какво ни учи. Ако това, на което ни учи, е добро, не е толкова важно дали учителят се казва Петър или Павел. Ние го оценяваме според качествата му, а не според подписа. Ако едно вино е лошо, търговската марка не може да го направи по-добро. Друго е, когато става дума за лични контакти, защото ни интересува определена индивидуалност, и в такъв случай е напълно естествено да искаме уверение, че този, който се е отзовал на нашето повикване, е наистина този, който желаем да чуем. |
