|
Тацит споменава подобен факт. През месеците, в които Веспасиан изчаквал в Александрия стихването на пролетните ветрове и успокояването на морето, се случили няколко чудеса, показващи благоразположението на небесата и интереса, който боговете проявявали към него. Тези чудеса усилили желанието на Веспасиан да посети Светите Божии места, за да се допита за бъдещето на империята. Заповядал да не пускат никого в храма и влязъл вътре. Точно когато очаквал прозрението, видял зад себе си един от върховните египтяни, наричан Безилайд, който преди няколко дни болен заминал от Александрия. Веспасиан попитал свещениците дали Безилайд е идвал този ден в храма и разпитал минувачите дали е бил виждан в града. Най-после изпратил няколко ездачи, за да се увери, че в този момент Безилайд е на осемдесет километра от града. Когато се уверил, приел без съмнение видението за свръхестествено и името на Безилайд станало за него предсказание. (Тацит, Истории, кн. IV, гл. 81, 82.) Следователно виденият на две различни места едновременно, има две различни тела, но само едно от тях е истинско, другото е само видение. Можем да кажем, че първото е органичният живот, а второто – душевният. При събуждане двете тела се обединяват и душевният живот се завръща в тялото. Истинското тяло не може да умре, ако другото остане видимо – появата на смъртта винаги извиква духа в тялото. По същите причини видимото тяло не може да бъде убито, защото не е органично, не се състои от плът и кости. То може да изчезне, когато някой пожелае да го убие. Минаваме към втория феномен – ТРАНСФИГУРАЦИЯТА. Той се изразява в смяната на вида на тялото. В тази връзка ще споменем една случка, за чиято автентичност имаме пълни гаранции. В предградията на Сент Етиен, в периода 1858–1859 г., едно петнадесетгодишно момиче се радвало на възможността да се трансфигурира, или по-просто казано да приема в даден момент вида на който и да е умрял вече човек. Илюзията била толкова пълна, че хората предполагали, че контактуват с истинския човек. Толкова била пълна приликата на чертите, израза, звука на гласа и дори речта. Феноменът бил повтарян стотици пъти, волята на момичето нямала никакво значение. Няколко пъти тя приемала образа на брат си, починал преди няколко години. Тя добила не само лицето му, но и височината и размерите на тялото му. Местният лекар бил многократен свидетел на тези странни явления и желаейки да се убеди, че това не е илюзия, направил следния експеримент, информацията за който получихме от него, от бащата на момичето и от няколко други, честни, заслужаващи доверие очевидци. Той предложил да я претегли в нормалното Ј състояние. След трансфигурацията, когато тя приела образа на брат си, по-стар от нея с 20 години и много по-едър и силен, отново я претеглил и установил, че теглото Ј се е увеличило почти двойно. Експериментът е убедителен и е невъзможно да се приеме видението за проста оптическа измама. Нека се опитаме да обясним този факт, който понякога е наричан чудо, и който ние наричаме обикновено явление. Трансфигурацията в някои случаи може да бъде причинена от мускулни контракции, придаващи на лицето съвсем различно изражение, превръщайки го в лицето на непознат човек. Често сме забелязвали това при сомнамбулистите, но там тази трансформация не е така основна. Жената може да се превръща в млада или стара, в красива или грозна, но тя винаги си е жена и теглото Ј нито нараства, нито намалява. В случая, който разглеждаме, очевидно става дума за нещо различно. Теорията за перисприта ще ни изведе на правилния път. Признато е, че духът може да дава всякаква външност на своя перисприт. Чрез промяна на молекулното разположение той може да му придаде видимост, осезаемост и следователно НЕПРОЗРАЧНОСТ. Така периспритът на жив човек, изолиран от тялото, може да претърпи същите промени. Промяната на състоянието е резултат от комбинацията на флуидите. Представете си сега перисприта на жив човек, неизолиран и обкръжаващ тялото като парообразна обвивка. В това състояние той може да претърпи същите изменения, както когато е изолиран. Ако той изгуби своята прозрачност, тялото може да изчезне, да стане невидимо и отстъпвайки, да се потопи в мъгла. Може дори да промени вида си, ставайки блестящо, ако такава е волята или силата на духа. Друг дух, комбинирайки собствения си флуид с първия, може да замени изчезналото по такъв начин, че реалното тяло да изчезне под външна флуидна обвивка, променяща се по волята на духа. Такива видения са причината за странния и рядък феномен, наричан трансфигурация. Колкото до разликата в теглото, това може да се обясни по същия начин, както с инертните тела. Вътрешното тегло на тялото не се променя, защото количеството на материята не се увеличава, то е под влиянието на външен фактор, който може да увеличи или намали относителното тегло, както вече обяснихме. Така е възможно, ако трансфигурацията е приела вида на малко дете, тялото да бъде пропорционално намалено. Можем да си представим, че тялото може да приеме форма по-голяма или сходна с неговата, но как ще приеме по-малка, например на малко дете, както вече казахме? Няма ли в такъв случай истинското тяло да превиши видимото? Но ние не сме казали, че може да бъде получен такъв резултат, просто пожелахме да покажем, връщайки се към теорията за точното тегло, че видимото тегло може да намалее. Колкото до самото явление, ние нито потвърждаваме, нито отричаме възможността му, но в споменатия случай незадоволителното обяснение не може да отрече явлението. Не трябва да забравяме, че сме в началото на науката, че тя далеч не е казала последната си дума по тази точка, както и по много други. Остава да поговорим за самотния феномен на пораждането, който колкото и изключителен да изглежда на пръв поглед, не е по-свръхестествен от другите. Но тъй като е обяснен в „Преглед на духовете“ (февр. 1859 г.), считаме за излишно възпроизвеждането на подробностите тук. Ще кажем само, че той е вариант на осезаемите видения и се състои в способността на някои духове мигновено да приемат вида на живи хора, създавайки пълна илюзия. |
