|
ПРЕСЛЕДВАНЕТО може да бъде разпознато по следните характеристики: 1. Упоритостта на духа в контактите чрез писане, слушане, типтология и др., противопоставяща се на контактите с другите духове. 2. Илюзията, независимо от интелекта на медиума, която го предпазва от разкриването на лъжата, и абсурда във връзките, които приема. 3. Вярата в безпогрешността и абсолютната идентичност на духа, с който контактува, и който под уважавани и благопристойни имена говори лъжи или абсурдни неща. 4. Доверието, с което медиумът приема всички хвалебствия, с които духът го затрупва. 5. Склонността да се откъсне от хората, които биха могли да му дадат полезен съвет. 6. Болезненото приемане на всички критики относно връзката, която поддържа. 7. Неистовото желание за писане. 8. Никакви физически задръжки срещу принудителните действия, които е принуден да прави против волята си. 9. Упорити шумове и смущения при въпроси по темата. И така, да обобщим. Опасността не се крие в самия спиритизъм, дори напротив, той ни служи да контролираме влиянието на духовете върху нас и ни спасява от преследване против нашата воля. Опасността се крие в склонността на някои медиуми да повярват прекалено лесно, че са изключителен инструмент за изключителни духове, и това замайване им пречи да разберат глупостите, които предават. Мотивите за тези явления са различни. Понякога това е отмъщение, причините за което се крият в земния живот или в някакво предишно съществуване. Често няма друга причина освен желанието му да върши зло, желанието му другите да страдат, както е страдал самият той. Тези духове понякога действат водени от омраза и ревност към доброто и по тази причина атакуват най-добрите хора. Един подобен дух се беше впил като пиявица в едно наше познато семейство. Запитан защо напада добри хора, вместо лоши като самия него, той ни отговори: „Злите не ми дават повод за завист.“ Има и страхливи духове, които водени от собственото си малодушие, нападат слабохарактерни хора, знаейки, че те не могат да им окажат съпротива. Такъв дух беше нападнал един младеж с много ограничен интелект и ни обясни мотивите си така: „Изпитвам силна нужда да измъчвам някого, а разумните хора могат да ме отблъснат. Затова се спрях на този идиот, който не може да ми се противопостави.“ Има и духове, които не са зли по природа, които могат дори да притежават добри качества, но са заслепени от гордостта на лъжливите си знания. Те притежават собствени идеи, свои научни системи, свои виждания за икономиката, религията, морала, философията. Желаейки да наложат мнението си, те търсят за целта доверчиви медиуми, които ще ги приемат със затворени очи и ще повярват на лъжливите им думи. Тези духове са най-опасните, защото софизмът им не струва нищо. Знаейки уважението към някои големи имена, те най-безсрамно ги използват, стигайки понякога дори до светотатство, представяйки се като Христос, Дева Мария или с имената на други светци. Те изглежда се опияняват от собствения си помпозен език, претрупан с технически термини и украсен с думи като „милосърдие“ и „морал“. Внимават да не дават лоши съвети, защото знаят, че те ще бъдат отхвърлени. Така тези, които са им повярвали, ги защитават срещу всички, казвайки: „Можете да се убедите, че те не казват нищо грешно.“ Но моралът им служи само като паспорт, той изобщо не ги вълнува. Това, което искат, е да управляват и да налагат идеите си, колкото и неразумни да са те. Често се случва медиумът да контактува само с определен дух. Това невинаги е признак на обсебване, защото може да се дължи просто на податливостта на медиума или на афинитета му към определен дух. За обсебване можем да говорим само когато духът се е наложил над медиума и е прогонил всички останали духове. Изолацията на медиума в такива случаи е за оплакване, защото по този начин той не чува критиките за своята връзка. |
