|
ГЛАВА ОСМА ЛАБОРАТОРИЯ НА НЕВИДИМИЯ СВЯТ Облекло на духовете.– Спонтанно образуване на осезаеми предмети. – Модификации на свойствата на материята. – Магнетични лечебни действия Казахме, че духовете се представят облечени в обикновено облекло или в нещо като туники. Туниките изглежда са основното облекло в света на духовете. Нека се запитаме откъде намират дрехи точно като тези, които са носили като живи, заедно с всички аксесоари към тях? Не са взели тези неща със себе си, тъй като истинските вещи са пред очите ни. Откъде тогава се появява това облекло в другия свят? Този въпрос е задаван много често и предимно от любопитство. Въпреки това той потвърждава принцип с много голяма важност. За неговото обяснение трябва да тръгнем по пътя на основния закон, който намира своето приложение в нашия телесен свят. Костюмът може да се приеме като част от индивидуалността, но не точно така стоят нещата с аксесоарите, например с кутията за енфие в случая със споменатата дама. Нека отбележим, че този предмет не е собственост на мъртъв, а на жив човек, и че този джентълмен като жив човек има абсолютно същата кутия. Откъде тогава духът е намерил своята? Можем да приведем безброй подобни примери, когато духове на умрели или живи хора са се появявали с подобни предмети, като бастуни, оръжия, лули, фенери, книги и други. Идва ни мисълта, че инертните тела притежават свои нематериални двойници в невидимия свят, че кондензираната материя, оформяща тези предмети, може да има много специфично участие, убягнало от нашите сетива. Тази теория не е съвсем неправдоподобна, но и не може да обясни причините за всичко това. До този момент съществуваше само въпросът за виденията. Вече видяхме, ме периспритът може да приема някои свойства на материята и да става осезаем, но тази осезаемост е мигновена и солидното тяло изчезва като сянка. Това е крайно необичайно явление, но далеч не е производство на солидна, запазваща се материя, което е доказано от редица автентични факти и особено от директното писане, за което ще говорим подробно в специална глава. Все пак, тъй като този феномен е непосредствено свързан с предмета, стоящ пред нас, и е едно от неговите най-творчески приложения, ще предвидим начина, по който стига до нас. Директното писане, или пневматографията, е това, което се получава спонтанно, без участието на ръката на медиума или на молива. Достатъчно е да вземем един лист бяла хартия и да го затворим в някое чекмедже или дори да го оставим на масата и ако условията са благоприятни, след определен период от време по листа могат да бъдат намерени различни знаци, думи, фрази, дори беседи, най-често изписани с оловносиво вещество, в някои случаи с червен молив, понякога с обикновено или печатарско мастило. Това е случката в цялата Ј простота и макар и не твърде обичайна, тя не е и твърде рядка, защото има хора, които го получават много лесно. Ако заедно с хартията бъде оставен и молив, би могло да се предположи, че духът е използвал именно него, но тъй като хартията е оставена сама, очевидно е, че писането е осъществено с отложена материя. Откъде духът получава тази материя? Същият въпрос се отнася и за кутията с енфие, което вече споменахме. Духът на свети Луи ни даде обясненията в следните отговори: 1. Забелязахме случай на видение на жив човек. Духът е имал кутия с енфие и е смъркал от нея. Опитвал ли е усещането от употребата на енфие? – Не. 2. Кутията е била двойник на тази, която е използвал човекът и която е била в дома му. Каква е тогава тази в ръцете на духа? – Видение. За да бъде всичко максимално близо до реалността и да не бъде прието видението като халюцинация на болната жена. 3. Казахте, че е видение, но едно видение не е реалност, то е като оптическа измама. Бихме искали да узнаем дали тази кутия е била само нереална картина, или е представлявала нещо материално. – Обикновено това се дължи на помощта на този материален елемент, до който периспритът може да създава появата на дрехите, които духът е носил като жив. |
