|
1. Виденията винаги ли са истински, нямат ли понякога свойствата на халюцинация? Когато видим в сънищата си дяволът например или други фантастични неща, това не е ли продукт на въображението? – Да, понякога, когато хората са впечатлени от това, което са чели или слушали за дявола, те го запомнят и виждат несъществуващи неща. Но ще кажем също така, че духът със своята полуматериална обвивка може да приема каквито си форми пожелае. Лъжливите духове понякога се появяват с рога или лапи, също както добрите се появяват понякога с крила. 2. Можем ли да причислим към виденията фигурите или другите картини, които се появяват пред нас в полусън или просто когато очите ни са затворени? – Когато усещанията се притъпят, духът е свободен и може да види, независимо далеч или наблизо това, което не може да види с очи. Тези картини много често са видения, но те могат също така да бъдат продукт на внушението, което гледката на някой обект е оставила. Свободният дух вижда тогава в собствения си мозък тези отпечатъци, фиксирани там като върху фотолента. Тяхното разнообразие и преливащите им форми, странни и бегли, почти незабавно се заличават, независимо от усилията да ги задържим. По същата причина се появяват някои фантастични видения, нямащи нищо общо с действителността, често получени в болезнено състояние. Ясно е, че спомените са резултат от впечатленията, складирани в мозъка, но по какъв начин се объркват заедно в тези картини, толкова различни, толкова многобройни? Това е неразгадаема тайна, но не по-странна от звуковите вълни, пресичащи се във въздуха и оставащи съвсем отделни и ясни въпреки това. В здрав и добре организиран мозък тези отпечатъци са ясни и точни. В по-неблагоприятни условия те изчезват и се объркват, оттам и загубата на спомени или объркването на образи. Тези прояви няма да бъдат считани за толкова особени, ако бъде обяснено, както във френологията, специалното предназначение на всяка част и дори на всяко влакно на мозъка. Картините, стигащи до мозъка през очите, оставят там отпечатък, който води до запаметяването, но това не е само дело на паметта. В свободно състояние душата вижда в мозъка, намира отново картините, особено тези, които са разположени дълбоко, според състоянието му. Така тя открива впечатления от сцени религиозни, нечестиви, драматични, светски, фигури на странни животни, живели в друга епоха и видени чрез рисунки или приказки. Душата наистина вижда, но вижда само картина, отпечатана в мозъка. В нормално състояние тези картини са кратки и ефимерни, защото всички части на мозъка действат свободно. В болестно състояние обаче мозъкът е винаги повече или по-малко омаломощен и равновесието между отделните органи е нарушено. Някои запазват активността си, докато други в известна степен се парализират. Оттам и присъствието на картини, които в нормално състояние не получават образ поради натовареността на външния живот. Това е истинска халюцинация и първопричина за определени идеи. Както може да бъде видяно, обяснихме причината за тази аномалия чрез добре познатия и напълно физиологичен закон – този за мозъчните впечатления. Но ние винаги сме длъжни да споменем душата, и ако материалистите още не са дали задоволително обяснение на това явление, то е, защото отричат нейното съществуване. Така те могат да обявят нашето обяснение за невалидно, защото се основава на спорен принцип. Спорен за кого? За тях – да, но този принцип е приет от огромно множество хора от съществуването на земята и отрицанието на някои не може да бъде закон. Добро ли е нашето обяснение? Даваме го, което е най-лошото, поради липса на друго и ако желаете, като хипотеза, докато очакваме друга по-добра. Дори да е така, това отнася ли се към всички случаи на видения? Разбира се, не, и ние предизвикваме всички физиолози да дадат друго обяснение от тяхна гледна точка, което би решило всичко. Защото, когато те произнасят тези кабалистични думи за свръхвъзбуда и екзалтация, не казват нищо. И ако всички теории за обяснението на халюцинациите не са достатъчни, би трябвало да помислим, че има нещо друго освен халюцинации. |
