|
ГЛАВА ШЕСТА ВИЗУАЛНИ ПРОЯВИ Теоретично есе върху виденията. Кълбовидни духове. – Отговорите на един дух. – Теория за халюцинациите От всички прояви на духовете най-интересни несъмнено са тези, в които духовете се превръщат във видими. Ще дадем отговорите на един дух на въпроси по тази тема: 1. Могат ли духовете да се превръщат във видими? – Да, особено по време на сън. Хората ги виждат като наяве. Но това е по-рядко. ЗАБЕЛЕЖКА: Когато напусне тялото, духът е освободен от неговите материални ограничения. Той е по-свободен и може да види другите духове, с които влиза в контакт. Сънищата са спомени за това. Когато нищо не е запомнено, казваме, че нищо не сме сънували, но душата въпреки това е видяла и се е радвала на свободата си. Ще разгледаме по-специално виденията в будно състояние. 2. Принадлежат ли духовете, които се явяват пред погледа, към по-висша категория? – Не, те могат да принадлежат към всички категории. 3. Всички духове ли могат да стават видими? – Всички могат, но невинаги имат разрешение или желание. 4. Какви са мотивите на тези, които се превръщат във видими? – Това става под влияние на обстоятелствата. Според тяхното естество те могат да бъдат добри или лоши. 5. Как би могло да бъде дадено разрешение, ако мотивите са лоши? – Явяването е изпитание за тези, пред които се получава. Намеренията на духа може да са лоши, но резултатите – добри. 6. Какви може да са мотивите за появяването на духове, чиито намерения са лоши? – Да изплашат и често – да отмъстят. А какви са мотивите на добронамерените духове? – Да утешат страдащите за тях, да докажат, че съществуват и че са близо до тях, да дадат съвет и да обявят закрилата си. 7. Каква е пречката за възможността да виждаме духовете постоянно? Не би ли могло по този начин да се премахне недоверието и у най-скептичните? – Човекът постоянно е заобиколен от духове, техният вид би го тревожил, би го спъвал в действията му, би унищожил инициативата му в повечето случаи. Докато вярва, че е сам, той действа по-свободно. Колкото до скептиците, има множество начини да бъдат убедени, ако желаеха да се възползват от тях и не бяха заслепени от гордостта си. Знаете много добре, че има хора, които дори да видят, няма да повярват. Нещо повече, ще кажат, че това е илюзия. Да не говорим повече за тях. Бог се грижи за тях. ЗАБЕЛЕЖКА: Би било крайно неудобно да виждаме духовете около нас непрекъснато, също както да виждаме заобикалящия ни въздух или милиардите микроскопични създания, които щъкат наоколо ни. Затова трябва да приемем, че това, което Бог е направил, е добро и че той по-добре знае кое е удобно за нас. 8. Ако гледката на духовете е неубедителна, защо е разрешена в отделни случаи? – За да даде доказателства, че не всичко умира заедно с тялото, че душата запазва своята индивидуалност след смъртта. Тези временни появи са достатъчни, за да дадат това доказателство и да засвидетелстват присъствието на приятелите ти около теб, но без неудобството на неизменността. 9. В по-развит свят от нашия появата на духовете би ли била по-честа? – Човек, по-близък до естеството на спиритизма, би влизал по-често в отношения с духовете. Но грубостта на външната обвивка прави възприемането на безплътните същества много трудно. 10. Разумно ли е да се плашим от появата на духовете? – Този, който размишлява, би трябвало да разбере, че духът, какъвто и да е той, е по-малко опасен от жив човек. Освен това духовете се движат навсякъде и затова не е нужно да ги видим, за да знаем, че са около нас. Духът, който би искал да напакости, би могъл да го направи и без да се показва, и така е дори по-сигурно. Той не е опасен, защото е дух, а защото влиянието, което упражнява върху мисълта, може да отдалечи човека от доброто и да го хвърли в прегръдките на злото. ЗАБЕЛЕЖКА: Хора, които изпитват страх от самотата или мрака, рядко обмислят причината за страха си. Те не могат да кажат от какво точно се страхуват, но със сигурност би трябвало да се страхуват повече от човек, срещнат в тъмното. Дамата, за която ще ви разкажем, е имала една вечер в стаята си толкова ясно видение, че го е помислила за жив човек, и първата Ј реакция била да избяга. Убедила се, че е сама в стаята, тя си казала: „Изглежда е само дух. Мога да спя спокойно.“ 11. Може ли този, пред когото се появи духът, да влезе в разговор с него? – Разбира се, и това трябва да се прави винаги в подобни случаи – да се запита духът кой е той, какво желае и как може да му бъдем полезни. Ако духът е нещастен и страдащ, нашето състрадание ще го утеши, а ако е добронамерен, може да е дошъл при нас с намерението да ни даде добър съвет. |
