|
6. СОМНАМБУЛИЧНИ МЕДИУМИ Сомнамбулизмът може да бъде приет като разновидност на медиуматичните способности или по-точно, те са два вида явления, които често се преплитат. Сомнамбулистът действа под влиянието на собствения си дух. Това е неговата душа, която в момент на освободеност вижда, чува и възприема извън ограниченията на сетивата. Това, което изразява, той получава от себе си. Идеите му са повече, отколкото в нормално състояние, знанията му са по-разширени, защото душата му е свободна. С една дума, той преждевременно живее като дух. Медиумът, напротив, е инструмент на чужд разум. Той е пасивен, това, което казва, не идва от него. Но духът, контактуващ с медиума, може да принадлежи на сомнамбулист. Често състоянието на освободеност на душата прави връзката по-лесна. Много сомнамбулисти виждат духовете отлично и ги описват най-подробно, също като виждащи медиуми. Те могат да говорят с тях и да предават мислите им. Казаното от тях извън кръга на собствените им познания често им е внушено от друг дух. Това е забележителен пример за двойното действие на духа на сомнамбулиста и външния дух. Един от нашите приятели познаваше 14Ї15-годишно момче, което беше сомнамбулист. Интелектът му беше среден, а образованието – крайно ограничено. По време на сомнамбулизма си то даде доказателства за изключителна прозорливост. Това изпъкваше особено при лечението на различни болести, и то при случаи, когато излекуването изглеждаше невъзможно. Един ден той имаше консултация с болен, чиято диагноза определи съвсем точно. – Това не е всичко – заявиха присъстващите. – Сега искаме да откриеш и лекарството. – Не мога – отговори им момчето. – Моят ангел-лечител не е тук. – Какъв ангел-лечител? – Този, който ми диктува. – Ако не си ти, кой тогава вижда лекарството? – Нали ви казах, че моят ангел-лечител ми ги диктува! Така при този сомнабулист неговият собствен дух открива болестта, но за откриване на лекарството му е необходима помощта на друг. Тъй като другият не е бил там, той не е можел да назове лекарството. Сам, той е просто сомнамбулист. Подпомаган от този, който нарича „ангел-лечител“, той се превръща в сомнамбулистичен медиум. Сомнамбулистичната прозрачност е способност на организма, напълно независима от извисеността, развитието и дори от моралното състояние на субекта. Сомнамбулистът е неспособен да разреши някои въпроси, ако духът му не е достатъчно напреднал. Може да говори добро или зло, истина или лъжа. Може да е повече или по-малко изтънчен според степента на извисяване на собствения си дух. Липсващото му може да бъде допълнено от чужд дух, но сомнамбулистът може да бъде асистиран от лъжлив или незначителен, или дори лош дух. Тук решаващи са моралните качества. Колкото по-добър е човек в морално отношение, толкова повече ще привлича добрите духове. |
