|
Има два основни начина за борба срещу обсебванията. Първият е да докажете на духа, че не сте негова жертва и че е невъзможно да ви подчини. Вторият е да изпитате търпението му, демонстрирайки собственото си. Ако той е напълно убеден, че си губи времето, ще ви остави на мира. Има и случаи, когато това не помага и духовете упорито продължават преследването в продължение на месеци, дори години. Тогава медиумът трябва да се обърне към своя ангел-хранител и да помоли за подкрепата му. Колкото до духа, към него трябва да се отнасяме твърдо, но вежливо, побеждавайки го чрез добро, молейки се за него. Ако духът наистина е злонравен, в началото ще се присмее на това, но упоритостта ни ще го накара да се промени. Тази промяна е трудна, болезнена, понякога дори обезсърчителна, но тези, които преодолеят трудностите, винаги ще чувстват задоволство, че са изпълнили своя дълг на милосърдието и че са върнали една изгубена душа в правия път. Напълно целесъобразно е да се прекъснат всички писмени контакти веднага щом стане ясно, че те са със злонравен дух, а в някои случаи и напълно да се преустановят. Но ако пишещият медиум може да прекъсне връзката, чуващият няма тази възможност и понякога е длъжен да слуша какво ли не. Има и такива, които се забавляват с чутото и се смеят на лудориите на духа, фактически насърчавайки го, вместо да наложат тишина и да се опитат да го научат на нещо по-добро. Но който иска да се дави, нека опита. Ако при преследването имаме по-скоро неудобство, отколкото опасност, при обсебванията нещата стоят по-зле, защото тук духът се налага изцяло. Най-доброто, което можем да направим, е, да се опитаме да го убедим, че е измамен, и да превърнем обсебването в преследване. Но това невинаги е лесно, понякога е дори невъзможно. Властта на духа може да се окаже толкова силна, че да заглуши всеки повик на разума. Критиката може да го раздразни, да го ядоса и дори да го накара да намрази този, който се е осмелил да я изкаже. Да го подозирате, е почти осквернително в неговите очи. Всичко, което той иска, е да се прекланяте пред думите му. Един наш познат беше обсебен от подобен дух. Когато го повикахме, той изрече няколко гръмки фрази, след което ни довери, че не е този, за който се представя. Попитахме го защо мами нашия познат и той ни отговори: „Търсих човек, когото да водя. Сега го намерих и ще остана тук.“ Тъй като няма по-сляп от този, който не желае да вижда, ако разберем, че всеки опит да отворим очите на обсебения е безполезен, не можем да направим нищо друго, освен да го оставим на заблудата му. Пациентът не може да бъде излекуван, ако упорито иска да запази болестта си и дори Ј се възхищава. Телесните обсебвания често отнемат на жертвата жизнената енергия, необходима на лошия дух. По тази причина е необходима намесата на трети човек, действащ или магнетично, или чрез силата на волята си. Дори при липсата на всякакво съдействие от страна на обсебения, този човек може да получи известна власт над духа, но тази власт ще се изразява само в МОРАЛНО ПРЕВЪЗХОДСТВО. Силата на волята му ще зависи от неговия морал и ако той е на достатъчно високо ниво, би могъл да пречупи духа и да го подчини. По тази причина Исус е можел да прогонва демоните, както тогава са наричали тези духове. Моралното несъвършенство на преследваните често е пречка за тяхното избавление. Тук ще дадем един забележителен пример, който може да бъде поучителен за всекиго. Преди години няколко сестри стават жертва на много неприятни поражения. Дрехите им постоянно били разхвърляни из цялата къща и дори на покрива, при това нарязани, разкъсани и надупчени. Жените, израснали в малко провинциално градче, никога не били чували за спиритизъм. Първата им мисъл естествено била, че някой се подиграва с тях. Не след дълго обаче по някои признаци те преценили, че е по-добре да се обърнат към нас, за да им обясним причините и да им предпишем лекарство. Колкото до причините, те бяха очевидни, но с лекарството беше по-трудно. Духът, проявяващ се по този начин, очевидно не спадаше към добронамерените. При призоваването му той се яви и демонстрира голяма извратеност и липса на всякакво добро чувство. За известно време молитвите имаха резултат, но скоро всичко започна отначало. По-долу ще предадем съвета на един извисен дух. „Най-доброто, което могат да направят тези жени, е да се молят на своите ангели-хранители да не ги напускат. Нека обърнат поглед навътре в себе си и се запитат дали винаги са били любящи ближния си и милосърдни. Не говоря за материалното милосърдие, а за милосърдието на езика. За нещастие те не са знаели как да контролират своите езици и действия, и сега, когато желаят да се избавят от преследването, не могат да ги оправдаят. Нека си припомнят сплетните и клеветите по адрес на съседите си и приемат отмъщението на някой, който е страдал от тях на Земята. Трябва само да поровят в паметта си и да си спомнят. В същото време, ако те станат по-добри, техните ангели-хранители ще се завърнат при тях и завръщането им ще прогони злия дух. Необходимо е да се молят за страдащите и да прилагат добродетелите, които Бог е дал всекиму.“ |
