|
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА РОЛЯТА НА МЕДИУМА В КОНТАКТИТЕ С ДУХОВЕТЕ 1. Могат ли писмените или устнини контакти да произлизат от въплътеният дух на медиума? – Душата на медиума може да контактува също както душата на всеки друг, ако се радва на известна свобода. Това го доказват душите на живи хора, дошли да ви посетят, контактуващи с вас чрез писане, често без дори да сте ги повикали. Трябва да знаете, че между духовете, които сте извикали, има няколко, които са въплътени на Земята, НО ТЕ ВИ ГОВОРЯТ КАТО ДУХОВЕ, НЕ КАТО ХОРА. Защо не допуснете, че същото е възможно и с духа на медиума? 2. Обяснението на пръв поглед потвърждава мнението на тези, които вярват, че всички връзки произхождат от духа на медиума, а не от външни духове. – Те бъркат, защото го приемат безусловно. След като духът на медиума може да действа чрез себе си, защо другите да не могат да действат чрез него. 3. Как може да се разбере дали духът, който отговаря, е този на медиума или е чужд дух? – По естеството на контакта. Изучете обстоятелствата и езика и ще направите разликата. Това особено важи за състоянието на сомнамбулизъм или екстаз, когато духът на медиума се проявява, защото е по-свободен. В нормално състояние това е по-трудно. Освен това има отговори, които е невъзможно да му се припишат. Затова ви казах да изучавате и наблюдавате. 4. Тъй като духът на медиума е придобил знания в предишното си съществуване, които той е забравил под телесната си обвивка, но които помни като дух, не може ли да извлече от собствените си източници идеи, които да превъзхождат дадените му напътствия? – Това често се случва в сомнамбулично или в екстатично състояние, но дори тогава има обстоятелства, които не трябва да приемате безрезервно. Изучавайте дълго и задълбочено. 5. Контактите, установени чрез медиум, винаги ли са по-маловажни от тези, които могат да бъдат получени чрез външни духове? – Невинаги. Външният дух може да е по-нисш от този на медиума и да говори по-неразумно. Това се вижда при сомнамбулизма, където най-често се появява духът на сомнамбулиста и който все пак казва някои добри неща. 6. Духът, който контактува с медиума, директно ли предава мисълта си, или се въплътява в медиума като преводач? – Духът на медиума е преводач, тъй като той е свързан с тялото, произвеждащо речта. 7. Влияе ли духът, въплътен в медиума, на връзката с другите духове? – Да, ако той не изпитва симпатии към тях, може да промени отговорите им и да ги адаптира към своите собствени виждания, НО ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ВЛИЯЕ НА САМИТЕ ДУХОВЕ. Той е просто лош преводач. 8. Това ли е причината за предпочитанието на духовете към някои медиуми? – Тази, няма друга. Те търсят преводач, който им е най-симпатичен и най-точно предава мисълта им. Ако помежду им няма симпатия, ако духът на медиума е антагонист, носещ в себе си съпротива, става зложелателен и често неверен преводач. 9. Има ли случаи, при които духът на медиума е изцяло пасивен? – Той е пасивен, когато идеите му не се смесват с тези на външния дух, но той никога не е абсолютна нула. Съдействието му е винаги необходимо като посредник, дори когато е механичен медиум. 10. Как можем да си обясним, че понякога медиумът контактува по теми, които надхвърлят неговите знания? – Естествено, ние можем да говорим за математика с медиум, който видимо няма особени познания в тази област, но духът му често може да притежава тези знания в латентно състояние, т.е. те са притежание на флуидното същество, не на въплътеното, защото въплътеното тяло е само инструмент, който понякога е в противоречие с тези знания. Същото се отнася и за астрономията, поезията и различните езици. Както вече казахме, духовете нямат нужда да обличат мислите си, те възприемат мисълта чрез простия факт, че тя съществува. Телесните същества, напротив, приемат мисълта само когато тя е облечена в някаква форма. Докато буквата, думата, съществителното, глаголът, фразата трябва да са в определен вид, за да ги приемете дори наум, за нас не е необходимо те да имат някаква видима или осезаема форма. |
