|
ЗАБЕЛЕЖКА: Очевидно е, че тук думата „поява“ трябва да бъде разбирана в смисъл на имитация. Истинската кутия не е била там. Духът само е представил нейното изображение. Опитът ни учи да не приемаме буквално някои изображения, представяни ни от духовете. Интерпретирайки ги според нашите виждания, можем да допуснем сериозни грешки. Затова трябва задълбочено да изследваме значението на думите им всеки път, когато има и най-малка неяснота или двусмисленост. Без гореизложеното обяснение думата поява, постоянно употребявана в подобни случаи, може да бъде погрешно изтълкувана. 4. Може ли инертната материя да бъде дублирана? Има ли в невидимия свят съществена материя, която да приеме формата на предмета? С една дума, имат ли тези предмети своите нематериални дубликати, както хората имат своите духове? – Духът винаги има повече елементи, разпръснати навсякъде из вашата атмосфера, сила, за която вие изобщо не подозирате. Той може, ако пожелае, да събере тези елементи, давайки им вида, който е замислил. ЗАБЕЛЕЖКА: Този въпрос, както може да бъде видяно, е тълкуване на нашите мисли. Ако отговорите са, както твърдят някои, отражение на мисълта, ние трябва да приемем потвърждението на нашата теория, вместо на противната. 5. Задавам отново въпроса по категоричен начин, за да избегнем всяка двусмисленост. Дрехите, които духовете носят, представляват ли НЕЩО? – Струва ми се, че предишният ми отговор решава този въпрос. Не знаете ли, че периспритът сам по себе си е НЕЩО? От това обяснение излиза, че въздушната материя може да претърпи трансформация по волята на духа. Така например, духът например не е намерил кутията готова, а я е направил в момента, в който е имал нужда от нея, чрез въздействието на волята си и я е разпаднал в мига, в който вече не му е била необходима. Така трябва да е и с останалите предмети, като дрехи, бижута и други. – Очевидно е така. 6. Кутията е била съвсем видима за дамата, би ли могъл духът да я направи и осезаема за нея? – Да. Ако се беше случило така, че да я вземе в ръце, щеше ли да повярва, че е истинска? – Да. Ако я беше отворила, вероятно би намерила вътре енфие. Ако го беше опитала, то щеше ли да предизвика кихане? – Да. Духът, в такъв случай, може да дава не само формата, но и специфичните свойства? – Ако желае. Само по силата на този принцип мога да отговоря утвърдително на предишния ви въпрос. Вие желаете доказателства за силното въздействие, което духът упражнява върху материята, и сте далече от истината, както ви казах. 7. Да предположим, че е решил да направи отровно вещество и човекът го погълне. Ще се отрови ли? – Би могъл да постъпи така, но няма да го направи – това няма да му бъде разрешено. Би ли могъл да направи лекарствена субстанция, подходяща за случая, и правено ли е това някога? – Да, много често. 8. Тогава той би могъл да направи и хранителни вещества, примерно плодове или някакво ядене. Би ли могъл човек да яде от тях и би ли могъл да се нахрани с тях? – Да, да. Но не се опитвайте упорито да разберете това, което не е толкова лесно за разбиране. Нима не знаете, че въздухът съдържа водни изпарения? Кондензирайте ги, върнете ги към нормалното им състояние, освободете ги от горещината и тези неосезаеми и невидими молекули ще се превърнат в солидно, много солидно тяло и много други вещества, от които вашите химици извличат още по-смайващи неща. Само духовете притежават инструменти по-съвършени от вашите – по волята и с разрешението на Бога. 9. Могат ли предметите, станали по волята на духа осезаеми, да останат постоянни и стабилни и да се използват? – Би могло, но не е правено. Това е извън законите. 10. Всички духове ли притежават свойствата да превръщат предметите в осезаеми? – Естествено е висшите духове да могат по-лесно да получават такъв резултат. Нисшите биха могли да имат тази власт. 11. Духът винаги ли знае как произвежда своите дрехи или другите предмети, които прави видими? – Не, той често участва в оформянето им инстинктивно, не разбирайки какво прави, ако не е предварително посветен за това. 12. Ако духът може да изтегля от всемирния елемент материалите за тези неща, давайки им заедно с техните свойства и временна реалност, той би ли могъл да тегли от него, когато му е необходим за писане, следователно това ни дава ключа към феномена на директното писане. – Стигнахме най-после. ЗАБЕЛЕЖКА: Наистина стигнахме, стремейки се с предишните въпроси. Отговорът доказва, че духът чете нашите мисли. |
