|
2. ЧУВСТВЕНИ И ВПЕЧАТЛИТЕЛНИ МЕДИУМИ Хората, способни да усетят присъствието на духовете по някакви смътни телесни признаци, които не могат да обяснят, спадат към тази категория. Чувствителността е основно качество, необходимо за развитието на всички останали. За медиумите тя е по-скоро необходимост. Различава се от обикновената физическа или нервна чувствителност и не трябва да бъде бъркана с тях. Защото има хора с изключително здрави нерви, които усещат духовете в различна степен, а има и много раздразнителни, които не усещат нищо. Тази способност медиумът може сам да развие до такава степен, че не само да усеща духовете, не само да различава добрите от лошите, но дори да разграничава тяхната индивидуалност. 3. ЧУВАЩИ МЕДИУМИ Те чуват гласовете на духовете. Както вече казахме, когато говорехме за пневматографията, понякога това е вътрешен глас, звучащ в душата, друг път е външен глас, ясен и отчетлив като на жив човек. Един чуващ медиум може да завърже разговор с духовете. Когато контактува известно време с определен дух, той може да познае и неговия характер. Човек, непритежаващ тази способност, може да контактува с духовете, използвайки чуващия медиум като преводач. Тази дарба е много приятна, когато медиумът чува добри духове или тези духове, които е повикал, но далеч не е същото, когато някой зъл дух върви след него, карайки го да чува какви ли не неприятни неща. В такива случаи е необходимо да се отървем от него. Как да стане това, ще научите в главата за маниите. 4. ГОВОРЕЩИ МЕДИУМИ Чуващите медиуми, предаващи само това, което чуват, не са точно ГОВОРЕЩИ. Последните много често не чуват нищо. При тях духовете въздействат на органите на речта по същия начин, по който въздействат на ръката на пишещия медиум. Духът, желаещ контакт, въздейства върху този орган, който счита за най-податлив. Говорещите медиуми обикновено не съзнават това, което говорят, и затова често казват неща, които са далеч извън нивото на собствените им знания и идеи. Въпреки че са напълно будни и в нормално състояние, те рядко запазват спомен за това, което са говорили. С една дума, тяхната реч е инструмент за нуждите на духовете. 5. ВИЖДАЩИ МЕДИУМИ Те могат да виждат духовете. Някои могат да го правят в нормално състояние – тогава са в пълно съзнание и запазват спомени за видяното. Други могат да виждат само в сомнамбулично състояние или на границата на това състояние. Тази възможност рядко е постоянна. Почти винаги тя е моментна и преминава кризисно. Възможността да се виждат духове насън, макар и сходна с медиуматичните способности, не се причислява към тях. Медиумът мисли, че вижда с очите си, но в действителност вижда с душата си. По тази причина сляп човек може да вижда духовете също така добре, както и зрящ. Последното ни дава повод да се поинтересуваме дали тази способност се среща по-често при слепи хора. Духовете, които са били слепи през земния си живот, споменават, че тогава са имали възприятия за някои предмети и че не са били потопени в черна неизвестност. Трябва да правим разлика между инцидентните и спонтанните видения и способностите на виждащите медиуми. Инцидентните видения обикновено са постоянни в момента на смъртта на хора, които обичаме или познаваме, и ни предупреждават, че те не са вече между живите. Има редица подобни примери, без да се смятат виденията по време на сън. При спонтанните видения става дума за приятели, които макар и умрели, се появяват, за да ни предупредят за някаква опасност, да ни дадат съвет или да ни помолят за услуга. Услугата обикновено се състои в това да довършим нещо, което те не са успели приживе, или да им помогнем с молитви. Тези видения са изолирани явления и не представляват способност да виждаме духове. Тя се изразява в това да виждаме, ако не постоянно, най-малкото често някой дух, дори и този на непознат човек. Това е характерно само за виждащите медиуми. Между тях има и такива, които могат да виждат само повиканите от тях и да ги опишат с най-малки подробности, включително облеклото им, жестовете им, израза на лицето им и т.н. При другите тази способност е по-обща – те могат да видят кога духовете идват и си отиват, т.е. виждат действията им. Една вечер бяхме на опера и гледахме „Оберон“ заедно с един виждащ медиум. По редовете имаше много свободни места, които се оказаха окупирани от духове. Някои от тях отиваха близо до зрителите и се вслушваха в разменяните от тях думи. Други се бяха качили на сцената. Зад певците няколко весели духа се забавляваха, имитирайки жестовете и мимиките им. Други, по-сериозни, се стараеха да вдъхнат енергия на артистите. Един от тях постоянно стоеше край една от главните изпълнителки и за нас изглеждаше като малка светлинка. След падането на завесата го извикахме. Той се обиди на нашите забележки. „Аз не съм това, което си мислите. Аз съм неин водач и духовен закрилник и съм длъжен да я упътвам.“ След кратък сериозен разговор той ни напусна, казвайки ни: „Сбогом! Тя си тръгва. Трябва да бдя над нея.“ После извикахме духа на Вебер, автора на операта, и го попитахме какво мисли за изпълнението на творбата си. „Не е толкова лошо, но е много кротко. Певците пеят – това е всичко! Няма вдъхновение. Почакайте! Ще се опитам да им дам малко от свещения пламък.“ И ние видяхме как се качва на сцената и литва над артистите. Някакъв полъх се разнесе от него и усетихме силен прилив на енергия в гласовете и действията им. |
