|
Но това не значи да изпадаме в другата крайност и да приписваме на тяхна сметка всеки обърнат стол или всяка счупена чиния. Обяснението, дадено за движението на инертни тела, естествено важи за всички спонтанни прояви. Шумовете, макар и по-силни от почукване по масата, се дължат на същата причина. Предметите, съборени или преместени от същата сила, ни навеждат на мисълта – къде е медиумът в тези случаи? Спонтанните прояви много рядко се случват на уединени места. Почти винаги те са в обитаеми къщи и в присъствието на хора, упражняващи някакво влияние, без да го съзнават. Тези хора са медиуми, но тъй като не го знаят, наричаме ги ЕСТЕСТВЕНИ медиуми. Има и случаи, в които духът действа сам. Тогава той изтегля животинския флуид от другаде, без да му е необходимо човешко присъствие. Това обяснява защо духовете, които ни заобикалят, не ни безпокоят всяка минута. Първото условия е те да го желаят, второто – да имат мотив. Освен това те трябва да търсят на набелязаното за действие място човек, подходящ да ги поддържа, а това е рядко съвпадение. Ако такъв човек се появи неочаквано, те се възползват от това. Но въпреки наличието на подходящи обстоятелства, те могат да бъдат спрени от висша воля, която да не им разреши да действат, както желаят. Тя може да им разреши действие само в определени граници и в случай че тези действия бъдат приети като полезни, или като вид изпитание или убеждение за личността, представляваща техен обект. Ще приведем за пример разговора относно тези явления със свети Луи, проведен на улица „Ноайе“ в Париж през юни 1860 година. Подробностите могат да бъдат намерени в „Преглед на духовете“ от август същата година. 1. Бихте ли ни казали дали случилото се на улица „Ноайе“ е истина. Колкото до възможността, ние не се съмняваме. – Да, тези събития са истина. Само човешкото въображение ги преувеличава, дали от страх, или от ирония. Те са резултат от действията на един дух, който се е забавлявал малко за сметка на живеещите там. 2. Имало ли е някой в къщата, който да е бил причина за това? – Действията винаги имат за първопричина този, към когото са насочени. Всеки нападащ дух има някакво недоволство към живеещия в същата къща. Затова му погажда различни номера като отмъщение, понякога дори желаейки да го изгони от къщата. 3. Ние питаме дали между хората в тази къща би могло да има някой, който със спонтанно, несъзнателно медиумно влияние би предизвикал феномена? – Трябва да е така, иначе не би могло да се случи. Духът живее на място, което харесва. Той остава пасивен дотогава, докато не се появи подходящ човек. Когато човекът се появи, духът се забавлява, колкото си иска. 4. Абсолютно необходимо ли е присъствието на такъв човек? – Обикновено да, както в този случай, защото без него нищо нямаше да се случи. Но не мисля да обобщавам, тъй като има и случаи, в които присъствието на човек не е необходимо. 5. Ако духовете са винаги от по-нисша степен, това не е ли неблагоприятен знак към човека, избран да им помага? Това не показва ли симпатия към същества със същата природа? – Не, не е точно така. Това зависи от физическото разположение. 6. Откъде духът взема метателните оръжия, които използва? – Най-често от самото място или от близката околност. Силата на духа се прехвърля в тях и те падат на избраното място. 7. Тъй като спонтанните прояви често са разрешени или дори поръчани, струва ни се, че ако скептиците бъдат техен обект, те ще трябва да приемат тази очевидност. Те често казват, че не са били свидетели на подобни явления. Не зависи ли от духовете да им дадат осезаеми доказателства? – Нима атеистите и материалистите не са във всеки момент свидетели на действията и мисълта на Бога? Но това не им пречи да отричат съществуването Му и съществуването на душата. Нима чудесата на Христос накараха неговите съвременници да му повярват? Нима фарисеите, които му казаха: „Учителю, дай ни знак“, не приличат на тези, които днес искат да им бъдат показани тези действия? Ако те не са убедени в чудесата на миросъздаването, няма да се убедят дори ако духовете застанат пред тях по най-недвусмислен начин, защото гордостта им ги прави като непокорни коне. Ако те не са искрени, безсмислено е да стават свидетели. Бог не вижда смисъл да прави за тях повече, отколкото за тези, които искрено следват наставленията Му, защото възнаграждението е само за вярващите. Недоверието няма да спре изпълнението на Божията воля. Вие ясно виждате, че то не спъва и разпространението на учението. |
