|
ЕРАСТУС ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ЗА ОБСЕБВАНИЯТА Преследвания. – Обсебвания. – Покорявания. – Случаи на обсебване. – Начини на борба срещу тях Сред опасностите, които крие практическият спиритизъм, на първо място трябва да бъдат споменати обсебванията, т.е. случаите, в които определен дух подчинява някой човек. Това никога не се случва при висшите духове, напротив, те ни съветват как да се борим срещу влиянието на лошите и ако не ги послушаме, често губим. Лошите духове завладяват тези, които са предразположени към това. Когато обсебят някого, те се идентифицират със собствения му дух и го водят като дете. Думата „обсебване“ е тъй да се каже родов термин, с който отличаваме този вид явления, а разновидностите са преследванията, обсебванията и покоряванията. ПРЕСЛЕДВАНЕ имаме тогава, когато зъл дух се наложи над медиума, намеси се въпреки желанието му във връзката, която поддържа, и го изолира от другите духове. Ако сте измамени от лъжлив дух, не се считайте за преследвани. И най-добрите медиуми са изложени на тази опасност, особено в началото, когато не притежават необходимия опит. Едно нещо може да ви убеди, че става дума за преследване – упоритостта на духа, срещу която не можете да направите нищо. При преследванията медиумът е наясно, че насреща си има лъжлив дух и духът не може да го скрие, а и не се опитва. Медиумът лесно разкрива измамата и ако е нащрек, рядко може да бъде излъган. Преследването е просто неприятно и няма други неудобства, освен тези, за които стана дума, т.е. пречи на връзките, които могат да се установят със сериозните духове по тяхно желание, както и на връзките ни с тези, които обичаме. ФИЗИЧЕСКОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ може да бъде включено в същата категория. То се изразява в шумове и упорити появи на някои духове, които чукат и произвеждат други шумове спонтанно. ОБСЕБВАНЕ в резултат от прякото въздействие на духа върху мисълта на медиума, която парализира в определена степен действията му. Медиумът не вярва, че е изпаднал в такова положение, защото духът му е вдъхнал сляпо доверие в себе си, пречейки му по този начин да види измамата и да разбере абсурдността на това, което пише, дори когато другите го виждат. Не трябва да мислим, че това може да се случи само на прости, ограничени хора. Случвало се е и на хора най-интелигентни, най-обучени, най-съобразителни в други отношения, което доказва, че причината за това отклонение е външна. Казахме вече, че последствията могат да бъдат много тежки, защото духът може да води жертвата си като слепец, може да я накара да приеме абсурдни доктрини, най-фалшиви теории. Освен това може да я въведе в най-смехотворни, компрометиращи и дори опасни постъпки. Разликата между ПРЕСЛЕДВАНЕТО и ОБСЕБВАНЕТО може лесно да се разбере по значителните отклонения, произтичащи от различните характери на духовете. При преследването духът е неприятен само с упоритостта си. При обсебването имаме нещо друго. Тук духът е много хитър, изкусен в създаването на измамата, криещ се под маската на добродетелта, служещ си с големи думи, като милосърдие, скромност и любов към Бога, за да спечели доверието на жертвата си. Въпреки всичко той не може да скрие признаците на посредствеността си, които са очевидни за този, който не е изпаднал под властта му. Духът се страхува от хората, които могат да го усетят, затова се стреми да откъсне своя преводач от всеки, който би могъл да му отвори очите. По този начин, избягвайки всички възражения, той е сигурен, че ще е винаги прав. ПОКОРЯВАНЕ. Тук се парализира волята на покорения и той може да бъде накаран да действа против нея. С една дума, това е истинско РОБСТВО. То има две разновидности: морално и телесно. В първия случай покореният е подстрекаван да върши неща, които той вярва, че върши по желание: това е вид обсебване. При втория случай духът действа върху материалните органи, провокирайки неволни движения. Това може да се забележи при пишещите медиуми, когато изпитват непрестанно желание да пишат, дори и в най-неподходящи моменти. Виждали сме такива, които по липса на молив или писалка, пишат с пръст, независимо къде се намират, дори на улицата, по вратите и стените. Телесното покоряване понякога стига и по-далеч. Познаваме един човек, нито млад, нито хубав, който обзет от такава мания, изпитваше непреодолимо желание да пада на колене пред млади момичета, които дори не беше виждал, и да им предлага женитба. В други случаи той усещаше върху гърба си такава тежест, че независимо от волята си коленичеше и целуваше земята на публични места. Този човек минаваше за луд сред приятелите си, но ние сме убедени, че не беше такъв, защото беше абсолютно наясно с това, което правеше, и ужасно съжаляваше за него. Формално терминът ВЛАДЕЯ се дава на това господство, упражнявано от злите духове, когато тяхното влияние се разпростре до отклоняването на способностите. „Владея“ за нас е синоним на „подчинявам“. Има две причини, поради които не приемаме този термин. Първо, защото това предполага същества, вярващи и изцяло посветени на злото, докато в действителност те са просто същества, повече или по-малко несъвършени, които могат да бъдат направени по-добри. Второ, защото предполага овладяване на тялото от външен дух, т.е. някакъв вид съжителство, докато в действителност имаме само принуда. Думата „покоряване“ отлично изразява тази мисъл. Така, според нас, няма ОБЛАДАНИ, в обикновения смисъл на думата, има само преследвани, покорени и обсебени. |
