|
ТЕОРЕТИЧНО ЕСЕ ЗА ВИДЕНИЯТА Най-обикновените визуални прояви са виденията по време на сън. Ще обобщим всичко, казвайки, че те могат да бъдат виденията на неща присъстващи и отсъстващи, ретроспективни видения и в някои специални случаи – видения за бъдещето. Често те представляват алегорични картини, с които духовете ни дават полезни предупреждения или спасителни съвети, ако са добри, или ни въвеждат в заблуждение, ако са нисши духове. Следващата теория е посветена на сънищата, както и на всички случаи на видения. Смятаме, че ще обидим добрите чувства на нашите читатели, ако седнем да опровергаваме всички безсмислици, които обикновено наричат „тълкуване“ на сънищата. Виденията обикновено се представят в будно състояние, под газообразна и прозрачна форма, понякога смътна. В някои случаи първо се появява бяла светлина, очертаваща контурите. В други случаи формите са отлично изразени и могат да се различат най-дребните подробности. Обноските и видът на духа са същите, каквито са били и приживе. Можейки да приема всякаква външност, духът най-често се представя под тази, под която би бил разпознат най-лесно, ако това е неговото желание. Така, въпреки че като дух той не притежава никакви телесни недъзи, може да се появи като осакатен, куц, гърбав, ранен, белязан. Обикновено по този начин той удостоверява самоличността си. Например духът на Езоп винаги когато го повикат, се явява като грозен и гърбав, облечен в съответните дрехи. Забележително е, че докато по-незначителните органи не се различават много ясно, главата, торсът, ръцете, дланите са винаги отлично изразени. Понякога духовете могат да бъдат видени да ходят, плъзгайки се като сенки. Костюмът обикновено представлява плат, наметнат като тога, завършващ с дълги, меки гънки. Косата понякога е на едри, бухнали къдри. Появата на духа е лишена от земната суета. Духовете, които искат да бъдат разпознати, обикновено обличат дрехите от последната част на живота си. Често те се появяват с атрибутите на своето извисяване като крила или ореол, с които могат да бъдат сметнати за ангели. Други се появяват с атрибутите на земния си живот: войникът може да се появи с оръжието си, ученият – с книгите си, убиецът – с камата си и т.н. Висшите духове имат благородно и спокойно изражение, докато нисшите понякога изглеждат свирепи и жестоки и дори носят следите на престъплението, в което са участвали, или на наказанието, което са изтърпявали. Въпросът за костюмите и аксесоарите е много интересен и затова ще го разгледаме в специална глава. Казахме, че виденията имат газообразна външност. В някои случаи тя може да бъде сравнена с отражение в огледало с потъмняла амалгама, така че въпреки чистотата на стъклото, отражението не е ясно. Обикновено виждащите медиуми ги различават, виждайки как идват и си отиват, влизат в стаята или излизат от нея, движейки се между присъстващите. Често ги виждат да приемат човешка външност и да нашепват идеи, изглеждащи тъжни или доволни от получения резултат – с една дума, като двойници на телесния свят. Такъв е тайният свят, сред който живеем. Спиритизмът, с помощта на виждащите медиуми, ни представя този свят като част от природата. С помощта на виждащите медиуми можем да го опознаем също както слепите опознават видимия свят с помощта на зрящите. Духът, желаещ и можещ да се появи, понякога заема формата на масивно тяло, създаващ илюзията, че пред нас стои телесно същество. В някои случаи, при определени обстоятелства, той може да се превърне в реален. Можем да го докоснем, усещайки топлина, като при живо тяло, което не му пречи да изчезне със скоростта на светлината. В такива случаи присъствието се доказва повече от ръцете, отколкото от очите. Такива видения са много редки, но тези, които са се появили напоследък в присъствието на някои силни медиуми (като г-н Хоум и др.), както и в присъствието на множество свидетели, доказват и обясняват всичко, отнасящо се до човешката история, видяна след смъртта с всички признаци на реалността. Както вече казахме, колкото и да са необичайни тези явления, когато знаем начина, по който се получават, разбираме, че те не са отрицание на природните закони, а тяхно приложение. |
