|
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ЗА МЕДИУМАТИЗМА ПРИ ЖИВОТНИТЕ Могат ли животните да бъдат медиуми? Това е често задаван въпрос и някои факти изглежда ще отговорят утвърдително. Изключителни признаци на интелигентност са забелязани при някои тренирани птици и те може би ще дадат кредит на това мнение. Не можем да отречем, че те са на определено ниво на сравнителна интелигентност, но трябва да допуснем в такъв случай, че тяхната проницателност далеч превъзхожда човешката, дори в някои случаи е необходимо да предположим, че притежават нещо като второ зрение, превъзхождащо това на най-ясно виждащите сомнамбулисти. Въпросът за медиуматизма при животните е разгледан подробно в следващото есе, предоставено ни от един дух. Неговата дълбочина и мъдрост може да се разбере от цитатите, които вече имахме възможността да ви представим. За да се оцени стойността на неговите доказателства, е необходимо да се обърне внимание на обяснението, което дава за ролята на медиума. Този сеанс се проведе в края на една дискусия по темата, в Парижкото общество за спиритични изследвания. „Днес се докоснах до въпроса за медиуматизма при животните, повдигнат и поддържан от един ваш искрено вярващ. Според свойството на аксиомата „който може да направи най-много, може да направи и най-малкото“, той смята, че ние можем да използваме птиците в контактите ни с хората. Това е, което вие във философията наричате, чисто и просто, софизъм. „Вие оживявате – казва той – инертни предмети, като маса, стол, пиано, следователно можете да оживите и вече жива материя, особено птиците.“ Е, добре, в нормалното състояние на спиритизма това не е, и не може да бъде. Първо, нека добре разгледаме фактите. Какво представлява медиумът? Той е същество, индивидуалност, служеща като точка за събиране на духовете, в която те могат по-лесно да контактуват с хората – въплътени духове. Следователно без медиум не могат да се осъществят никакви връзки, нито осезаеми, нито умствени, нито писмени, нито физически, никакви, от никакъв вид. Има един принцип, който, сигурен съм, е приет от всички спиритисти, а той гласи: подобните действат с подобните си като техни подобни. Така, кои са подобни на духовете, ако не въплътените и невъплътените духове? Нужно ли е постоянно да го повтаряме? Е, добре, пак ще го повторя. Вашият перисприт и нашият перисприт са извлечени от една среда, с една дума, са идентични. В тях способността за асимилация е повече или по-малко развита, за магнетично въздействие повече или по-малко силна, което обединява нас, духовете и въплътените, в едно цяло. И накрая това, което е най-характерно за медиумите, което е дори основно за тяхната индивидуалност, е афинитетът и в същото време особената сила на разширение, която унищожава в тях всички пречупвания и установява между тях и нас един вид поток, един вид стопяване, което улеснява връзката ни. Това е пречупването на материята, която пречи на развитието на медиуматичните способности при повечето от тези, които не са медиуми. Хората винаги са склонни към преувеличаване. Някои, тук нямам предвид материалистите, отричат съществуването на душата при животните. Други им приписват душа като нашата. Защо желаете да объркате съвършеното с несъвършеното? Не, не, бъдете убедени в следното: огънят, който оживява зверовете, дъхът, който ги кара да действат и речта им не са способности и не трябва да се смесват, да се обединяват с божествения дъх, безплътната душа, духа, който оживява човека – този цар на творенията. И така, да направим равносметка: медиуматичните факти не могат да бъдат проявени без съзнателното или несъзнателното съдействие на медиумите и те са само между въплътените, духове като нас, които ние можем да срещнем в тези, които ни служат за медиуми. Колкото до кучетата и другите животни, обучавани по различен начин, това си е ваша работа, не наша. |
