|
В нормално състояние периспритът е невидим, но той може да се комбинира с други флуиди, за които знаем, че съществуват, макар и невидими. Можем да кажем също, че тези или някои други флуиди могат да претърпяват модификации, позволяващи им да станат видими. Чрез някакъв вид кондензация или промяна на молекулното разположение те могат да се появят пред нас в парообразна форма. Кондензацията (думата не трябва да бъде приемана в буквалното Ј значение, използваме я поради липса на друга и за сравнение), както казахме, може да бъде и такава, че периспритът да приеме свойствата на солидно и осезаемо тяло, но той може във всеки момент да възвърне безплътното си състояние. Можем да разберем това, като си припомним как изпарението може да се превърне в мъгла, после в течност, после в твърдо тяло и обратно. Тези метаморфози на перисприта са резултат от желанието на духа и нямат външни физически причини, както при нашите газове. Когато духът се появява пред нас, той поставя перисприта в необходимото състояние. Но за това му е необходима и комбинацията на перисприта с флуида на медиума. Тази комбинация невинаги е възможна, което обяснява защо невинаги духовете могат да стават видими. Не е достатъчно духът да желае да бъде видян, не е достатъчно човекът да желае да го види, необходимо е двата флуида да могат да се комбинират, т.е. между тях да има някакъв афинитет. Може би емисията на човешкия флуид е недостатъчно изобилна, за да произведе трансформацията на перисприта, а може би са необходими и други неизвестни за нас обстоятелства. Необходимо е също така духът да има разрешение да стане видим, което невинаги получава или получава само при определени условия, по причини, които невинаги можем да разберем. Друго качество на перисприта, отнасящо се до безплътната му природа, е възможността му да прониква през материални прегради. Материята не е пречка, той минава през нея, също както светлината минава през прозрачните тела. По тази причина не можем да оставим духовете навън. Те могат да посетят затворника в килията му със същата лекота, с която могат да отидат и при човек в открито поле. Виденията в будно състояние не са нито редки, нито нови. Те са се случвали през всички епохи. Историята споменава за много от тях, но без да се връщаме толкова назад, и в наши дни много хора са имали случаи да ги видят, като на пръв поглед са приемали, че имат халюцинации. Искаме да добавим обяснението на някои оптически ефекти, които са причина за създаването на отделната система за кълбовидните духове. Въздухът невинаги притежава абсолютна прозрачност и при определени условия, например при силна горещина, потоците от газообразни молекули стават видими. Някои хора приемат това за множество духове, движещи се в пространството. Само споменаването на това предположение е достатъчно да го отхвърлим, но има и други видове илюзии, не по-малко абсурдни, за които също е добре да бъдем предупредени. Воднистата течност между кристалина и ретината на окото е съвкупност от непрозрачни тела, следващи движението на течността, в която се намират. При определени условия те изглеждат като малки кръгчета, с диаметър от един до десет милиметра, които виждаме да плуват пред очите ни. Има хора, които приемат тези кръгчета за духове, придружаващи ги навсякъде, и техният ентусиазъм приема за фигури сенките от иризацията, което е толкова разумно, колкото да приемем, че виждаме фигура на Луната. Простото обяснение, дадено на тези хора, би ги върнало към действителността. Според тези хора, тези кръгчета или медальони не само ги придружават, но и следват всички техни движения, отивайки нагоре, надолу, наляво или надясно, или спират според движението на главата. Това не е учудващо, тъй като мястото на действието е очното кълбо и те просто следват неговото движение. Ако ги приемем за духове, трябва да допуснем, че те се ограничават в прекалено механични движения, неприсъщи на свободни и разумни същества. Това е нещо абсолютно несъвместимо с нашата представа за висшите духове. Някои приемат черните петна, които понякога виждат, за лоши духове. Тези петна, също както и кръгчетата, са в едно постоянно вълнообразно движение, което не променя ъгъла си, и непостоянното следване на линията на зрението може да ни накара да ги приемем за илюзия. Обяснението е много просто. Непрозрачните точки във воднистата течност, главна причина за явлението, са тъй да се каже закачени и винаги с тенденция да се откачат. Издигайки се нагоре, те просто следват движението на окото, но след като стигнат до определено положение, ако окото е спряло, те се спускат от само себе си. Подвижността им е изключителна. Едно незабележимо движение на окото е достатъчно да сменят посоката и да прекосят бързо целия спектър в пространството, където е получен образът. Това не доказва нищо, тъй като образ, получен вследствие на спонтанно и разумно движение, може да бъде просто оптически или физиологически феномен. Същото е с и искрите, получени при свиване на очните мускули. Подобни илюзии могат да бъдат само плод на непълни наблюдения. Който изучи сериозно природата на духовете с всички практически възможности, които дава науката, ще разбере колко детински са тези твърдения. |
