|
Прояви от този род не са нито редки, нито нови. Само някои отделни хроники не съдържат такива истории. Страхът несъмнено е преувеличил фактите, които придобиват абсурдни размери, минавайки от уста на уста. Суеверието е спомогнало къщите, в които са се случвали подобни неща, да бъдат обявени за дяволски свърталища и всичко се превръща в чудесни или ужасни истории за призраци. От своя страна мошениците не пропускат да извлекат лична изгода от тази тема. Лесно можем да си представим какво влияние могат да окажат подобни факти, дори непреувеличени, върху хора със слаби характери, предразположени от липсата на образование към суеверие. В „Преглед на духовете“ са представени множество автентични случки от този вид, между които са историята за чукащия дух от Бергзаберн, чиито зли номера продължили повече от осем години, този от Дибелсдорф, духът от улица „Ноайе“ в Париж, духът от Кастълнодъри и други. Явления от този род често имат вид на истинско преследване. Знаем за шест сестри, живеещи заедно, които всяка сутрин, в продължение на няколко години, намирали дрехите си разхвърляни, скрити под покрива, разкъсани, нарязани, независимо от бравите и ключовете, сменяни многократно. Често се случва на хора, намиращи се в леглото, но напълно будни, да видят как пердетата се клатят, след което някаква сила изхвърля завивките и възглавниците, а понякога и дюшека заедно с човека на пода. Тези случки съвсем не са толкова редки, но повечето от пострадалите не смеят да говорят за тях, защото ги е страх да не им се присмиват. Някои биват обявени за душевноболни и ако в процеса на лечение бъдат убедени, че това, което са видели е само халюцинация, може наистина да полудеят. Някога историята ще спомене методи на лечение от ХIХ в, също както сега разкрива някои процеси от Средновековието. Висшите духове не се занимават с такива несериозни неща, както подобава на зрели хора. Ние често сме викали някои от тях, за да разследваме мотивите за това безпокойство. Повечето от тях признават, че това не е нищо друго, освен забавление. Те са по-скоро лекомислени, отколкото злонамерени, и се смеят на страха, който предизвикват и на напразните усилия да се открие причинителят на бъркотията. Често те нападат нарочения човек и го преследват от жилище в жилище. Понякога това е отмъщение, което желаят да демонстрират. В други случаи намесата им е похвална. Те желаят да привлекат вниманието, за да посъветват човека или да поискат нещо за самите себе си. Някои от тях си поръчват молитви, други молят вдовиците си заради тях да завършат образованието си, трети искат да си довършат някоя лудория, което не са успели да направят като живи. С една дума, не е необходимо да се страхуваме от тях. Постъпките им може да са досадни, но не и опасни. Разбира се, може да изпитваме силно желание да се отървем от тях, но обикновено направеното за тази цел има точно обратен ефект. Ако те се забавляват, колкото по-сериозно приемаме нещата, толкова по-упорити ще стават, също като палави деца, измъчващи повече тези, които им обръщат внимание. Ако някой бъде достатъчно мъдър да се засмее на техните бели, когато се уморят, те ще си отидат. Но както вече казахме, има и такива, чиито мотиви са сериозни. Затова най-добре е да влезем в контакт с тях и да разберем какво искат, а това става най-лесно чрез пишещ медиум. Чрез него ще научите какво точно да направите. Ако това е нещастен дух, милосърдието ще ни подтикне да се отнасяме към него с нужното уважение, а ако е безделник-шегобиец, можем да се отнасяме към него без излишни церемонии. Ако е злонамерен, можем да се помолим на Бога да го направи по-добър. При всички случаи молитвите дават добри резултати. Но тържествеността на заклинанията ги разсмива и изобщо не ги стряска. Това, което ще ви разкажем, дори да ви ужаси, ще привлече вниманието и ще отвори очите и на най-големите скептици. Тези, които намират за най-лесно да причислят тези явления към халюцинациите – едно много удобно обяснение, както и тези, които не виждат необходимостта от друго дори когато предметите са с главата надолу или падат върху собствената им глава, би трябвало да имат прекалено развито въображение, за да си представят нещата така, както те не са. Например този, който получи шамар по ухото или удар с пръчка по гърба, а около него не се вижда никой, не би трябвало да се съмнява относно присъствието на невидимо същество. |
