|
Тук имаме друг по-характерен факт и ни е любопитно да видим как ще бъде обяснен с игра на въображението. Джентълмен, живеещ в провинцията, упорито отказвал да се ожени, независимо от настояванията на роднините му. Те постоянно му препоръчвали една дама, която той не бил и виждал, живееща в съседния град. Един ден той бил изумен, като открил в стаята си присъствието на младо момиче, облечено в бяло и с цветен венец на главата. Тя му казала, че е сгодена и му подала ръката си. Той я взел в своята и видял върху нея пръстен. След няколко секунди тя изчезнала. Изненадан от видението, сигурен, че е съвсем буден, той разпитал дали някой е идвал при него през деня, но всички му казвали, че никой не го е посещавал. След една година, отстъпвайки пред молбите на роднините си, той решил да отиде и да види тази, която му препоръчвали. Пристигането му в нейния град съвпаднало с великденските празници. Завръщайки се от процесията, едно от първите лица, които видял, било това на девойката, облечена по същия начин, както преди година, когато го посетила в стаята му. Той загубил дар слово, а девойката извикала и припаднала. Идвайки на себе си, тя казала, че вече е виждала джентълмена на същия ден през миналата година. Двамата се оженили. Това се случило през 1835 година. До този момент те изобщо не се били интересували от съществуването на душата, нещо повече – и двамата били изключителни позитивисти и е абсурдно да са станали жертва на въображението си. Би могло да се каже, че съзнанието и на двамата е било заето с мисълта за евентуален брачен съюз и че тази ангажираност ги е довела до халюцинации, но не трябва да забравяме, че бъдещият съпруг бил толкова незаинтересован, та чакал цяла година преди да посети избраницата си. Дори да приемем тази хипотеза, остава да бъде обяснено двойното видение, съвпадението на костюма с деня на празника и физическото разпознаване между хора, които никога не са се виждали – обстоятелства, които не могат да бъдат плод на въображението. Преди да продължим нататък, веднага ще отговорим на въпроса, който не беше зададен, а той е: как може да живее тялото, докато душата отсъства. Можем да отговорим, че тялото може да живее органичен живот, независим от наличието на духа, и доказателство е животът на растенията, които съществуват, без да имат дух. Ще добавим, че през живота духът не е напълно отделен от тялото. Духовете, според някои виждащи медиуми, се различават от духа на живия човек по ореола около тялото си, явление, което никога не се получава, ако тялото не е мъртво и не е настъпило пълното разделение. Така тялото никога не умира по време на отсъствието на духа и никога не може да се случи духът при завръщането си да намери вратата затворена, както твърдят някои романисти в приказните си истории. Да се върнем на нашата тема. Духът на жив човек, изолиран от тялото, може да се явява по същия начин, по който може да го направи и духът на мъртъв човек, и да изглежда напълно реален. Освен това, по същите причини, които изтъкнахме, той може да придобие моментна осезаемост. Това явление се нарича биматериалност и подхранва историите за раздвоения човек или за личности, които могат да се появяват на две различни места едновременно. Тук ще приведем два примера, взети не от народните предания, а от Еклезиаста. Свети Алфонс от Лигуори е бил канонизиран, тъй като се е появил на две различни места едновременно, а това е било обявено за чудо. Свети Антоан от Падуа бил в Испания и по времето, през което проповядвал, баща му в Падуа бил подложен на мъчения, по обвинение в убийство. В този миг се появил свети Антоан, който доказал невинността на баща си, посочвайки истинския убиец. Било е доказано, че свети Антоан не е напускал Испания. Свети Алфонс, извикан и разпитан от нас, ни разказа следното за тази случка: 1. Можете ли да ни дадете обяснение на този феномен? – Да. Когато човек е напълно дематериализиран чрез своята добродетел, когато той е издигнал душата си до Бога, може да се появява на две места едновременно, както в този случай. Въплътеният дух, чувствайки, че тялото заспива, може да помоли Бога да го пренесе някъде. Духът му, или душата му, както я наричате вие, напуска тялото, следвана от част от своя перисприт, оставяйки непречистената материя в състояние, граничещо със смъртта. Казах ГРАНИЧЕЩО със смъртта, защото тялото остава свързано с перисприта и с душата и тази връзка не може да бъде прекъсната. В такива случаи тялото може да се появява на желаното място. Вярваме, че това е, което желаете да узнаете. 2. Това не ни дава обяснение за видимостта и осезаемостта на перисприта. – Духът, чувствайки се освободен от материята, може според степента си на извисеност да направи материята осезаема. 3. Необходим ли е сънят на тялото, за да може духът да се появи на други места? – Душата може да се отделя, когато почувства, че трябва да бъде на друго място. Може да се случи и когато тялото е будно, макар и много рядко. Тогава тялото не е в съвсем нормално състояние – винаги е в известна степен екзалтирано. 4. Какво би се случило със спящ човек, докато духът му е другаде, ако внезапно се събуди? – Това не може да се случи, защото, ако има намерение да се събуди, духът веднага се връща в тялото, предугаждайки намерението му, защото може да чете мислите. Същото обяснение ни бе дадено няколко пъти от духове и на живи, и на умрели хора. |
