|
Не трябва да се безпокоим от тяхното противопоставяне, защото за учението то е същото, което са сенките в картината. Те просто Ј осигуряват по-голямо въздействие. Струва ли си да бъдат покръстени насила? Бог ще ги остави да отговарят за тяхната упоритост и тази отговорност ще бъде много по-ужасна, отколкото мислите. „Благословени да са тези, които не са видели и са повярвали“, както е казал Христос, защото те не се съмняват в Божията сила. 8. Мислите ли, че би било полезно да извикаме този дух, за да ни поясни случилото се. – Извикайте го, ако желаете, но той е нисшестоящ и ще ви даде незначителни отговори. Разговор с духа от улица „Ноайег: – Защо ме викате? Искате ли да ви замерям с камъни? Тогава ще бягате наоколо, въпреки че се правите на смели. Ако започнеш с камъните, няма да ни изплашиш, но искаме да видим дали наистина можеш да ги донесеш. – Тук може би не, има пазач, който бди над вас. Имаше ли на улица „Ноайе“ човек, който ви служеше като помощник при белите, които направихте в къщата? – Естествено. Намерих си добър инструмент. Аз съм веселяк, обичам да се забавлявам. Кой беше човекът, послужил ви за инструмент? – Една прислужничка. Против собствената Ј воля ли я използвахте? – О, да! Горкото момиче, то беше най-изплашено. Имахте ли някакви враждебни намерения? – Нямах такива, но хората, които се хващат за всичко, могат да го преиначат. Какво имате предвид? Не ви разбрахме. – Опитвах се да се забавлявам, но вие ще проучите нещата и ще имате още един факт, доказващ, че съществуваме. Казахте, че не сте имали враждебни намерения и все пак сте изпочупили всички прозорци в къщата. Причинили сте реални загуби. – Това е само подробност. Откъде се сдобихте с предметите, които хвърляхте? – Те бяха съвсем обикновени. Намерих ги в задния двор и в околните градини. Всичките ли бяха намерени, или някои си направихте сам? – Не съм правил нито един. Ако не бяхте ги намерили, бихте ли си направили такива? – Това би било по-трудно, но истината е, че веществата могат да се объркват и да се направи нещо. Сега ще ни кажете ли как ги мятате? – А, това е по-трудно за обяснение. Бях подпомогнат от електрическото поле на това момиче, присъединено към моето, което е по-малко материално. Така между нас се пренасяха различни материи. Мисля, че бихте искали да ни разкажете нещо за себе си. Кажете ни, отдавна ли умряхте? – Доста отдавна, повече от петдесет години. Какъв бяхте като жив? – Не особено добър. Обичах да си правя лоши шеги и често ми се караха заради страстта ми към червеното вино. Бих желал да я карам все така. Сам, по собствена воля ли отговаряте на тези въпроси? – Имам учител. Кой е вашият учител? – Вашият добър крал Луи. ЗАБЕЛЕЖКА: Този въпрос бе породен от другите отговори, които изглеждаха далеч извън възможностите на този дух, в дълбочината на идеите и дори в изразните средства. Това, че е подпомаган от по-висш дух, не е изненадващо, тъй като по този начин той използва случая да ни даде някои напътствия. Това е обичайно явление, но забележителното е, че влиянието на висшия дух се усеща дори в писането. Отговорите, в които се намесва той, са по-правилни, по-свободни, докато тези на скандалджията са свадливи, неприлични, неправилни, често едва четливи, подсказващи изцяло различен характер. Какво правите сега? Вълнува ли ви мисълта за вашето бъдеще? Не още, аз съм странстващ. За мен изглежда никой не мисли, защото никой не се моли за мен. ЗАБЕЛЕЖКА: Скоро ще видим колко много можем да помогнем за извисяването и утехата на нисшите духове с молитви и съвети. Как беше името ви, когато бяхте жив? – Джинет. Добре, Джинет, ще се молим за вас. Кажете ни дали нашето повикване ви достави удоволствие, или ви отегчи? – По-скоро ми достави удоволствие, защото сте добри момчета, макар и малко строги. Все пак ме изслушахте. Аз съм доволен. |
