Имаме и друг пример за влиянието, което духовете упражняват върху хората. Бяхме пак на театър, но с друг медиум. Докато разговаряхме с един дух зрител, той ни каза: „Виждате ли онези две самотни дами в ложата? Уверявам ви, че ще ги накарам да напуснат театъра.“ И след миг беше в ложата, говорейки на двете жени. Внезапно, както се бяха потопили в сценичното действие, те се спогледаха, казаха си нещо и излязоха, за да не се върнат повече. Духът ни направи комичен жест в потвърждение, че е удържал на думата си, но не се върна, за да можем да му поискаме обяснение. Многократно сме били свидетели на подобни прояви на най-различни места – балове, концерти, в църкви, на погребения и сватби. И навсякъде сме ги намирали възбудени от лоши страсти, сеещи раздори, подстрекаващи към кавги, наслаждавайки се на смелостта си. Други, напротив, се бореха с това вредно влияние, макар че рядко се вслушваха в думите им. Способностите на виждащите медиуми могат да бъдат развивани, но най-добре е да се изчака това да стане по естествен път, без да се насилват, за да не стане някой жертва на въображението си. Когато има зародиш на тези заложби, той сам ще се прояви. Трябва да се задоволяваме с това, което Бог ни е дал, без да дирим невъзможното, защото, желаейки да получим твърде много, можем да загубим и това, което вече притежаваме. Когато казахме, че спонтанните видения са чести, нямахме предвид, че са обикновени. Колкото до виждащите медиуми, те са още по-редки и трябва да бъдем много предпазливи с този, който твърди, че притежава такива заложби. Едно от най-добрите доказателства за искреността му е точното описание на човек, когото никога не е виждал като жив. Ето един пример. Една дама често била посещавана от духа на починалия си съпруг. Веднъж при нея бил един виждащ медиум, който не познавал нито нея, нито нейното семейство. Той Ј казал: – Виждам един дух до вас. – А! – възкликнала дамата. – Това сигурно е духът на съпруга ми, който рядко ме напуска. – Не – отговорил медиумът. – Духът е на възрастна дама, прическата Ј е много странна и има бяла лента през челото. По това описание, както и по някои други детайли, вдовицата безпогрешно познала баба си, за която не се била сещала скоро. Ако медиумът е желаел да симулира, той просто е трябвало да следва мисълта на жената. Но вместо мъжа, за когото е мислела вдовицата, той е видял жена с особена прическа, за която не е знаел нищо. Този факт доказва и друго – това, което медиумът вижда, не е отражение на чужди мисли. |