|
ГЛАВА ДЕВЕТА МЕСТА, ОБИТАВАНИ ОТ ДУХОВЕ Честите спонтанни появи и упоритостта на някои духове са станали причина някои места да се приемат като техни свърталища. Следващите отговори са на въпроси по тази тема: 1. Дали духовете се привързват към хора, или могат да се привързват и към предмети? – Това зависи от тяхната извисеност. Някои духове могат да бъдат привързани към земни предмети, например скъперниците, които са скрили своите съкровища и които не могат да се дематериализират изцяло, продължават да бдят над тях и да ги пазят. 2. А скитащите духове предпочитат ли определени места? – Принципът е същият. Духовете, които не са били дълго на Земята, отиват там, където са намерили нещо, което обичат. Те са привлечени повече от хората, отколкото от материални предмети. Все пак могат за известно време да се привържат към определени места. Но това обикновено са нисши духове. 3. Ако духовете са привързани към определено място, това може ли да се счита за доказателство, че те са лоши? – Естествено, не. Духът може да се е извисил до определена степен, все пак не може да е само лош. Нима не е същото и при хората? 4. Има ли твърдението, че духовете предпочитат руините, някакво основание? – Не. Духовете отиват на тези места, както и на всички останали. Въображението е поставило акцента върху тези места и им е приписало присъствие, което най-често е природно явление. Не сте ли се стряскали много пъти от сянката на дърво, от писъка на животно или от полъха на вятъра, мислейки ги за призраци? Духовете обичат човешкото присъствие, затова предпочитат обитаваните места. 5. Все пак от това, което знаем за разликата в характерите между духовете, не се ли намират между тях мизантропи, предпочитащи самотата? – Нима не отговорих вече на този въпрос? Аз казах, че могат да отидат на пусти места, както навсякъде другаде, и е съвсем очевидно, че този, който отива там, го прави, защото му е приятно, но това не е причина да смятате руините за техни любими места. Духовете са много повече в градовете и в замъците, отколкото в горските дебри. 6. Народните поверия обикновено се основават на истината и може би те са източникът на тези твърдения? – Основани върху истината са проявите на духовете, в които човекът е вярвал през всички времена по инстинкт, но както вече казах, видът на тези тъжни места насърчава въображението и естествено ги свързва със същества от свръхестествен произход. Тези суеверия са запазени от поезията и фантастичните истории, с които приспиват децата. 7. Имат ли духовете, които се събират заедно, определени дни и часове за това? – Не, дните и часовете принадлежат на времето, което е нужно на хората, на телесния живот. Духовете нямат нужда от него и то не ги вълнува. 8. Откъде произхожда твърдението, че духовете предпочитат да се появяват през нощта? – Това е внушено от тъмнината и тишината. Всички тези вярвания са суеверия, които спиритизмът отхвърля. Повярвайте, че появяването в полунощ се среща най-вече в приказките. Ако е така, защо някои духове обявяват пристигането си и проявите си за този час, и за някои дни, например петък? – Това са духове, които се възползват от лековерието на хората и се забавляват с него. По същата причина някои се представят за дявола или се наричат със сатанински имена. Покажете им, че не им вярвате, и те няма да дойдат пак. 9. Предпочитат ли духовете да се появяват край гроба, в който лежи тялото им? – Тялото е само дреха, те нямат повече грижа за него. Само спомените за скъпите им хора имат стойност за тях. Молитвите могат ли да ги привлекат към техните гробове? – Молитвата е призив, който привлича духовете, както добре знаете. Тя има огромно въздействие, ако е пламенна и искрена. Около почитания гроб мисълта е по-концентрирана. Съхраняването на спомените е свидетелство за чувствата, изпитвани към умрелия. Духовете са много чувствителни към такива неща. Винаги мисълта въздейства на духа, не материалният предмет. Предметите имат по-голямо влияние върху този, който се моли, приковавайки вниманието му, отколкото върху духа. |
